Решение № 74 от 19.10.2021, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. С., 19.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20201800100586 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. СВ., Й. П. СВ. и АНГ. П. П. срещу П. АНГ. П. от с. М., община Г..

Ищцата Р.С. твърди, че страните били в граждански брак до 19.03.2013 год., прекратен с решение № III-92-21 по гр.д. № 13188/12 год. на СРС. От брака имат две деца – Й. П. и А.П., като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на П. е определен режим на лични отношения със споразумение, сключено по време на бракоразводното дело. Твърди се, че майката изпълнявала стриктно определения режим, като предоставяла децата на бащата за осъществяване на личните отношения. През периода 2014-2015 год. ищцата и децата живеели в с. Л., а Р.С. работела в Американска английска академия, но тъй като загубила работата си, се наложило да се премести в гр. В. през м. юли 2015 год., където отишла да живее заедно с децата, за което ответникът бил уведомен. На 20.10.2015 год. ответникът взел децата и повече не ги върнал, въпреки образуваното изпълнително дело въз основа на одобреното споразумение по гр.д. № 5348/2015 год. на СГС. Междувременно ответникът подал искова молба по гр.д. № 372/2016 год. на КРС за промяна упражняването на родителските права и по него първоинстанционният съд неправомерно определил привременни мерки, според които упражняването на родителските права е предоставено на бащата, а на Р.С. е определен режим на лични отношения.

Ответникът не спазвал режима съгласно определените привременни мерки, като майката успяла да осъществи контакт с децата само няколко пъти в дома на бащата в с. М. и в негово присъствие. Ищцата депозирала молба за принудително изпълнение за предаване на дете по изп. дело № 20168400400156 при ЧСИ Цачева, поради неспазване на режима на 1 лични отношения. С решение по гр.д. № 117/2018 год. по описа на СОС, влязло в сила на 05.03.2019 год., е отхвърлен предявения иск на П.П. срещу ищцата за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата. Страните по делото са водили редица дела по ЗЗДН, като с решение по гр.д. № 82/2020 год. на СОС е уважена подадена молба за защита на децата срещу ответника П.П., а на 29.05.2017 год. е издадено задължително предписание от ДСП – гр. С. до бащата, по силата на което същият е задължен да не възпрепятства и ограничава контактите на детето Й. с майката.

Препятстването от страна на ответника на личните контакти на децата с майката се отразило неблагоприятно върху психиката и здравето на децата и майката и до възникване на предпоставки за родителско отчуждение.

Ответникът отказал да изпълни решение № 156/08.05.2020 год. на СОС, с което е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на децата, изразяващо се в препятстване на личните им контакти с майката, което наложило ищцата да се обърне за съдействие към полицията на 26.06.2020 год., но не били предприети каквито и да било мерки. Същата подала и сигнал до ДСП-С., но оттам я пренасочили към съдебен изпълнител.

Случаят бил разгледан и от Фондация „А.А.“ по силата на договор от 20.04.2018 год. с ищцата за предоставяне на социални услуги, като ищцата била включена в програма „Подкрепа на деца, жертви на насилие и техните семейства“ и били проведени тринадесет консултации. В доклад от 17.07.2018 год. на Фондацията е дадена препоръка ищцата да бъде подкрепена във възстановяване на връзката й с децата чрез намеса на компетентните институции, които да подпомогнат организирането и осъществяването на срещите с децата.

В решение № 1314 от 31.01.2019 год. на ВАС на РБ също е прието, че са нарушени правата на детето А. по чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, като е налице синдром на родителско отчуждение, дължащ се на отказа на бащата да предостави детето на майката в негово отсъствие и да изпълнява съдебното решение относно режима на лични контакти.

Налице е синдром на родителско отчуждение, потвърден психологическата експертиза на в.л. А.К. по гр.д. № 117/2018 год. на СОС. в съдебно-

От месец октомври 2015 год. бащата възпрепятства срещите на майката с децата, като инцидентните контакти са само в присъствие на ответника, който упражнявал и многократно и физическо насилие по отношение на ищцата. През целия период до настоящия момент същият не изпълнява и съдебните решения относно постановените мерки за упражняването на родителските права по отношения на децата и определения режим на лични контакти. Бащата настройвал децата срещу майката, заплашвал ги, че тя ще ги отвлече, което се отразило пагубно върху неукрепналата детска психика.

Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на детето Й. П. сумата 25 010 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, за 2 неправомерното лишаване от правото му на лични отношения с майката и правото да бъде отглеждано от нея, считано от 20.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на А.П. сумата 25 010 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, за неправомерното лишаване от правото му на лични отношения с майката и правото да бъде отглеждано от нея, считано от 20.10.2015 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на Р.С. сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД за неправомерно лишаване на ищцата от правото й да упражнява родителските права по отношение на децата си през периода от 20.10.2015 год. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане.

На ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор чрез адв. А. Т. от САК.

Ответникът не оспорва описаната в исковата молба фактическа обстановка относно прекратяването на брака, предоставянето на родителските права на майката и образуваното по негова искова молба гр.д. № 372/2016 год. на КРС по чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на упражняването на родителските права. Сочи, че по това дело съдът е постановил привременни мерки, като на майката е определен режим на лични контакти с децата.

Оспорва твърдението на ищцата, че е възпрепятствал контактите на майката с двете деца.

По всички водени дела, цитирани в исковата молба, са изготвени множество социални доклади, от които се установява, че децата се чувстват спокойни и уверени в присъствието на бащата, и обратното – притеснени и видимо изплашени в присъствието на майката. Не отговаря на истината твърдението, че е налице синдром на родителско отчуждение на децата към тяхната майка /съдебно-психологическа експертиза по гр.д. № 87941/2017 год. на СРС; доклад от резултатите от предоставена социална услуга от 10.04.2018 год. и др./.

Изградените негативни емоционални преживявания при децата са породени от поведението на майката, за което свидетелстват и издадените заповед за незабавна защита от 21.12.2017 год. по гр.д. № 1185/2017 год. по описа на КРС и заповед за незабавна защита № 529 от 19.07.2018 год. по гр.д. № 635/2018 год. на КРС, с които ищцата е задължена да се въздържа от домашно насилие по отношение на децата. Въпреки това ответникът направил всичко възможно да запази връзката между децата и тяхната майка и дори през този период ги е подтиквал да контактуват с нея.

Твърди също така, че в продължение на повече от една година местоживеенето и местоработата на ищцата Р.С. са в САЩ, където същата е преподавала в учебно заведение през периода 04.05.2020 год. – 19.08.2020 год. и именно това е обусловило невъзможността й да вижда децата, а не поведението на ответника. Винаги, когато майката е следвало да 3 вижда децата по силата на съдебните решения, бащата е осигурявал възможност за срещи, но майката често не се е възползвала, а в редките случаи, когато е присъствала на срещите, последните били съпроводени със скандали. С поведението си ответникът не е осъществил и състав на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, в подкрепа на което представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 21.06.2018 год. Въпреки, че бащата гледа и издържа децата и поема всички разноски, свързани с отглеждането и възпитанието им /обучение в частни учебни заведения, курсове по пиано, математика, английски и испански език и спорт/, майката не само че не допринася финансово, но и получава всеки месец издръжка за двете деца.

Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. За да е налице такова увреждане, следва освен наличието на вреда за ищеца, да е налице и противоправно деяние, извършено виновно и причинна връзка между двете.

Неосъществяването на личен контакт между майката и децата не е породено от противоправното поведение на ответника, съответно липсва и причинно-следствена връзка.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № III-92-21/01.03.2013 год. по гр.д. № 13188/2012 год. на СРС е прекратен брака, сключен между П. АНГ. П. и Р. Д. СВ. като дълбоко и непоправимо разстроен. С одобрено от съда на 19.02.2015 год. споразумение по гр.д. № 5348/2013 год. на СГС упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А.П. и Й.П. П. е предоставено на майката Р.С. и е определен режим на лични отношения на бащата с двете деца, като същият се е задължил да им заплаща издръжка в размер по 250 лв. на всяко дете.

По делото не се спори, че от месец октомври 2015 год. децата А. и Й. фактически пребивават при техния баща П. АНГ. П..

С молба от 30.12.2015 год. до ДСИ при СРС по изп. дело № 20151110400728 ищцата уведомява, че в указания от съдебния изпълнител срок – 30.12.2015 год. децата не а й върнати от бащата, поради което е отправила искане за предприемане на принудителни изпълнителни действия за връщането им.

Видно от писмо на ЧСИ Цачева до СДВР от 02.11.2016 год., по искане на Р.С. е образувано изп. дело № 20168400400156 за предаване на децата А.П. и Й. П. въз основа на одобреното от съда споразумение относно упражняването на родителските права върху децата, които са отведени от бащата през м. октомври 2015 год. и до този момент не са върнати на майката. На ответника е изпратена покана за предаване на децата, като е определен ден за предаването им – 19.10.2016 год., като на посочената дата П.П. не се е явил в кантората на ЧСИ, не е предоставил информация за децата и не е дал отговор на въпросите 4 по чл. чл. 528, ал. 2 от ГПК. Според протокол за предаване на дете от 16.12.2016 год. по същото изпълнително дело, на посочената дата в детска градина в гр. С. са се явили майката и децата, доведени от техния баща, като последният е заявил, че няма да ги предаде.

Отразено е в протокола, че на въпроса на съдебния изпълнител дали искат да отидат при майка си, децата са отговорили, че не искат. Поради това изпълнителното действие не е извършено.

Според социален доклад от 06.01.2017 год. на ДСП-С. от м. април 2016 год. бащата и децата са адресно регистрирани и пребивават в с. М., като през периода м. април 2016 год. – м. ноември 2016 год. след оказано съдействие от социални работници майката е посетила три пъти адреса на бащата, където са провеждани срещите й с децата в присъствие на бащата, като са провеждани и срещи с майката и децата в ОЗД-гр. Г.. При всяка от срещите с децата майката е заявявала готовност да ги вземе със себе си, но бащата не давал съгласието си за това, като често се обосновавал с опасенията си, че майката има намерение да изведе децата в чужбина. Според заключителен доклад от 03.02.2017 год. на ЦОП-С. по издаденото на А.П. направление от ДСП относно предоставена услуга същата е прекратена в резултат на системно неспазване от страна на бащата, което е довело до невъзможност на изпълнението на планираните за детето дейности. В заключението е посочено, че е необходимо работата в посока осъществяване на срещи между майката и детето да продължи поради риск от родителско отчуждение с майката. Социалната услуга относно детето Й. П. също е прекратена поради системно неспазване на задълженията по договора с доставчика от страна на бащата. Посочено е в доклада, че детето желае срещите си с майката, като е необходимо работата в тази насока да продължи поради риск от родителско отчуждение.