Решение № 2830 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110217321 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. Б. В., ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 505620 от 31.08.2022г., издадено от К.Д.К. на длъжност-зам.кмет на Столична община, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено.

Поддържа, че АУАН не му е бил надлежно предявен и връчен, че наказателното постановление не му е било връчено и че административнонаказателното производство е проведено при съществени процесуални нарушения. Позовава се и на изтекла давност по чл. 82 от ЗАНН, а при условията на евентуалност претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая.

Наказващият орган редовно призован, не се представлява.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 13.08.2022г. в 18.42 часа в гр. София жалбоподателят пътувал в ТбБ2 с /инвентарен №1667/ без редовен превозен документ и отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, което е констатирано след спирка: пл. “,,***''“, посока ВМА, район Борово, с което виновно е нарушил чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Въз основа на горепосочения акт, при идентична фактическа обстановка и правна квалификация е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалб.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от административнонаказателна преписка и от показанията на разпитания актосъставител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с правен интерес за отмяната на акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима. По делото не са представени доказателства наказателното постановление да е било надлежно връчено на жалбоподателя. Напротив, от писмените материали се установява, че към 09.11.2023 г. същото е било включено в списък на невръчени наказателни постановления. Непопълнената разписка към постановлението също не удостоверява връчване. При това положение срокът за обжалване не е започнал да тече от посочената от наказващия орган дата. Жалбоподателят е узнал за постановлението във връзка с образуваното срещу него изпълнително производство и е упражнил правото си на съдебно обжалване.

Невръчването на наказателното постановление не съставлява само по себе си основание за неговата отмяна. То препятства влизането му в сила и има значение за допустимостта и срочността на жалбата, но не опорочава автоматично предхождащото издаването му административнонаказателно производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

2

Фактическите изводи на съда се основават на АУАН № 505620/ 13.08.2022 г., показанията на актосъставителя, наказателното постановление, материалите по административнонаказателната преписка, документите, свързани с опитите за връчване, както и представените документи от изпълнителното производство.

Съдът кредитира АУАН като писмено доказателствено средство, съставено непосредствено след извършването и установяването на нарушението. В него са отразени конкретни данни за датата, часа, мястото, превозното средство, линията, поведението на жалбоподателя и приложимите разпоредби.

АУАН не се ползва с предварително установена и необорима доказателствена сила в съдебното производство, но съдържанието му може да бъде ценено наред с останалите доказателства.

Съдът кредитира и показанията на актосъставителя в частта, в която същият потвърждава, че лично е съставил процесния акт, че подписът върху него е негов и че вписаният свидетел е присъствал при проверката.

Обстоятелството, че свидетелят не помни конкретния случай близо четири години след събитието, е житейски обяснимо и не обезсилва съставения непосредствено след проверката документ.

Липсата на самостоятелен и подробен спомен означава, че съдът не може да основава изводите си единствено на устните показания на свидетеля.

Тези показания обаче потвърждават произхода и автентичността на АУАН и начина, по който по правило е била документирана проверката.

Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че АУАН изобщо не му е бил предявен. От самия акт се установява отказът му да го подпише и получи, удостоверен с подписа на свидетел. По делото не са представени конкретни доказателства, които да опровергават това удостоверяване.

Жалбоподателят не е поискал проверка на подписа на свидетеля, нито е ангажирал други доказателства, от които да се установява, че при съставянето на акта не е присъствал.

Наказателното постановление се цени като предмет на съдебния контрол и като документ, удостоверяващ направените от наказващия орган изводи, но не и като самостоятелно доказателство за извършването на нарушението.

Документите относно връчването се кредитират в частта, в която 3 установяват, че наказателното постановление не е било редовно връчено. Това обстоятелство обаче има отношение към допустимостта на жалбата, а не към доказаността на самото нарушение.

При извършената служебна проверка съдът не установи съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, данни за нарушителя, нарушените разпоредби и обстоятелствата, при които деянието е установено.

Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подпис на свидетел. Този ред съответства на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, според който отказът на нарушителя да подпише акта се удостоверява с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес се отбелязват в акта.

Неоснователно е възражението, че наказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя по реда на чл. 52, ал. 2 о т ЗАНН. Такова задължение би възникнало, ако актът не е бил предявен или ако съдържа нередовности, препятстващи произнасянето. В случая отказът на нарушителя да подпише и получи препис не означава, че актът не му е бил предявен.

АУАН е съставен на 13.08.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 31.08.2022 г. Поради това са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Липсата на редовно връчване на наказателното постановление не е нарушение, допуснато при неговото издаване, което да е ограничило правото на защита по необратим начин. Правото на жалбоподателя на съдебна защита е реализирано в пълен обем в настоящото производство.

Съгласно приложимите разпоредби на общинската наредба пътникът е длъжен да притежава редовен превозен документ и да го представи при проверка, а при установяване на пътуване без такъв документ следва да изпълни предвидените в наредбата задължения, включително да закупи превозен документ от контрольора. Наредбата урежда задължителните правила за пътуване и контрол в обществения градски транспорт на Столична община.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението, тъй като: е пътувал в превозно средство на обществения градски транспорт; при 4 извършената проверка не е представил редовен превозен документ; отказал е да закупи карта за еднократно пътуване от контрольора.

Обстоятелствата са достатъчно конкретизирани както в АУАН, така и в наказателното постановление. Посочени са времето, мястото, превозното средство и конкретното поведение на нарушителя. Между фактическото описание и правната квалификация не е налице противоречие, което да е ограничило възможността на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен и срещу какво следва да организира защитата си.

Авторството на деянието също е установено. Данните за самоличността на жалбоподателя са били установени при проверката и са отразени в АУАН.

Жалбоподателят не излага конкретна версия, че друго лице е пътувало или че е притежавал валиден превозен документ, а концентрира защитата си върху предявяването на акта, връчването на наказателното постановление и давността.

От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал, че ползва обществен транспорт, без да притежава редовен превозен документ. След установяването му от контролните органи той е отказал да закупи предложената карта за еднократно пътуване. Това поведение показва съзнаване на фактическите обстоятелства и желание да продължи пътуването без изпълнение на установените правила.

Не са налице данни за фактическа грешка, непреодолима сила или друга причина, която да изключва вината.

Възражението за изтекла изпълнителска давност по чл. 82 о т ЗАНН е неоснователно в настоящото производство.

Давността по чл. 82 от ЗАНН се отнася до изпълнението на вече влязло в сила административно наказание. В случая наказателното постановление не е било надлежно връчено и не е било влязло в сила преди образуването на съдебното производство. Поради това въпросът за изпълнителската давност не е основание за отмяна на самото наказателно постановление при проверката на неговата законосъобразност.

Предприетите от съдебния изпълнител действия също не са предмет на контрол в настоящото производство. Те не могат да заместят редовното връчване и влизането в сила на наказателното постановление, но евентуалната им незаконосъобразност не води до незаконосъобразност на постановлението 5 по същество.

Не са налице основания случаят да бъде квалифициран като маловажен.

Констатираното поведение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Жалбоподателят не само е пътувал без редовен превозен документ, но след извършената проверка е отказал да закупи карта за еднократно пътуване.

Не са установени изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават приложение на чл. 28 от ЗАНН. Ниският размер на глобата не е самостоятелно основание за маловажност, тъй като същият е предвиден от нормативния акт именно за нарушения от този вид.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева е законосъобразно определено.

Размерът съответства на предвидената в приложимата редакция на общинската наредба санкция. Наказващият орган не е наложил наказание над установения размер и не са налице основания за неговото намаляване.

С оглед горното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова то следва да бъде потвърдено.

От жалбоподателя не са представени доказателства за направени разноски, нито е заявена конкретна и доказана претенция за тяхното присъждане. Предвид изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

По делото не се установява административнонаказващият орган да е направил изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При липса на надлежно заявена претенция съдът не следва да присъжда такова служебно.

С тези мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

6

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 505620 от 31.08.2022г., издадено от К.Д.К. на длъжност-зам.кмет на Столична община, с което на жалбоподателя А. Б. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.53 и чл.13, б.“б“ от ЗАНН за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.