Определение № 273 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002100447 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба, вх.№ 7814 от 06.12.2024 г., подадена от М. И. Г., чрез адвокат С. И. от АК - Добрич, срещу въззивно Решение № 278 от 05.11.2024 г. по в.гр.д.№ 350/2024 г. на Окръжен съд – Добрич, с което, след отмяна на Решение № 34 от 04.04.2024 г. по гр.д.№ 350/2023 г. на Районен съд - Генерал Тошево, е отхвърлен иска, предявен от М. И. Г. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, за признаване за установено в отношенията между страните, че М. И. Г. е собственик по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, в резултат от давностно владение през периода от 10.04.1997 г. до 01.06.2006 г. и от 01.04.2022 г. до датата на предявяване на иска (16.10.2023 г.), по отношение на дворно място с площ от 2 325 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл.№ * по плана на Промишлена зона [населено място], [община], област Д..

Ответникът по касация Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област Добрич, упълномощил главен юрисконсулт Р. Б., е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.

Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

По делото е установено, че по силата на договор за покупко-продажба от 10.04.1997 г., сключен между „Амбалаж” ЕООД - гр. Добрич (продавач) и И. Г. И. (купувач и баща на ищеца, като родствената връзка не е спорна между страните) е придобита собствеността 1 върху „Стопанска база [населено място], състояща се от склад-навес тухлен с канцелария от 72 кв.м. застроена площ и склад тип „ЛИП“ от 225 кв.м. застроена площ", находящи се в гр.

Г. Т., „в района на РПК”, построени върху държавна земя „извън плана на гр. Г. Т.”.

Договорът е сключен след проведен търг по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 30 и § 10, ал. 2 от ПЗР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП, отм.) въз основа на заповед № РД-21-37 от 02.02.1994 г. на Министъра на търговията за приватизация на „Амбалаж” ЕООД - гр. Добрич и заповед № РД-1872 от 26.01.1996 г. на Министъра на търговията. Договорът е вписан като акт № 90, т. VІІ, вх.рег.№ 3726 от 17.09.1997 г. Същият е сключен в изискуемата по § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.) обикновена писмена форма. По силата на договора бащата на ищеца e станал собственик само на описаните сгради, но не и на терена, върху който са построени.

На 06.11.2017 г. И. Г. И. е дарил на сина си М. И. Г. гореописаните сгради, изградени в държавно дворно място с площ от 2 325 кв.м., съставляващо ПИ № * по плана на Промишлена зона на [населено място], общ. Г. Т., обл. Д. (нотариален акт за дарение № 198, т. VІ, рег.№ 2920, д.№ 628/2017 г. на нотариус С. Ж., район на действие РС - Генерал Тошево).

От изготвеното от вещото лице М. Х. заключение по допуснатата от въззивния съд съдебнотехническа експертиза, което изследва как се ситуира процесния поземлен имот по всички действали планове на Промишлена зона - [населено място] е установено следното:

Процесният поземлен имот винаги е бил със статут на дворно място извън регулация, разположено в промишлената зона на населеното място (в тази насока и заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза). Със Заповед № 3863 и 3864 от 28.06.1948 г. съответно за уличната и дворищната регулация е одобрен регулационен план на [населено място]. По този план процесният имот не съществува.

Заснета и отразена в плана е само част от имот на РКС (Районен кооперативен съюз), който е извън регулация и е отреден за „Индустриален квартал ленена фабрика”. През 1965 г. е одобрен регулационен план, по който е заснет и нанесен имот с пл.№ *, записан в разписния лист към плана на ОТП (Окръжно търговско предприятие). Според комбинирана скица № 2 към заключението процесният имот, който е част от имот с пл.№ * по сега действащия кадастрален план от 1995 г., е попадал в границите на заснетия по плана от 1965 г. имот с пл.

№ * на Окръжно търговско предприятие. Със Заповед № 192 от 13.03.1970 г. е одобрен общ идейно-застроителен и регулационен план на гр. Гeнерал Тошево, по който отново е нанесен имот с пл.№ *, записан на ОТП, в който попада теренът и на процесния имот. Със Заповед № 180 от 28.03.1995 г. е одобрен кадастрален план на Промишлена зона - [населено място], по който имот с пл.№ * - двор на ОТП е редуциран, като е заснет източно от него в предходните граници на имот с пл.№ * по плана от 1970 г. и е нанесен самостоятелен имот с пл.№ * с две сгради в него, записан в разписния лист на праводателя на ищеца И. Г. И.. Със Заповед № 617 от 19.06.2017 г. е одобрено частично изменение на кадастралния план от 1995 г., като се попълват нови имоти, образувани от разделянето на имот с пл.№ *, а именно имот с пл.№ * с площ от 2 323 кв.м. (процесният) и имот с пл.№ * с площ от 1 335 кв.м.

До одобряване на кадастралния план от 1995 г. на Промишлена зона - [населено място], по 2 предходните планове, процесният ПИ № * винаги е бил част от имот с пл.№ * на ОТП, като от 1995 г. е заснет като част от самостоятелен имот с пл.№ * - вече извън границите на имот с пл.№ *. Той е част от бившия терен, записан на ОТП по разписните листи към плановете от 1965 г. и 1970 г.

Видно от скица № 1 към заключението по допуснатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, теренът извън регулация, в който попадат впоследствие пл.№ *, пл.№ * и пл.№ *, е бил записан по плана от 1948 г. на Районен кооперативен съюз, а по плановете от 1965 и 1970 г. е записан вече на Окръжно търговско предприятие. В т. 2 от мотивната част на заповед № РД-1636 от 04.03.1997 г. на Министъра на търговията и икономическото сътрудничество е отразено, че с писмо изх.№ 444 от 15.05.1973 г. от Търговия на едро Добрич (тогава гр. Толбухин) до ГНС - гр. Генерал Тошево е поискано актуване като държавен на отнет от кооперативния съюз на основание ПМС 27/1970 г. имот в [населено място], чиято реституция е предмет на заповедта. Видно от съдържанието на заповедта, касае се за цялата база на държавното търговско предприятие, разположена в промишлената зона на [населено място]. Кооперативният терен, ведно със складовете върху него са били одържавени по реда на Постановление на МС № 27/1970 г. и към 1970 г. бившият кооперативен терен е съставлявал заснетия по плана от тази година имот с пл.№ *, в който тогава е попадал и процесният имот. От 1970 г. процесният терен е държавна собственост вследствие одържавяване на кооперативно имущество по силата на цитираното Постановление.

Въззивният съд е приел, че така съставения от Община Генерал Тошево АДС № 3174 от 04.04.1994 г. относно двете сгради склад-навес (ЛИП) и склад-навес (за канцелария), ведно с дворно място от 3 350 кв.м., предоставени за оперативно управление на дружеството с държавно имущество „Амбалаж” ЕООД - гр. Добрич, от което през 1997 г. бащата на ищеца e закупил двата склада, всъщност отразява обективно и съответно на правата на държавата правото на собственост на последната към 1994 г. върху описаните сгради и дворно място, върху което са построени. В хода на приватизацията на „Амбалаж” ЕООД - гр. Добрич с договора от 10.04.1997 г. са продадени на бащата на ищеца само двете сгради, но не и дворното място, върху което са изградени. Дворното място под тях е останало след горното разпореждане собственост на държавата.

Въззивният съд е обсъдил въпроса дали с цитираната Заповед № РД-1636 от 04.03.1997 г. на Министъра на търговията и икономическото сътрудничество е осъществено възстановяване на собствеността и върху процесния поземлен имот, който към 1997 г. е част от имот с пл.№ *. Прието е, че със заповедта е осъществена реституция по реда на § 1, ал. 1 от ДР на отменения Закон за кооперациите (обн. ДВ, бр. 63 от 1991 г.) и по реда на ПМС № 192 от 01.10.1991 г. (обн., ДВ, бр. 83 от 1991 г., изм. бр. 10/1993 г. и бр. 82/1996 г. / на иззето и одържавено кооперативно имущество в полза на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево, което имущество е било стопанисвано от „Търговия на едро“ – Добрич (правоприемник на прекратеното държавно търговско предприятие ОТП). Със заповедта е разпоредено от съответния компетентен административен орган по чл. 1, ал. 2 от ПМС № 192/01.10.1991 г. връщане на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево на одържавено след 10.09.1944 г.

3 кооперативно имущество, стопанисвано от „Търговия на едро“ - Добрич, включващо дворно място от 75 000 кв.м. и построени върху терена 12 сгради. Посочено е изрично в заповедта, че върнатото имущество изчерпва цялата база на „Търговия на едро - Добрич” ЕООД - гр.

Добрич , находяща се в гр. Гeнерал Тошево. Към датата на издаване на заповедта 04.03.1997 г. процесният поземлен имот вече не е бил част от базата на „Търговия на едро-Добрич”. По плана от 1995 г. той е заснет като самостоятелен имот с пл.№ * и извън рамките на имот с пл.№ * - двор на ОТП. Според отразеното в АДС № 3174 от 04.04.1994 г. още към 1994 г. същият е бил предоставен от държавата за оперативно управление на „Амбалаж” ЕООД - гр.

Добрич, което държавно дружество e продало сградите върху него на 10.04.1997 г. на И. Г.

И. - баща на ищеца по делото. Горните факти са обосновали извод, че процесният поземлен имот към датата на издаване на реституционната заповед от 04.03.1997 г. не е част от базата на „Търговия на едро-Добрич” и не е бил реституиран на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево. Въззивният съд е приел, че последният извод се потвърждава и от действията на Община Генерал Тошево след издаване на Заповед № РД-16-36 от 04.03.1997 г. на Министъра на търговията и икономическото сътрудничество. Представено е издадено от Общината по искане на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево удостоверение изх.№ АО-14-34 от 14.01.2002 г., според което за имот пл.№ * по плана на промишлената зона на града няма съставени актове за общинска собственост досежно изброени сгради и дворно място от 73 392 кв.м. Реституцията в полза на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево е само върху терена на търговското предприятие „Търговия на едро-Добрич“ към март 1997 г., който по плана от 1995 г. е заснет в рамките на имот с пл.№ 1709. Със заповед № 0057 от 11.01.2002 г. на кмета на Община-Генерал Тошево е одобрено попълване на кадастралния план на промишлената зона след заснемане и нанасяне на пропуснатата граница между имоти с пл.№ * с площ 73 392 кв.м. и пл.№ * с площ 65 000 кв.м. (скица № 5 към заключението по допуснатата от ОС експертиза), като според заповедта реституираният имот на РПК „Наркооп” е именно пл.№ * с оглед разпореждането да се запише този имот в разписния лист именно на РПК. Със Заповед на кмета № 0288 от 13.06.2002 г. е одобрено попълване на кадастралния план на промишлена зона гр. Г. Т., като от част от имот пл.№ * са образувани нови поземлени имоти, респ. пл.№ * е редуциран до площ от 56 477 кв.м., като за новообразуваните имоти е разпоредено също да се запишат в разписния лист на РПК „Наркооп”. Процесният ПИ не попада сред новообразуваните от пл.№ * имоти, нито е част от пл.№ 1709, записани по силата на реституционната заповед на горната РПК, и не е част от възстановения през 1997 г. на РПК терен. До този извод, неоспорен от страните, е достигнало и вещото лице в отговор на въпрос № 3 в заключението по допуснатата от ОС съдебно-техническа експертиза.

При тези факти въззивният съд е приел, че към 10.04.1997 г., когато ищцовият праводател И.

Г. И. е закупил двете сгради от „Амбалаж” ЕООД, дворното място, върху което те са построени, е имало статут на частна държавна собственост. То не е променило този си статут вследствие на заповедта от 04.03.1997 г., защото не попада в терена, реституиран на РПК „Наркооп” - гр. Гeнерал Тошево, и не е станало кооперативна собственост.