Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 252 от 11.07.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 365/2022
Вид
Решение № 252
Подписан
11.07.2022
В сила
06.11.2023
Състав
Мария Велкова, Боян Пенев Войков, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл.102а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 406, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 408, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, т. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 310 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Русе, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20224500500365 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение- Север“ АДгр.Варна, ЕИК 104518621 против решение № 400 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д.№5088/2021 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против В. Б. Д. иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 6236.39 лв., представляваща ½ част от общо задължение за неплатена ел. енергия за периода 07.11.2016 г.- 13.01.2021 г., 98.74 лв.- лихва за забава за периода 23.04.2021 г.- 18.06.2021 г., както и за разноските по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4030/2021 г. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.

Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се уважи изцяло. Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата В. Б. Д. не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В писмено становище, поддържано и в съдебно заседание, същият оспорва основателността на жалбата. Счита решението за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените 1 разноски.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в заканоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В изпълнение на правомощията си, визирани в горепосочената правна норма, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е нищожен.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването;

Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на морала и добрите нрави.

В настоящият случай първоинстанционният съд не е спазил изискванията за форма на съдебното решение, регламентирани в чл.235, ал.4 от ГПК.

Цитираната правна норма изисква изготвянето на съдебното решение в писмена форма. Това изискване в случая не е спазено. Обжалваният съдебен акт е изготвен в електронна форма, подписан с електронен подпис и е изпратен на въззивната инстанция на хартиен носител със заверката по чл.102а, ал.4 от ГПК- с характер на официален препис на документа.

Действително разпоредбата на чл.102а от ГПК сочи, че съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални 2 действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

Наред с електронната форма за извършваните процесуални действия и издаване на актове, ГПК е запазил изискването крайните актове на съда /решения, определения, разпореждания/, да се създават и в още една форма писмена /чл. 235, ал. 4 от ГПК /, като този писмен акт се изисква да се подпише материално от всички съдии взели участие в постановяването му /чл. 236, ал. 3 от ГПК/ .

Доколкото нормата на чл. 102а ал. 1 о т ГПК е обща, касаеща всички актове и процесуални действия на съда, а нормите на чл. 235, ал. 4 от ГПК и чл. 236, ал. 3 от ГПК са специални правни норми и касаят само крайния акт на съда, следва да се приеме, че е налице изключението, визирано в чл.102а, ал.1, пред. последно от ГПК, поради което не е достатъчно акта да е създаден само в електронна форма, а за неговата валидност е необходимо да е спазена писмената форма със саморъчен мастилен подпис на съдията, който го е постановил.

В ГПК изискването само за електронна форма на крайния съдебен акт не е така ясно изразено, както в НПК-с промяната в чл. 310, която изисква присъдата да се изготвя в ЕИСС и да се подписва с квалифициран електронен подпис.

Писмена форма на окончателния съдебен акт като форма за валидност се извежда и от изискването на чл. 406, ал. 3 от ГПК относно извършването на надлежна бележка върху акта, въз основа на който се издава изпълнителен лист. За издаване на изпълнителен лист се изисква писмена форма /чл. 408, ал. 1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по силата на чл. 412, т. 12 от ГПК и за заповедите за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, което се потвърждава от изискването на чл. 418, ал. 2 от ГПК /норма, идентична с тази на чл. 406, ал. 3 от ГПК/ .

Поради липса на изискуемата от закона форма обжалваното решение следва да се прогласи за нищожно и делото да се върне на Русенския районен съд за постановяване на ново решение.

По изложените съображения и на основание чл.270 от ГПК Русенският 3 окръжен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение № 400 от 01.04.2022 г., постановено по гр.д.№5088/2021 г. на Русенския районен съд.

ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за постановяване на ново решение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4