Решение № 1207 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500942 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. П. Б. и Д. С. Б., чрез адв. С.

Н., срещу разпределение от 31.03.2023 г. по изп. дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н.Д.. В жалбата се излага, че разпределението е неправилно и незаконосъобразно поради неспазване на реда на привилегиите по чл. 136 и чл. 137 от ЗЗД. Посочва се, че сумата в размер на 2 998 лв. не следва да се разпределя на ЧСИ Н.Д., тъй като не представлява разноски, сторени от взискател, които да се ползват с привилегия от първи ред, както и че за посочената сума не е връчена сметка, поради което длъжниците са били лишени от правото им да обжалват постановлението за разноски. Не били известени и за основанията за начисляване на таксите, както и за кои изпълнителни действия се отнасят. В условията на евентуалност се оспорва като недължима таксата в размер на 2998 лв. поради това, че е начислена за изпълнителни способи, които не са приложени; за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя; за изпълнителни действия, които не са извършени; за изпълнителни действия, които не са свързани с настоящото 1 изпълнително производство. Излага се, че сумата в размер на 8220,05 лв. с ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не следва да се разпределя на ЧСИ Н.Д., тъй като не представлява разноски, сторени от взискател, които да се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че не е изготвена сметка по чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ, в която да се посочва разпоредбата, въз основа на която се дължи таксата и материалния интерес, поради което длъжниците са били лишени от правото да обжалват разноските по изпълнението, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Оспорва се размера на таксата. Посочва се, че неправилно е определен и размера на вземането на „Алианц Банк“ АД – 503 201,74 лв., тъй като не са отчетени заплатените суми в банката след издаването на изпълнителните листи, както и тези по изпълнителното дело до датата на разпределението – 31.03.2023 г.

Моли се за отмяна на разпределението от 31.03.2023 г. и извършване на ново от частния съдебен изпълнител.

В срока по чл. 276 от ГПК не са депозирани отговори по жалбата от взискателите „Алианц Банк България“ АД, Ем.Хр.М. и Ант.В. П..

Присъединеният по право взискател ТД на НАП – Варна, чрез ст. юриск. Ив. Г.ева, е подал писмено становище по жалбата, в която излага, че извършеното от ЧСИ Н.Д. разпределение на суми от 31.03.2023г. е законосъобразно и правилно.

ЧСИ е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения, че депозираната жалба е неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирани да обжалват лица – длъжници по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна, съставът установи следното:

Производството по изпълнително дело № 20168070400566 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано на 31.10.2016 г. по молба на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК 128001319, въз основа на приложен изпълнителен лист № 9863/02.10.2016 г., издаден на основание Заповед за изпълнение № 5422/17.07.2012 г. по ч.гр.д.

№ 10227/2012 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдена в част с Решение № 132/10.02.2014 г. по в.т.д. № 324/2014 г.по описа на Окръжен съд – Варна, с който длъжниците А. П. Б., Д. С. Б. и Г. П. П., са осъдени да 2 заплатят солидарно на банката сумата по Договор за кредит „Жилище плюс“ № 31253 от 26.08.2006г., анекс към него, както и Договор за поръчителство от 27.12.2010г., както следва: главница по договора в размер на 239 791,02 лева, просрочена лихва в размер на 23 871,47 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 13 443,04 лева, считано от 29.04.2011 г. до 11.07.2012 г., неустойка в размер на 27 992,66 лева, считано от 29.05.2011 г. до 11.07.2012 г., разноски във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на 48,00 лева, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 6 103,97 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.07.2012 г., до окончателното изплащане на задължението. На длъжниците са връчени ПДИ, в които е посочен размера на дълга, дължимите суми по изпълнението, както и наложената възбрана върху ипотекирания в полза на банката имот – сграда в гр. Варна, ***, както и че е насрочен опис и оценка за 30.11.2016г. След наложен запор срещу длъжника Г. П., в периода 18.11.2016 г. – 27.01.2017 г. по изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 761,45 лева, от които 664,79 лева са разпределени на взискателя за погасяване на извършени и заплатени от последния разноски, а сумата от 96,66 лв. е удържана за пропорционални такси в полза на ЧСИ.

С молба вх. № 235/10.01.2017 г. по описа на ЧСИ от „Алианц Банк България“ АД е направено искане на основание чл. 19, ал. 1 от ЗЧСИ за образуване на изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист № 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна, ГО, XIX състав, на основание Решение № 5582/25.11.2014 г. по гр.д. № 2424/2014 г. по описа на РС – Варна, с което Д. Б. е осъден да заплати в полза на банката сумата от 14 066,61 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 37721 от дата 27.12.2010 г., просрочена лихва в размер на 2008,01 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., наказателна лихва за просрочена главница в размер на 763,87 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., неустойка в размер на 1586,91 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., законна лихва за забава в размер на 1810,90 лева за периода от 26.05.2011 г. до 22.10.2013 г., разходи за връчване на нотариална покана в размер на 24,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в 3 съда – 23.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 405,21 лева съдебно-деловодни разходи по ч. гр. д. № 15731/2013 г. по описа на РС – Варна, XXV състав, и 549,38 лева – съдебно-деловодни разходи по гр.д. № 2424/2014 г. по описа на РС – Варна, XIX състав. С Разпореждане от 10.01.2017г. ЧСИ е присъединила взискателя „Алианц Банк България“ АД с Изпълнителен лист № 11776/09.01.2017 г., издаден от Районен съд – Варна, ГО, XIX състав, за вземане от длъжника Д. Б. към изпълнително дело № 566/2016 г. на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК.

Ем.Хр.М. е присъединена като взискател въз основа на Изпълнителен лист № 8547/08.11.2019 г., издаден от РС - Варна, XXXV състав, с който са осъдени длъжниците Д. С. Б. и А. П. Б. да заплатят солидарно на кредитора Ем.Хр.М. сумата от 14 000,00 лв., представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 17.10.2017 г. в гр. Варна, с падеж 17.06.2019 г., предявен за плащане на 21.07.2019 г., на основание чл. 417, т. 10 от ГПК.

Ант.В. П. е присъединена като взискател въз основа на Изпълнителен лист № 274/17.01.2020 г., издаден от РС - Варна, XXIX състав, с който са осъдени Д.

С. Б. и А. П. Б. да заплатят солидарно на Антоанета П. сумата от 16 000,00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2016 г., с падеж на плащане 03.05.2019 г., предявен за плащане на 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 320,00 лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2022г., влязло в сила на 21.03.2023г., е възложен на Пл.Ст.Ст. недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, с идентификатор

***, находяща се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. ул. „Кирил и Методий" № 79 , гараж с идентификатор ***, НАВЕС с идентификатор ***, както и ½ ид. ч. от ДВОРНО МЯСТО с идентификатор ***, за сумата от 181 502 лв.

Постъпилата от проданта сума е разпределена, както следва:

Ред първи- вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение по делото:

Сумата от 2 998,0 0 лева с ДДС, представляваща обикновени такси и 4 разноски по изп. дело, извършени по продажбата на имота, както следва: по т.3 - 156 лв., по т.4 - 240 лв., по т.5 - общо 1 752,00 лв., по т.9 – 36,00 лв., по т.13 – 72,00 лв. и по т.31 242,00 лв., както и Сумата от 8 220,05 лв. с ДДС дължима пропорционална такса по т. 26, б.

„е“ от ТТРЗЧСИ - в полза на ЧСИ Н.Д., рег. № 807, район на действие Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 136, ал. 1, т.1 от ЗЗД;

Втори ред привелигировани вземания – неплатени данъци за продадания недвижим имот към Община Варна за дължими данъци- общо 854,84 лв.

Трети ред привилегировани вземания, обезпечени със залог и ипотека общо в размер на 503 201,74 лв. в полза на ипотекарния кредитор „Алианц банк България“ АД, ЕИК 128001319, на осн. чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД- сумата от 169 429,11 лв.

По делото е назначена ССчЕ, от заключението по която се установява следното:

Вещото лице е установило, че от извършената справка в банката се установява задължение от 504 220,48 лв. Установено е, че след образуване на изпълнителното дело е постъпило плащане със сумата от 664,79 лв., която е използвана за погасяване на съдебни разноски. С писмо взискателят е посочил, че дължимата сума е 503 201,74 лв. независимо че няма данни за други извършени плащания.

Вещото лице е посочило, че авансово определението то ЧСИ такси, заплатени от „Алианц Банка България“ АД на 10.01.2017г., са в размер на 5 994,00 лв.

Освен посочените разноски са останали непогасени разноски общо в размер на 3478 лв., като разликата от тази сума до посочената в разпределението сума от 2 998,00 лв. се дължи на допълнително посочени от ЧСИ разноски от 480 лв.- такса по т.5 ТТРЗЧСИ.Тези разноски, вещото лице е посочило, че са останали непогасени такси по т.3, 4, 5, 9, 13 и 31 от Тарифат, за които ЧСИ авансово не е изискало внасянето им. Посочена е , че пропорционалната такса по т.26 е в размер на 8 220,05 лв., като тя е изчислена върху постъпилата от проданта сума от 181 502 лв. Уточнено е, че данъците, дължими от длъжниците Б. и Б. към Община Варна възлизат на 854,84 лв. Вещото лице е посочило, че по трети ред следва да бъде отчетена привилегията на ипотекарния кредитор за вземане от 503 201,74 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 5 правна страна следното:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.

По наведените в жалбата основания за незаконосъобразност на извършеното разпределение:

Съобразно т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, в земанията на държавата, респ. на частния съдебен изпълнител към длъжника по принудителното изпълнение за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство, се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД , когато таксите са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума. Безспорно от изготвената ССчЕ, заключението по която неоспорено е прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че направените разноски от 3 478 лв. са по повод извършване на публичната продан, от която е постъпила подлежащата на разпределение сума. Изпълнителният способ не е изоставен от взискателя, същият е реализиран. ЧСИ е извършил действията по извършване на проданта и несъбраните авансово от взискателя такси са обективирани в самото разпределение. Предвид горното и доколкото разпределението самостоятелно подлежи на съдебен контрол, то и не води до извод за незаконосъобразност липсата на предварителен акт за разноските или изготвена сметка. Направените в горния смисъл възражения са неоснователни. В разпределението ясно са посочени основанията за начисляване на таксите, като същите съответстват по основание и размер на установените от вещото лице. Вярно е, че същото е посочило, че 6 допълнително по т.5 следва да бъде начислена сумата от 480 лв., посочена от ЧСИ като дължима при изготвяне на експертизата. Такава сума обаче не е била включена в разноските по предявеното разпределение, поради което и съставът приема, че с привилегията по ред първи следва да бъдат включени разноски в размер на 2 998 лв., както следва: обикновени такси и разноски по изп. дело, извършени по продажбата на имота, по т.3 - 156 лв., по т.4 - 240 лв., по т.5 - общо 1 752,00 лв., по т.9 – 36,00 лв., по т.13 – 72,00 лв. и по т.31 242,00 лв., пропорционална такса от 8 220,05 лв. на осн. чл.26 б.“е“ ТТРЗЧСИ. Неоспореното заключение на вещото лице безспорно е установило, че пропорционалната такса възлиза в този размер върху събраната сума- цена от публичната продан. Таксата по т.26 б.“е“ ТТРЗЧСИ безспорно представлява такава по смисъла на т.3 от цитираното Тълкувателно решение, поради което и същата правилно е разпределена в ред първи на привилегиите.