Решение № 1331 от 28.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Русе, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102498 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр. София срещу Т. П. Т..

Ищецът твърди, че на 20.03.2021 г., около 19:00 часа, в гр. Русе, на ул.

„И.”, на кръстовището с ул. „Н.Й.В.в“, водачът Т. П. Т., при управление на лек автомобил марка „Мини Купър“, с peг. № Р 4823 КН, не пропуснал и реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се по пътя с предимство л.а. марка „Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“ с peг. № Р 9681 КВ, собственост на Н.С.Х..

За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1813684 от 20.03.2021 г., в който било посочено, че след настъпване на прозишествието, виновният водач Т. П. Т. отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол.

Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил марка „Мини Купър“ с peг. № Р 4823 КН, рама №WMWRC31010TH30268, бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/22/120001901157, със срок на валидност от 09.07.2020 г. до 09.07.2021 г.

Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № 0017-5060-21-000111. При извършения оглед на увреденото имущество били констатирани увреждания по задна броня, задна защитна шина, заден ляв калник, външна лява задна светлина, вкл. осветителните елементи. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Ине“ определило застрахователно обезщетение в размер на 350.16 лева. Сумата в размер на 1

350.16 лева била изплатена на Н.С.Х. на 23.03.2021 г.

На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ЗК „Лев Ине“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач - Т. П. Т. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 350.16 лева, както и 10,00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета №0017-5060-21-000111.

На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите за ЗК „Лев Ине” АД възникнало правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 131.72 лева за периода от 02.01.2022 г. до 02.01.2025 г.

За събиране на вземанията си ищцовото дружество подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано гр.дело № 32/2025 г. по описа на РС-Русе, по което съдът дал указания за предявяване на иск относно вземането на заявителя.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Т. П. Т. дължи на ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 360.16 лева, както и мораторна лихва в размер на 131.72 лева за периода от 02.01.2022 г. до 02.01.2025 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и сумата 1 143,71 лв. - лихва за забава за периода от 11.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Претендира разноски. те по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В хода на производството ответникът Т. П. Т. е починал и в качеството на ответник е конституиран наследникът му Н. Т. Т..

В съдебно заседание особеният представител на ответника Н. Т. Т. моли съда да отхвърли иска.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2021 г., в гр. Русе, на ул. „И.”, на кръстовището с ул.

„Н.Й.В.в“, е настъпило пътно-транспортно произшествие, за което е съставен от служител на Сектор „ПП“ към ОД МВР – Русе протокол за ПТП № 1813684. Видно от удостовереното в протокола, в произшествието са участвали два автомобила – участник 1 „Мини Купър“ с рег. № Р 4823 КН с водач Т. П. Т. и участник 2 „Мерцедес“ с рег. № Р 9681 КВ с водач Р. Р. Р. и собственик на МПС Н.С.Х., като участник 1 не е пропуснал движещия се по път с предимство участник 2, а след удара участник 1 напуска мястото на ПТП. Материални щети – в лявата част на МПС. Според отбелязаното в протокола, е съставен талон за кръвна проба № 0038881.

От приложената административно-наказателна преписка образувана във връзка с процесното ПТП, се установява, че съгласно Талон за изследване № 0038881 от 20.03.2021 г. Т. Т. отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като впоследствие не се явил и на изследване в 2 химическа лаборатория по издадено му предписание и талон за такова. Тези обстоятелства станали основание за издаване на Наказателно постановление № 21-1085-000934 от 22.04.2021 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24 месеца. НП е било обжалвано от Т. и потвърдено с Решение № 476/11.10.2021 г. по АНД № 1368/2021 г. на РРС, влязло в законна сила на 03.11.2021 г.

За допуснатите нарушения, довели до процесното ПТП, на Т. Т. е съставено Наказателно постановление № 21-1085-000919 от 21.04.2021 г.на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което му е наложено административно наказание за това, че на 20.03.2021 г., около 19,00 часа в гр. Русе, като водач на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № Р 4823 КН, при облачно време, мокър път, управлява горепосочения лек автомобил като извършва следното нарушение: на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство със знак Б-1, навлиза в кръстовището и блъска намиращия се на пътя с предимство лек автомобил с рег. № Р 9681 КВ, причинявайки ПТП с материални щети, не остава на място за установяване на вредите от него. За допуснатите нарушения по чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП на Т. са наложени административни наказания съответно 200 лв. за първото нарушение и 100 лв. за второто, както и лишаване от правото да управлява МПС за 3 месеца. НП е било обжалвано от Т. и потвърдено с Решение № 477/11.10.2021 г. по АНД № 1371/2021 г. на РРС, влязло в законна сила на 03.11.2021 г.

Няма спор по делото, а и се установява от представената застрахователна полица, че към датата на процесното ПТП, за управлявания от Т. Т. лек автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ищцовото дружество.

Във връзка с процесното ПТП и по искане на другия участник в произшествието Р. Р. Р. е образувана щета с № 0017-5060-21-000111, по която по банков път – с преводно нареждане от 23.03.2021 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 350.16 лв. на собственика на увреденото МПС Н.С.Х..

По делото е разпитан като свидетел водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р 9681 КВ Р. Р. Р.. Същият установява, че през 2021 г. на Т.ден участвал в процесното ПТП управлявайки лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № Р9681 КВ от ул. „Н.Й. В.“ към ул. „И.“. Свидетелят бил дясностоящ с предимство на кръстовището, но изчакал водача на другия автомобил, който излизал от ул. „И.“ към ул. „Н.Й. В.“ и правел ляв завой. Понеже нямало място да завие към улицата, изчакал и му дал предимство, но той връхлетял върху него. Ударът не бил много силен, докато Т. минавал покрай него, го ожулил по предната броня, задната броня и стопа. Било около 8 часа вечерта, тъмно, ясно, не валяло, движението не било интензивно. Двете коли били единствените на пътното платно. Пътят, по който се движело другото МПС 3 бил обозначен с пътен знак да пропусне движещите се по пътя с предимство.

След сблъсъка слезли и двамата, имало малка разправия. Водачът на другото МПС Т. Т. бил в нетрезво състояние, подал му 20 лв., за да приключи всичко, но свидетелят ги отказал. Т. си тръгнал с колата си, а Р. се върнал пред блока и го изчакал с органите на реда. Двамата били съседи, живеели в съседни входове.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№ 32/2025 г. по описа на РС – Русе и срещу Т. П. Т. е издадена заповед № 21/07.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 316.16 лв., представляваща регресна претенция за процесното ПТП, ведно със законната лихва считано от 06.01.2025 г. до изплащане на вземането и 131.72 лв. – мораторна лихва за периода 02.01.2022 г. – 02.01.2025 г., както и 75 лв. разноски по заповедното производство. Заповедта е връчена на Т. Т. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства – констативен протокол за ПТП, издадените и влезли в сила наказателни постановления и свидетелските показания дават основание да се приеме, че е доказан механизма на процесното ПТП, както и виновното поведение на Т. П.

Т.. Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ за установеното от съставилото го длъжностно лице състояние на пътя, местоположение и увреждания по МПС участвали в произшествието. Именно въз основа на тези констатации би могъл да бъде направен извод за причините и условията при които е настъпило произшествието, които изводи съвпадат с посочената от ищеца фактическа обстановка.

Според практиката на ВКС по приложението на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. трето КЗ (отм.), която разпоредба в тази част е идентична с разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. трето от действащия КЗ (например Решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.) само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и/или упойващи вещества, а 4 поведението и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличието на предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т.

1, предл. трето от действащия КЗ. В случая констативният протокол и приложеният към него Талон за изследване № 0038881 от 20.03.2021 г. удостоверяват, че Т. Т. е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като впоследствие не се явил и на изследване в химическа лаборатория по издадено му предписание и талон за такова. Именно затова му било издадено НП № 21-1085-000934/22.04.2021 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, потвърдено с Решение № 476/11.10.2021 г. по АНД № 1368/2021 г. на РРС, влязло в законна сила на 03.11.2021 г.

При това положение се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на Т. П. Т., застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ищцовото дружество, който е отказал да се подложи на проверка за алкохол и упойващи вещества.

Представените по делото доказателства установяват всички предпоставки за възникване на регресното право на застрахователното дружество по отношение на ответницата.