Решение № 287 от 29.05.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Кърджали, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101338 по описа за 2025 година

Ищецът С. Г. С. сочи, че с Решение № ****** г. постановено по гр. дело № 880/2024 г. по описа на Районен съд - Кърджали бил прекратен бракът между него и ответницата. Твърди, че със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М. С. С. с ЕГН ********** и Р. С. С. с ЕГН ********** било предоставено на майката Н. Р. Г., а местоживеенето им било определено в жилището на майката, находящо се в с. **********. На бащата бил определен режим на лични отношения с децата М. С. С. и Р.

С. С., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък в 18:00 часа до 18:00 часа в неделя и два пъти по 15 /петнадесет/ дни през лятната училищна ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. Твърди, че през месец януари 2025 г. ответницата заминала за Кралство Нидерландия, където сключила нов брак и се установила да живее и работи. Децата обаче не били заминали с нея, а останали да живеят при дядото и бабата по майчина линия. От тогава до сега ответницата се връщала в Република България само веднъж, за да прекара лятната си почивка. Сочи, че по този начин ответницата била изоставила децата си, не полагала грижи за тях и не упражнявала предоставените й родителски права. Твърди, че нейните родители също работили и не били в състояние да отглеждат пълноценно внуците си, нито да упражняват необходимия родителски надзор.

Дядото работил като овчар, а бабата работила в предприятието на „Теклас“ АД. В резултат на това, децата били оставени да се оправят сами, дрехите им не били прани, хранили се нездравословно, не учели и не си пишели домашните и като цяло, за тях не се полагали адекватни грижи. Сочи, че големият син му М. бил на 14 години и се намирал в т. нар. тийнейджърска възраст. Той учил в ********* в 8 клас. Твърди, че по сведения на жители от селото, ищецът узнал, че синът му пушил цигари. От публикуваните в социалните мрежи 1 снимки в профила му в „TikTok“ било видно, че на 14-годишна възраст, без да притежавал шофьорска книжка, управлявал автомобили и мотори, държал ножове и бухалки, както и че си правил татуировки. Сочи, че малкият син му Р. бил на 8 години и бил ученик във втори клас в Основно училище ********** Сочи, че по данни на учителката му в началното училище, той не си пишел домашните, идвал на училище в неподдържан вид и проявявал липса на дисциплина. Сочи, че по пример от по-големия си брат, бил започнал да пуши цигари още на 8-годишна възраст, което било абсолютно недопустимо и будило сериозно безпокойство. В случая, ищецът полагал усилия да се грижи за децата и да ги възпитавал, доколкото има възможност да поддържал контакт с тях. Почти всяка седмица той вземал малкия му син Р. от петък до неделя, като детето нощувал при него. Твърди, че големият син М. обаче станал неконтролируем и отказвал да посещава баща си, тъй като бил наясно, че той ще се опита да го възпита и да му наложи дисциплина. Сочи, че ако упражняването на родителските права не бъде предоставено на бащата, децата щели да продължат да израстват при настоящите условия, съществувал сериозен риск тяхното развитие да бъде трайно увредено. Ищецът живеел и работил в гр. К. От представения към исковата молба договор за наем било видно, че той обитавал апартамент, находящ се в ************ който разполагал с всички необходими битови условия за отглеждане на децата. Сочи, че бил трудово зает като работник в строителството на сгради, като заеманата от него длъжност била стабилна и добре възнаградена. Счита, че бащата бил способен да упражнява контрол върху децата и да се грижи за формирането на техните навици и възпитание. Сочи, че под грижа за децата се разбирали личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им и проявените от него лични възпитателски похвати по оформянето личността на децата. Ето защо, децата следвало да се отглежда от този родител, който лично се грижил за тях. В конкретния случай, майката на децата не живеела в България, а децата били оставени на бабата и дядото по майчина линия. Сочи, че помощта на трети лица /дядо и баба/ била само допълнително обстоятелство, което може да подпомогне родителя. Недопустимо било грижите за децата да се предоставят само на трети лица за продължителен период от време при положение, че другият родител - баща им живеел в България, в близко населено място до местоживеене на децата и има желание, морални качества и финансови възможности да се грижи за тях. С оглед пола и пубертетната възраст на децата, бащата бил по-пригодния родител, който да формирал навици и да осъществява ежедневен контрол върху тях, отколкото дядото и бабата.

С оглед реализация на всестранна защита и грижа за децата, с нормата на чл. 59, ал. 9 от СК била въведена възможност за промяна на определените съда мерки по чл. 59, ал. 2 от Кодекса при развод между родителите, а също и по чл. 127, ал. 2 от СК, при спор между родителите относно упражняване родителските права, когато родителите не живеят заедно.

Мерките се изменяли, ако се установяла промяна в обстоятелствата, при които те първоначално са били определени. В случая отсъствието на родителя, на който било предоставено упражняването на родителските права за продължителен период, водило до съществено влошаване на положението на децата. Твърди, че в конкретния случай се установявала промяна в обстоятелствата, при които били определени първоначално мерките по отношение на малолетните деца във връзка с упражняване родителските права и 2 обусловените мерки за местоживеене на децата, лични отношения с другия родител и издръжката. Промяната била в посока влошаване на условията при родителя, на когото били предоставени децата, която промяна била свързана с грижата и отношението на родителя към децата. В поведението на майката, на която първоначално била предоставено упражняването на родителските права имала промяна, тя отсъствала от България и пребивавала в Белгия, не се грижила за децата и не осъществява необходимия родителски контрол. Моли с оглед правилното развитие на децата родителските права в бъдеще да се предоставят на бащата, и също следвало да се промени и местоживеенето им, личните отношения с другия родител и да се присъди издръжка.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Н. Р. Г., чрез процесуалния й представител, в който сочи, че посоченото в исковата молба не отговаряло на действителното положение. Оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че проблемите с ответника се появили след като ответницата започнала поддържа отношения с друг мъж.

Сочи, че ищецът заявил, че няма да позволи децата им да живеят с пастрока им. Твърди, че при всяка среща с децата ищецът настройвал децата срещу ответницата. Ответницата била подложена на системен психически тормоз, със заплахи, че ще й вземат децата. Сочи, че се стараела нищо да не им липсва на децата, като им отделяла достатъчно време, за да си споделят, да говорят и да им помага за уроците в училище. Твърди, че била принудена да работи сезонна работа за един месец, за да може да закупи на децата зимни дрехи, тъй като ищецът не заплащал присъдената издръжка редовно. Счита, че ищецът нямал качества на родител, единствено го интересувало дали тя има връзка с друг мъж. Сочи, че ищецът не можел да се грижи за децата. От раждането им до сега ответницата се грижила за тяхното възпитание и развитие. Моли да се отхвърлят предявените искове и претендира за направените разноски.

Предявени са искове по чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК. За да бъдат уважени същите следва съгласно чл.59, ал.9 от СК да е налице изменение на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след развода. Съгласно Постановление на Пленума на ВС №1 от 1974г., чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени:

3 влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за жИ.т при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.

Съдът намира , че по делото не се установи наличието на горепосочените предпоставки, налагащи промяна в предоставените с бракоразводното решение ********** по гр.д. №880/2024г. на КРС родителски права спрямо двете деца на майката, тяхното местоживеене и режим на лични отношения с другия родител. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на изложените от него в исковата молба факти и обстоятелства. Напротив – от ангажираните писмени и гласни доказателства и в частност от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г., Е. С., И. В., Н. Г. чиито показания кредитира като обективни, логични и непротИ.речиви се установи , че майката се грижи много добре за децата, подпомагана е от нейните родители, че понякога отива на сезонна работа в чужбина , принудена от недостига на финансови средства, предвид това , че двете деца са със здравословни проблеми и се налага извършване на лечение , вкл. оперативно, а бащата не заплаща редовно присъдените издръжки. Установи се , че е налице силна заинтересованост от страна на майката и нейния най-близък роднински кръг от правилното отглеждане и възпитание на децата. От представения социален доклад се установи , че между децата и майката съществува силна емоционална близост, докато такава не е констатирана в отношенията им с бащата.

От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът стига до извода , че не е налице промяна на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал. 9 от СК, налагащи съответната правна промяна по отношение упражняването на родителските права спрямо двете деца и обусловените от тях мерки за местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, поради което предявените претенции, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

При този изход на делото , следва ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски от 613.55 евро /1 200 лева/ за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С. с ЕГН ********** от ********* против Н. Р. Г. с ЕГН ********** от с************ иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК за изменение на постановените с влязлото в законна сила Решение *******. по гр.д. № 880/2024г. по описа на КРС мерки относно упражняването на родителските права спрямо децата М. С. С. с ЕГН ********** и Р. С. С. с ЕГН ********** и обусловените мерки за местоживеене на децата, режим на лични отношения с другия родител и издръжка , като неоснователен и недоказан.

4

ОСЪЖДА С. Г. С. с ЕГН ********** от ********* да ЗАПЛАТИ на Н. Р. Г. с ЕГН ********** от с************ направените по делото разноски от 613.55 евро /1 200 лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.