Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 24.07.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1131/2026
Вид
Решение № 471
Подписан
24.07.2026
В сила
05.10.2026
Състав
Марина Христова Христова Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Ямбол, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20262330101131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от М. К. Х. за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Х. К. Х. – нейн съпруг.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на насилие. Сочи се, че между страните са висящи друго дело по реда на ЗЗДН, както и за развод. По последното били постановени привременни мерки по повод ползването на семейното жилище, като било определено ответникът да ползва първия етаж, а ищцата втория етаж от същото. На 29.05.2026 год., ответникът заедно с дъщерята на страните посетили имота и и т.к. не желаели да чакат и минута ищцата да освободи първия етаж започнали да крещят и да я обиждат.

Ищцата се шокирала , заедно с другата си дъщеря влезли в къщата, но ответникът с помощта на дъщеря им К. натиснали вратата, прозорецът се счупил и наранил лицето, врата и краката й. Адресът бил посетен от полиция. Ищцата била отведена от дъщеря си, но почувствала болки, наложило се да посети лекар, а в следствие на силния стрес и уплаха се наложило да бъде хоспитализирана до 05.06.2026 год., когато посетила и *** лекар.Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита, т.к. ищцата живеела в постоянен стрес и страх.

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.

3 от ЗЗНД.Представени са и други писмени доказателства.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на 1 ищцата.

Ответникът чрез упълномощен адвокат оспорва иска.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на 29.05.2026 год., пред родово и местно компетентен съд.

От изготвените служебно справки се установява, че ищцата и ответника са съпрузи, че страните не са осъждани, както и, че между тях има образувани производства по реда на ЗЗДН- гр. дело № *** год. по описа на ***РС.

От представените многобройни писмени доказателства е видно, че между страните е висящо производство по реда на ЗЗДН образувано по искова молба на М.

Х.. По горното дело на 29.12.2025 год. е издадена заповед за незабавна защита с налагане на мерките по чл. 5,ал.1,т.1,т.2 , т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, като ответникът е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в с. с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „ ***, на същия е забранено да приближава ищцата , жилището и местата й за социални контакти и отдих, както и да осъществява с нея комуникация под каквато и да било форма.

В последствие по делото е било постановено Решение № *** год., с което е наложена единствено мярката по чл. 5,ал.1,т.1 от ЗЗДН. Актът не е влязъл в сила и делото е висящо пред ОС – Я.

Установява се още, че между страните е висящо и гр. дело № *** год. по описа на ***РС, образувано по ИМ с правно основание чл. 49,ал.3, вр. ал. 1 от СК. С определение №*** год. съдът е определил привременни мерки по повод ползване на семейното жилище на страните, находящо се в с. с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „ ***, като на съпругата е предоставил за ползване втори жилищен етаж, а на съпруга първи жилищен етаж от къщата.

Представени са и писмени доказателства касаещи здравословното състояние на страните, както и снимков материал от осъществени от ответника пътувания в чужбина /ирелевантен за настоящия правен спор/ и такива установяващи външния вид на ищцата на посочени дати.

По повод твърдения акт на насилие ищцата е представила Фиш за преглед в СО, видно от който на 29.05.2026 год. на същата е бил извършен преглед, при който е констатирано – пациента с прорезни рани по лицето, шията и дясната ръка, в областта на лицето с обилен оток. За периода 01.06.2026 – 05.06.2026 год. ищцата е била приета в МБАЛ“***“- *** отделение с диагноза – ***.

От СМУ № *** год. се установява, че на посочената дата ищцата е била прегледана от специалист по ***, като при прегледа са установени повърхностни охлузвания под формата на одрасквания в областта на дясната буза, дясната половина на гръдния кош и в областта на дясната предмишница. Описаните увреждания добре отговарят да са получени по начин и време, съобщени от освидетелстваната в предварителните сведения.

По делото е изискана и приета в цялост преписка № *** год. на РП – Я. образувана в следствие на посетен сигнал на 29.05.2026 год. По преписката са снети сведения от страните , дъщерите им, полицейските служители посетили сигнала 2

/видно от които същите са били до патрулния автомобил по време на случилото се/.

Съставени са протоколи по чл. 65 от ЗМВР на К.Х. К. и М. К. Х.. Преписката е приключила с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 08.07.2026 год.

По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитани са свидетелките *** и *** – дъщери на страните, които в показанията си подробно излагат какви са взаимоотношенията между родителите им, който са фактически разделени, посочват че са преки свидетели на процесния инцидент, като всяка от тях излага собствените си възприятия и по-специално – св. *** твърди да е имало обиди и заплахи от страна на баща и към майка й, вкл. опит за проникване в къщата, при който е последвало счупване на стъкло на външната врата, довело до прорезни рани при майка и , докато свидетелката *** твърди, че са посетили имота, за да се възползва баща й от законното си право на ползване, не е имало разговори и пререкания, а до счупване на стъклото се е стигнало в следствие на факта, че ръката на ответника е била затисната във винкела на вратата, като в следствие на това счупване раните, които е получил ответника са били по-дълбоки и опасни от тези на ищцата.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.

Съгласно правната доктрина домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде: физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето; сексуално насилие – изнасилване, блудство; психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда; емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции; икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му; опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие; принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия; принудително ограничаване на личната свобода – заключване, заплаха да излиза навън; принудително ограничаване на другите лични права на засегнатото лице – например, да се облича по определен начин, да слуша или чете определени произведения, да общува с определени хора; някои от изброените действия, извършвани върху друго лице в присъствие на дете.

В настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното – страните са съпрузи, които са във фактическа раздяла, като между същите са висящи освен настоящото производство и друго такова по реда на ЗЗДН, както и за развод. Очевидно същите са в изключително влошени взаимоотношения, включително всеки от родителите е във влошени взаимоотношения 3 с по една от дъщерите си. Ето защо и съдът приема, че показанията и на св. ***, и на св. *** са заинтересовани съответно в полза на ищцата и ответника.

Съдът приема , че се установи по делото, че на процесната дата 29.05.2026 год. ответникът и дъщерята на страните К. действително са посетили имота в с. Т. с намерението ответникът да се възползва от определените привременни мерки по повод ползване на семейното жилище. В имота се е намирала ищцата , която е повикала другата им дъщеря С. Независимо от причините поради които се е стигнало до спречкването на входната врата към първия жилищен етаж, бутането на същата и счупването на стъклото , безспорно се установи в процеса, че това е довело до физически наранявания на ищцата / факт установен и от показанията на свидетелите, и от фиш за преглед в СО, и от приетото СМУ/. Съдът не приема за достоверни и твърденията, че между страните не са били разменени никакви реплики.

В случая е без значение дали действията на ответника по посещение на къщата , а в последствие бутане на вратата са били предизвикани от молителката или от дъщеря им С., вкл. дали при инцидента и той е получил физически наранявания. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона. Законът защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали същата е извършила преди това действия или казала думи, провокирали извършителя.

Същевременно , ЯРС намира за необходимо да посочи, че в случая с действията си ответникът е нарушил Заповед за незабавна защита от 29.12.2025 год. по гр. дело № *** год. на ***РС, в частта относно наложените мерки по чл. 5,ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН.

Според чл. 19,ал.2 от ЗЗДН – заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаване на заповед за защита или до постановяване на отказ на съда да издаде такава. В случая , както се посочи по гр. дело № *** година няма постановен окончателен съдебен акт, т.е. към процесната дата 29.05.2026 год. ЗНИ от 29.12.2025 год. е имала задължителна за страните сила.

В обобщение съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че е налице осъществено по отношение на молителката домашно насилие, по начините и времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3 от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът не е ангажирал годни доказателства оборващи съдържанието на декларацията.

При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т. 3 за срок от шест месеца , при приспадане срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл. 5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, изключително влошените взаимоотношения в семейството на страните, факта че очевидно са в нетърпими отношения и всеки контакт между тях ескалира. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на степента на тежест на извършеното, като при 4 съобразяване на примерните критерии по ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск. Мярката по т. 2 съдът намира, че не следва да бъде прилагана с окончателния акт, т.к. става ясно, че нито към момента на депозиране на молбата, нито към датата на приключване на съдебното дирене , страните съвместно са обитавали жилище.