Решение № 238 от 12.11.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ловеч, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500538 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.435 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба от Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр.

****, чрез адв. Д.Н.-ЛАК, съдебен адрес гр.**** срещу действия на ЧСИ В.

П., рег.№879, район на действие ОС – Ловеч, по изпълнително дело №2602/2025 г., изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да намали приети с Постановление от 17.08.2026 г. разноски.

Жалбоподателят заявява, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано въз основа на възлагателно писмо от Община Ловеч за сумата от 72,79 лева главница и 28,75 лева законна лихва към 05.11.2025г., общо 101,54 лева. Твърди, че преди изпращането на ПДИ били наложени запори на 19.01.2026г, върху банковите й сметки в 5 банки, както и върху притежаваните от нея 3 броя МПС.

Счита, че е налице несъразмерност на наложените запори с размера на дълга, като твърди, че размера на запорите бил от по 765,70 лева.

Твърди се, че е била подадена жалба до ОС-Ловеч, по която съдът се произнесъл с Решение № 73/09.04.2026г., постановено по в.гр.д. №133/2026г. като отменил действията на ЧСИ В. П., обективирани в Покана за доброволно 1 изпълнение с изх. №55386/29.12.2025 г. и Постановление за разноски от 29.12.2025 г. Според изложеното във въззивната жалба, съдът е констатирал, че поканата за доброволно изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника преди налагане на запорите, поради което счита, че не е следвало да се предприемат действия по проучване имущественото състояние на длъжника и налагане на запори преди връчване на поканата.

Позовава се на чл. 79, ал. 1 ГПК и чл.78 ЗЧСИ относно начисляването и събирането на такси за извършването на изпълнителни действия за сметка на длъжника.

Посочва, че съгласно посочените разпоредби длъжникът отговаря само за разноските за приложените изпълнителни способи. Изтъква, че преди изтичане срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е длъжен да предприема действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от възможността да изпълни в срока за доброволно изпълнение и да се освободи от разноски.

В жалбата се твърди, че със запориране сметката на длъжника, ЧСИ я е лишил от възможността да погаси лично дълга си в срока за доброволно изпълнение. Твърди се, че са начислени такси за ненужни справки и действия, в този смисъл се позовава на мотивите към по т. 5 на TP № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК. Жалбоподателя счита, че при погасяване в срока за доброволно изпълнение дължимите от длъжника обикновени такси са само за образуване на изпълнителното производство 12,27 евро (такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ) и пропорционалната такса върху размера на събраната сума в размер на 6,23 евро.

За недължими счита такса за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа - 36,81 евро (такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ), тъй като е във връзка с отменено Постановление за разноски на ЧСИ П., таксите за администрирането на предходната въззивна жалба, както и такса за налагане на запор по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 64,42 евро. Посочва, че за събиране на дълга е било нужно налагането на 1 запор върху 1 банкова сметка на длъжника. Позовава се на съдебна практика Решение №88/11.03.2024г. по в.гр.д. №142/2024г. по описа на Окръжен съд - Русе и Решение №58/22.02.2024г. по в.гр.д. №142/2024г. по описа на Окръжен съд – Русе.

Моли съда да отмени Постановление от 17.08.2026г. по ИД № 2

20258310402602 като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски за настоящата инстанция, за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от взискателя.

В подробни мотиви до съда, ЧСИ В. П. излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба.

Посочва, че изпълнителното дело е образувано на 07.11.2025 г. по молба на Община Ловеч срещу Д. Н. П. ЕГН **********, като с молбата за образуване взискателят възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, да определя способа на изпълнение.

На 07.11.2025г., с молба с вх. № 12749/30.01.2026г., взискателят поискал прекратяване на изпълнителното дело след заплащане на дължимите такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, тъй като длъжникът е погасил задължението си.

ЧСИ П. посочва, че по изпълнителното дело са постъпили суми в размер на 377,03 € от 20.01.2026г. и сума в размер на 236,42 € от 28.01.2026г. от наложени запори на банкови сметки. С Решение № 73/09.04.2026г. на ОС Ловеч, след подадена жалба от страна на длъжника било отменено постановление за разноски от 29.12.2025г. В изпълнение на посоченото решение, съдебният изпълнител твърди, че е било изготвено ново постановление за разноски, с което по изпълнителното дело били приети разноски в размер на 150,41 €, от които 12,27 € - такса по т. 1 от ТТР към ЗЧСИ, 30,68 € - такса по т. 2 от ТТР към ЗЧСИ, 36,81 € - 6 бр. такси по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, 64,42 € - 7 бр. такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, 6,23 € - такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Твърди, че постановлението за разноски било връчено на длъжника на 17.08.2026г. със съобщение с изх. № 31243/17.08.2026г. и е влязло в сила на 01.09.2026г. От постъпилите от длъжника суми били удържани 150,41 евро, а надвнесената сума в размер на 463,04 € била възстановена на длъжника на 02.10.2026г.

Посочва, че с възражение с вх. № 106791/20.08.2026г., жалбоподателят поискал възстановяване на дължимите такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ, както и възстановяване на дължимо адвокатско възнаграждение за 3 изготвянето на въззивна жалба за образуване на ВТД № 133/2026г. по описа на ОС Ловеч. ЧСИ отказал, за което уведомил жалбоподателя на 05.10.2026г. със съобщение с изх. № 36462/01.10.2026г.

Съдебният изпълнител счита въззивната жалба за носнователна, като посочва, че по изпълнителното дело е било извършено пълно проучване имущественото състояние на длъжника, след което са били изготвена Покана за доброволно изпълнение до длъжника с изх. № 55386/29.12.2025 г. и запорни съобщения.

Позовава се на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, като изтъква, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Посоча, че към момента на предприемане на изпълнителните действия, съдебният изпълнител не разполага с информация за извършени плащания от страна на длъжника, не са постъпвали суми по сметката на съдебния изпълнител, нито е било налице надлежно уведомяване от страна на взискателя за погасяване на задълженията.

Посочва, че предмет на изпълнителното производство са задължения за данък сгради и такса битови отпадъци за 2020 г., както и задължения за 2024 г., поради което длъжникът е разполагал с продължителен период от време да ги погаси доброволно, но плащанията са извършени едва след предприемане на изпълнителни действия. Позовава се на съдебна практика относно дължимостта на таксите по изпълнението

Моли съда да остави жалбата от Д. Н. П. без уважение, като неоснователна.

Въззивната инстанция като съобрази изложените съображения в жалбата, мотивите на ЧСИ, както и събраните по делото доказателства приема същата за подадена в законно установения срок,от лице имащо право да обжалва постановен акт от ЧСИ. С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4, предл. 1 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 от ГПК.

В този смисъл жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ

Изпълнително дело №320/2016 г. по описа на ЧСИ В. П. е образувано на 07.11.2025 г., по молба на Община Ловеч, въз основа на възлагателно писмо 4 за събиране на задължение за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 51.92 евро, от които 37.79 евро главница и 14.70 евро лихва към 05.11.2025 г. В молбата за образуване на изпълнителното дело, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, да определя способа за изпълнение.

На основание чл. 458 ГПК и въз основа Удостоверение от 17.11.2025 г., издадено от ТД на НАП, Държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело.

ЧСИ В. П. е извършил проучване имущественото състояние на длъжника, като са направени справки за притежавано движимо и недвижимо имущество, банкови сметки, трудови договори.

До длъжника е изготвена покана за доброволно изпълнение с изх.

№55386/29.12.2025 г., връчена на 22.01.2026 г. на В. П. – сестра на Д. П., със задължение да бъде предадена на адресата.

Съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело с две отделни постановления: от дата 17.11.2025 г. с такси по т. 1, т.2 и т. 5, както и в размер на 282 лева, с Постановление от 29.12.2025 г., в които са включени такси по т. 4, т. 9, т. 11, т. 31а, т. 31к.

Наложени са запори на банкови сметки, открити на името на Д. П. в „Юробанк България“ АД, „Уникредит Бубанк България“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и на притежавани от длъжника МПС. Изготвено е и съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „Брадърс-БГ“ ЕООД.

В резултат на два от наложените запори на банкови сметки, по изпълнителното дело са постъпили суми, достатъчни за погасяване на задължението, поради което съдебният изпълнител е вдигнал всички наложени запори.

В жалба вх.№12234/29.01.2026 г., Д. П. е оспорила разноските по изпълнението. По жалбата, Окръжен съд – Ловеч се е произнесъл с Решение №73/09.04.2026 г. В мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че предвид извършените по изпълнителното дело действия, начислените такси надвишават законово определената граница, съгласно разпоредбата на чл. 73а, ал. 1, т. 1 ГПК. Приел е, че не се следва таксата по т. 11, по отношение на 5 таксите по т. 4, т. 31а и т. 31к от ТТРЗЧСИ съдът е счел, че не може да направи преценка предвид липсата на конкретика в постановленията на съдебния изпълнител относно тяхното начисляване. Посочил е, че не се съдържа информация относно това върху какъв материален интерес и изчислена таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, приел е, че предвид размера на задължението същата следва да е в размер на 5.37 евро и е върнал делото на ЧСИ В. П. за произнасяне съобразно мотивите.

Междувременно, по изпълнителното дело е постъпила молба с вх.

№12749/30.01.2026 г. за прекратяването му от взискателя, поради обстоятелството, че длъжникът е погасил задължението си към него.

С Постановление от 17.08.2026 г. ЧСИ В. П. е приел разноски в тежест на длъжника в размер на 150.41 евро, от които 12. от които 12,27 € - такса по т.

1 от ТТР към ЗЧСИ, 30,68 € - такса по т. 2 от ТТР към ЗЧСИ, 36,81 € - 6 бр. такси по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, 64,42 € - 7 бр. такси по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, 6,23 € - такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Постановлението е връчено на процесуалния представител на длъжника, на 20.08.2026 г., не електронна поща.

С Възражение вх.№106791/20.08.2026 г., Д. П.а, чрез адв. Д.Н. е оспорила приетите с Постановление от 17.08.2026 г. разноски. Със съобщение изх.№36462/01.10.2026 г. ЧСИ В. П. е уведомил длъжника, че оставя без уважение възражението. Съобщението е получено от процесуалния представител на длъжника на 05.10.2026 г.

От получените в резултат на запор на банкова сметка суми, ЧСИ е удържал посочените в постановлението разноски, а сумата в размер на 463.04 евро е възстановил по сметка на Д. П..

ПО ПРАВОТО

Настоящата инстанция приема, че в случая Д. П., с подадената от нея въззивна жалба с вх.№126201/12.10.2026 г., е оспорила в законно установения срок отказ на ЧСИ В. П. да редуцира приетите по изпълнително дело разноски в Постановление от 17.08.2026 г., обективиран в Съобщение изх.

№36462/01.10.2026 г., което обуславя нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

6

Видно от вложените в изпълнителното дело книжа е, че съдебният изпълнител претендира заплащане на такси за наложени запори /т.9/, изпращане на документи по пощата /т. 4/, образуване на изпълнително дело /т.1/, проучване имущественото състояние на длъжника /т.2/, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Разпечатката съдържа 58 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/def6e60a-a1f3-4738-b84c-4e24cb452cd0