Решение № 5386 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5386 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501606 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Х. Г. Д. срещу решение от 13.11.2025 г. по гр.д. №16085/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Керамо - ГП“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата от 2072,00 лв., представляваща разлика между заплатената от нея авансова сума за възнаграждение по прекратен договор за изпълнение на строителни и монтажни работи от 06.11.2024 г. и реално извършените строително-монтажни работи, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /19.03.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е определил обема и стойността на реално извършените от ответника работи, като не е кредитирал представения и приет констативен протокол от 23.12.2024 г., както и не е съобразил разпоредбите на чл.170 ал.1 ЗУТ и Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство за установяване изпълнението и приемането на изпълнени СМР. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Керамо - ГП“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е 1 неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Според дадените в ППВС №1/28.05.1979 г. указания, връщане на даденото при отпаднало основание предполага неправомерно преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго с основание, което е отпаднало с обратна сила. Искът по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД предполага установяване в условията на кумулативност на две предпоставки: разместване на имуществено благо между патримониумите на два правни субекта и липса на основание за получаването, като в хипотезата на третия фактически състав на чл.55 ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д.

№375/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС №1/79 - т.1). Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

По делото не е спорно и е установено наличието на сочените облигационни отношения по договор за изпълнение на СМР от 06.11.2024 г., по който ищецът е заплатила на ответника сумата от 5395,00 лв.

Не е спорно и е установено, че договорът е прекратен едностранно от възложителяищец с 3-дневно писмено предизвестие, съобразно договореното в чл.18 ал.1 т.4.

Спорът между страните е концентриран върху това какви точно СМР са извършени до прекратяване на договора и каква е дължимата за тях сума, респ. налице ли е разлика между заплатената от ищеца авансова сума по договора и реално извършените от ответника СМР.

Въззивният съд изцяло споделя решаващия извод на СРС относно приетите по реда на чл.162 ГПК вид и стойност на извършените от ответното дружество СМР.

Представеният и приет констативен протокол за установяване на извършени натурални видове СМР от 23.12.2024 г. е едностранно съставен от ищеца и съдържа изгодни за страната факти, т.е. няма обвързваща за ответника сила. Касае се за ч астен документ, който няма материална доказателствена сила, т.е. изявленията, които са материализирани в него нямат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието му следва се прецени 2 от съда във връзка с останалите обстоятелства по делото, съгласно принципа на чл.12 ГПК.

За установяване обстоятелствата, свързани с изпълнените СМР по делото са разпитани свид. Д.К. и свид. К.П., и е прието заключението на СТЕ.

Свид. Д.К. е подписал посочения констативен протокол в качеството му на свидетел, но в при разпита пред първоинстанционния съд не е посочил конкретните извършени СМР и не само, че не е потвърдил констатациите в протокола за извършените СМР, а нещо повече – заявил е, че такъв констативен протокол по отношение на дейността, извършена от дружеството-ответник, не е изготвян.

От показанията на свид. К.П. се установяват някои от извършените процесни СМР – такива по договора и други, които не са част от офертата /преработка на водомерен възел в банята, изкъртване на съществуващите стари плочки в цоклите на банята, корекции по основата на стените/.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което и настоящият въззивен състав кредитира напълно, се установява, че на съществуващия санитарен възел е извършен основен ремонт – подмяна на водопроводни тръби за топла и студена вода, нов водомерен възел с ревизионна вратичка, закриване на вентилационна и канална вертикални тръби, окачен таван, фаянс по стени, монтирани лайсни по външни врати, гранитогрес на под, монтиран подов сифон, монтирани санитарни прибори, монтиран осов вентилатор, скъсени аншлуси на щрангове на отоплителна инсталация. Вещото лице сочи още, че част от СМР са скрити работи и не могат да бъдат проверени – направа на улеи за ВиК инсталация, хидравлична проба, замазване на улеи след ВиК инсталация, грундиране с бетонконтакт по стени и под, направа на хидроизолация по стени и под, полагане на хидроизолационна лента по ъглите, направа на изравнителна замазка за наклони на пода, преработка на ел. инсталация.

Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор ответното дружество е извършило всички посочени от вещото лице по заключението на СТЕ СМР, вкл. и посочените от вещото лице скрити такива, поради което и с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК, съдът намира, че извършените от ответника СМР възлизат в общ размер на сумата от 5922,46 лв. с ДДС, както е приел и посочил и първоинстанционният съд.

Неприложими в конкретния случай са разпоредбите на чл.170 ал.1 ЗУТ и Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство за установяване изпълнението и приемането на изпълнени СМР. Посочените разпоредби касаят приемане на завършени видове СМР при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях.

В случая не се касае за строеж по смисъла на пар.5 т.38 ЗУТ, а за текущ ремонт по смисъла на пар.5 т.43 ДРЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, респ. не се изисква въвеждане в експлоатация.

С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 300,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА изцяло реш е н и е №20658/13.11.2025 г., постановено по гр.д.

№16085/2025 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.

ОСЪЖДА Х. Г. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на „Керамо – ГП“ ЕООД, ЕИК 202269791, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път“ №44, магазин „Керамо“, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4