Определение № 8 от 09.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Варна, 09.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ст. Маркова

Членове:

Диана Д. М.а

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. М.а Въззивно частно търговско дело № 20233001000666 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е производство по частна жалба вх. № 261169/07.11.2023 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, подадена от К. В. Д., действащ чрез процесуален представител адв. П. К. от САК, против определение № 260135/16.10.2023 г. постановено по търг. дело № 200/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което производството пред първоинстанционния съд е спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК във вр. чл. 631 ГПК, тъй като след приключване на съдебното дирене, съдът е приел, че въпрос относно приложимото към казуса материално право е обусловен от тълкуване на правото на ЕС и е спрял производството, с което е сезиран до приключване на разглеждането на преюдициално запитване, отправено по Дело C-86/23 на Съда на ЕС – Люксембург, по друго дело от състав на ВКС.

В частната жалба се посочва, че постановеното определение, с което производството е спряно е незаконосъобразно. Основно възражение на жалбоподателя е, че отправеното преюдициално запитване към Съда на ЕС не е относимо и няма обуславяща връзка за производството по търг. дело № 200/2019 г., образувано пред Окръжен съд – Добрич, тъй като не са събрани категорични доказателства относно наличието на вина на водача на процесния лек автомобил Н.Н.. Счита, че следва да се съберат доказателства, от които да следва извод за осъществен фактически състав на отговорността на водача Н.Н., едва след това да се изследва въпроса за приложимото право, по което да се определи размера на дължимите неимуществени вреди. Иска се отмяна на постановеното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор от ответната по жалбата страна не е постъпил.

Съставът на въззивния съд, в изпълнение на правомощията си за служебна проверка за допустимост на предприетото обжалване, констатира, че частната жалба е процесуално недопустима, като 1 съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато актовете преграждат понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.

В конкретния случай обжалваното определение, с което производството по делото се спира, безспорно е преграждащо, но същото е постановено на основание по чл. 631 вр. 633 от ГПК. По силата на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1 изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване определението, с което българският съд спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейските общности относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото.

Макар да не е конкретизирал в мотивите си конкретната нужда от прилагане на очакваното тълкуване по Дело C-86/23 на Съда на ЕС – Люксембург, съдът е посочил ясно, че счита, че по разглеждания от него казус(претенция на български гражданин, понесъл неимуществени вреди от загуба на пряко участвала в ПТП негова сестра, насочена срещу германски застраховател, покрил риск от гражданска отговорност на немски автомобилист за вреди, причинени в Германия) следва да бъде е приложим РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), и затова се налага са бъде изтълкуван въпросът, дали този регламент допуска прилагане не на германското право (за чието съдържание по делото са били събрани доказателства), а на императивно национално правило на сезирания съд(което урежда по различен начин правата на пострадалите, респективно и отговорността на застрахователя). При такава обосновка е ясно, че първоинстанционния съд не е констатирал пречка за движение на делото поради нужда от зачитане на акт на друг съд(чл. 229 ал.1 т.4 ГПК), а упражнява суверенната си преценка за определяне на приложим закон, изискващ тълкуване, което националния съд сам не може да извърши. Същевременно служебната информация за наличие на висящо производство пред тълкуващата юрисдикция относно същия въпрос, подробно изнесена в мотивите на обжалваното определение, сочи че спирането е предприето именно като алтернатива на отправянето на повторно преюдициялно запитване и затова хипотезата е аналогична на тази по чл. 631 ал.1 ГПК.

Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно те нуждаят ли се от тълкуване и от установяване валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл. 274 ГПК. Както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюдициално запитване.

Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, 2 което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт.

Независимо от посочената правна квалификация по чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, спирането на производството е постановено на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи идентично значение и за висящото пред окръжния съд производство /в този смисъл определение № 70 от 29.01.2021 г. постановено по ч.т.д. № 125/2021 г., на II т.о., ТК, на ВКС, определение № 259 от 07.07.2020 г. постановено по ч.т.д. № 762/2020 г., II т.о., ТК, на ВКС, определение № 81 от 17.02.2020 г. постановено по ч.т.д. № 256/2020 г., I т.о., ТК, на ВКС, към които настоящия състав се придържа при липса на задължителна практика след отклоняването на искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление на ВКС И ВАС по тълкувателно дело № 1/2022 г.). Неточното указание на окръжния съд за обжалваемост пред Апелативен съд – Варна на определението по чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК не би могло да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК.

По изложените съображения, Апелативен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д № 666/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на К.

В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Тервел против определение № 260135/16.10.2023 г. постановено по търг. дело № 200/2019 г., по описа на Окръжен съд - Добрич с което производството пред първоинстанционния съд е спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на производство по Дело C-86/23 на Съда на ЕС – Люксембург с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3