Определение № 5620 от 11.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5620 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514118 по описа за 2025 година

Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по две частни жалба на Л. И. А., срещу Определение peг. № 28422 от 02.07.2025 г. по гр.дело № 202311 10167067 СРС, ГО,151 състав, с което е прекратено производството по горепосоченото дело, както и срещу Определение peг. № 42039 на CPC, 151 състав постановено по гр.дело № 31236/2017 г., СРС, 151 състав, с което съдът е изменил определение №28422 от 02.07.2025 г. в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 3000 лева.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното Определение peг. № 28422 от 02.07.2025 г. е неправилно. Сочи, че предявеният иск по чл. 124 от ГПК би бил недопустим едва с влизане в сила на решението за допускане на делба. Излага, че към момента на образуване на 06.12.2023 г. на съдебно производство гр.дело по № 67067/2023 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, Решение № 20054297 от 22.08.2022 г. за допускане на делбата по гр.дело № 3841/2022 г. по описа на СРС, ГО. 141 състав не е влязло в законна сила, а съдебното производство е висящо пред СГС по в.гр.д.№344/2023 г.II-Ж състав. Намира, че искът е своевременно предявен, от страна която има правен интерес за това и същият следва да бъде разгледан от съда по предвидения в ГПК ред. Твърди, че в случая е налице преюдициалност между настоящото съдебно производство и производството по гр.д. № 3841/2022 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, което следва да бъде спряно до приключване с влязъл в 1 законна сила съдебен акт по настоящото съдебно производство.

Моли прекратителното определение да бъде отменено и производството да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.

Ответникът по частната жалба К. Л., чрез адв. Г., оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Сочи, че по отношение на процесния имот между страните е налице дело за делба - гр.д.№ 3841/20г. по описа на СРС и влязло в сила решение по първата фаза на делбата, с което със СПН е прието, че имотът е съсобствен между страните. СПН пречи на пререшаването на въпроса за това кой е собственик на делбения имот, респективно каква част има всеки съсобственик. Пререшаване на този въпрос е допустимо само при наовонастъпили обстоятелства, които в конкретния случай биха могли да бъдат твърдения за придобиване на имота по давност след влизане в сила на посоченото решение. Това обаче нито се е случило, нито обективно е възможно да се е случило, тъй като в момента давност в полза на жалбоподателката обективно не може да тече поради наличието на висящо делбено дело за имота. Следва да се има предвид ,че в рамките на посоченото делбено производство ищцата в качеството си на ответник по гр.д.3841/20г е предявила възражение за придобиване на имота по давност, по което възражение е налице произнасяне със съдебното решение. На основание чл.126/ГПК по-късно образуваното дело, а това е именно настоящото, следва да се прекрати.

Частният жалбоподател поддържа неправилност и на определение peг.

№ 42039 на CPC, 151, състав постановено по гр.дело № 31236/2017 г„ СРС, 151 състав, с което съдът е изменил определение №28422 от 02.07.2025 г. в частта за разноските, като е присъдил в полза на ответника разноски в размер на 3000 лева.

Излага, че в конкретния случай съдът е присъдил пълния размер от претендираните от въззиваемите разноски в размер на 3 000 лева, който изцяло представлява адвокатско възнаграждение за представителство пред първата инстанция. Отбелязва, че при присъждане на разноските съдът не се е съобразил с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от СРС относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., че при определяне на разноските, дължими от 2 всяка от страните националният съд има основание да не се съобрази с размера на хонорарите, описан в Наредбата. Намира, че в конкретния случай дори да приемем, че при определяне на адвокатското възнаграждение процесуалният представител на ответника изцяло се е съобразил с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът не е длъжен да осъди ищцата да заплати пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на другата страна. Твърди, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност. С Определение peг. № 28422 от 02.07.2025 г. първоинстанционния съд е прекратил в закрито съдебно заседание производството по делото, като е приел предявения иск за неоснователен. Реално ход на съдебното производство не е бил даван, открито съдебно заседание реално не е проведено, не са събирани доказателства, като единственото действие извършено от ответника е депозиране на писмен отговор. Счита, че адвокатското възнаграждение е прекомерно високо в сравнение с конкретните обстоятелства, а постановеното определение peг. № 29422 от 02.07.2025 г. е своевременно обжалвано и не е влязло в сила.

Частният жалбоподател твърди, че ответникът е безработен и не разполага с месечни доходи. Ето защо смята, че направеното отбелязване че възнаграждение в размер на 3000 лева е платено в брой е невярно, като счита че следвало да се изиска справка от НОИ и НАП относно наличието на трудови или други правоотношения на ответника, като следвало да бъде изяснено ответника полага ли труд и какви са неговите месечни доходи. Също така следвало да се съберат и допълнително доказателства относно наличието на финансова възможност ответника да заплати посоченото в представения на л. 40 от делото договор за правна защита и съдействие, в това число притежава ли недвижими имоти и има ли сключени договори за отдаване на недвижими имоти под наем.

Моли определението да бъде отменено, евентуално изменено, като разноските се намалят.

Ответникът по частната жалба е изразил становище за нейната неоснователност.

По частната жалба срещу Определение peг. № 28422 от 02.07.2025 г. по гр.дело № 202311 10167067 СРС, ГО,151 състав, с което е прекратено производството по делото:

3

Частната жалба е депозирана в срока по 275 ал.1 ГПК, срещу определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК и следователно е процесуално допустима

Разгледана по същество е неоснователна.

При твърдение, че е собственик по давност и наследство на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1815/06.03.2009 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на имота в гр.София, район Младост, ж.к. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 44,42 кв.м., прилежащи части изб.помещение № 11, 1,393% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта ***, над обекта: ***. Твърди, че недвижимият имот описан е бил придобит от съпруга й Г.Н.А. по силата на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ peг. № 109, том VI от 20.08.1985 г. на Главна дирекция за изграждане на София при СНС, излага, че със съпруга й живели във фактическо съжителство от началото на 2001 г., а през 2013 г. сключили граждански брак. Твърди, че от 2001 г. живеели с него в процесния имот, а след смъртта му през 2016 г. в него живеела единствено тя. Посочва, че ответникът е предявил иск за делба на имота, с което оспорва правото и на собственост.

По делото не е спорно, че между страните е налице висящо делбено производство - гр.д. № 3841/2022 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, като към датата на образуване на съдебното производство е било постановено решение от 22.08.2022 г., с което е допуснато извършване на съдебна делба на същия имот при квоти ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

Не се спори, че решението е било обжалвано, като по жалбата е било образувано в.гр.д. № 344/2023 г. на СГС, II Ж с-в.

На настоящата инстанция е служебно известно, че по посоченото дело е постановено Решение № 3901/28.06.2024 г., с което първоинстанционното 4 решение е било потвърдено.

С определение № 2752/30.05.2025 г. по гр.д. № 4433/2024 г. на ВКС, 2 ГО, обявено на сайта на ВКС, въззивното решение не е било допуснато до касационно обжалване.

При така установената фактическа обстановка настоящия състав намери следното:

Когато съделител е предявил в отделен исков процес иск за установяване правото му на индивидуална собственост върху имота, предмет на делбата, не е налице обективен идентитет между предмета на това дело и делото за делба, а е налице връзка на преюдициалност. Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение, защото по преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. 3атова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

( така определение № 10/10.01.2019 г. по ч.гр. д. № 4548/2018 г. на I г.о. на ВКС)

С влизане в сила на решението за допускане на делбата иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен, а това означава, че той не е изключителна собственост на един или на някои от съделителите, тъй като е невъзможно една и съща вещ едновременно да е изключителна собственост на едни лица и съсобствена между същите тези лица и други лица, като силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е преклудирала всички факти, осъществили се до момента на приключване на съдебното дирене, от които ответниците-съделители черпят права върху вещта, предмет на делбата. ( така определение № 126 от 11.07.2022 г., постановено по ч.гр. д. № 1343/2022 г. на I г.о. на ВКС и решение № 50025 от 28.02.2023 г. по гр. д. № 1898/2022 г., Г. К., І Г. О. на ВКС).

Още към момента на постановяване на обжалваното прекратително 5 определение е било налице влязло в сила решение за допускане до делба на процесния имот между същите лица, при квоти ½ ид. ч. Този съдебен акт се явява отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на собственост върху допуснатия до делба имот, налагащо прекратяване на производството. Правно ирелевантни са доводите за евентуалните дължими действия на делбения съд в контекста на налична преюдициалност, защитата срещу които е следвало да се осъществи в хода на делбеното дело. Те се явяват ирелевантни в настоящото производството.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на СРС, обжалваното определение следва да се потвърди.

По частната жалба срещу Определение peг. № 42039 на CPC, 151 състав постановено по гр.дело № 31236/2017 г., СРС, 151 състав.

Частната жалба е депозирана в срока по 275 ал.1 ГПК, срещу определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК и следователно е процесуално допустима

Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разрешението дадено в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 90 ОТ 21.02.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4625/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, при прекратяването на производството по делото.

С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Въпросите за предмета на договора за поръчка между ответника и неговия адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащането му са въпроси на вътрешни отношения между страните по този договор. Затова той може да е само за извършването на определени процесуални действия от страна на адвоката или за пълно процесуално представителство до приключването на производството било пред съответната инстанция, било до окончателното приключване на спора пред всички инстанции. Размерът на адвокатското възнаграждение и начинът на заплащането му също може да бъдат установени било както отделни възнаграждения за действия, което ще 6 се извърши от упълномощения адвокат, било като едно общо такова за всички действия, които ще бъдат извършени. Във втория случай възнаграждението се определя с оглед преценката на страните по договора за поръчка какви процесуални действия ще трябва да се извършат в съдебното производство и евентуалната продължителност на същото. Не съществува законова изискване за момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за поръчка и извършването на упълномощаването. От момента на извършването на плащането ответникът е извършил разноски за адвокат и има възможност да претендира заплащане на същите по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяването на производството. За да се иска заплащането на тези разноски обаче те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство. Това налага те да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство.