Решение № 5535 от 09.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр.Варна, 09.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА при участието на секретаря Светлана Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2374 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”

ЕООД твърди, че на 12.07.2017г. Г.П.А. е сключил договор за паричен заем № *** с „В. К.” ООД, което дружество се е задължило да предаде в собственост на А. заемна сума в размер на 1500 лева. Това свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило, като сумата е усвоена в търговски обект от клоновата мрежа на „***“ АД. От своя страна ответникът се е задължил да върне на заемодателя предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, като заплати сума в общ размер на 2377.62 лева, на 9 равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 264.18 лева. Излага, че заемателят е заявил допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите, за което същият дължи такса в размер на 614.70 лева. Наред с това се твърди, че съгласно разпоредбите на договора, заемателят се е задължил да предостави в 3-дневен срок от сключване на договора обезпечение, като в случай на неизпълнение същият дължи неустойка в размер на 614.70 лева, като задължението за заплащане на същата е разсрочено също на 14 погасителни вноски, при което общото задължение по вноските възлиза в размер на 332.48 лева. Твърди се, че А. не е изпълнил това свое задължението, поради което и и дължи заплащане на уговорената неустойка. Излага, че страните са уговорили, че при забава на плащане на погасителните вноски, заемателят ще дължи разходи за извънсъдебно събиране на вземането съобразно Тарифата на В.

К. ООД. Тъй като А. не е изпълнил задълженията си по договора се твърди, кредиторът да е начислил такса разходи в размер на 245 лева. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по заема и същите са станали изискуеми с настъпване на крайния уговорен срок по договора – 08.04.2018г. Излага, че на 02.05.2018г. между ищеца и „В. К. ” ООД е подписано приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016г., с което вземането по сключения договор за заем № 5344706 е прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД. Тъй като А. не е заплатил горните суми, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1500.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № *** от ****г., сключен с „В. к.“ ООД, задълженията по който договор за прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 02.05.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г., сумата от 262.92 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2017г. до 08.04.2018г., сумата от 614. 70 лева – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 614.70 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата от 245.00лева

– разходи и такси за извънсъдебно събиране и сумата от 169.50 лева – лихва за забава върху непогасената главница, начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на Г.П.А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГРС, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответника дължимостта горната сума. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.П.А., чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва автентичността на договора за кредит и в този смисъл твърди същият е нищожен поради липса на съгласие.

Оспорва се А. да е получавал кредитния ресурс. Прави възражение за нищожност на клаузите на договорите, предвиждащи уговорки за заплащане на такси и неустойки, като твърди същите да са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва се и материалноправната легитимация на ищеца, като в тази връзка твърди предметът да не е ясно индивидуализиран в представения рамков договор, каквато индивидуализация не може да бъде направена от представено Приложение № 1, което не представлява цялостен документ. Не стана ясно как е определена цената на прехвърленото вземане, както и дали същата е платена. Оспорва и цесията да е съобщена на ответника. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 48-ми състав по ч.гр.д. № ****г., ВРС е разпоредил Г.П.А. да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД сумата от 1500.00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № 5369772 от 12.07.2017г., сключен с „В. к.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 02.05.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 01.12.2016г.; 262.92 лева – договорна лихва, начислена за периода от 11.08.2017г. до 08.04.2018г., 614.70 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 614.70 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 16.07.2017г. до 08.04.2018г., 245.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 169.50 лева – законна лихва за забава за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Видно от приложеното на л. 6-8 от делото заверено от страната копие на договор за предоставяне на паричен заем № 5369772/12.07.2017г., че на ответника е предоставен от страна на „В. к.” ООД кредит в размер на 1500 лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 9 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 264.18 лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 2377.62 лева, включващ годишен фиксиран лихвен процент от 40.30% и такса за експресно разглеждане от 614.70 лева. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 49.46%. Договорът е двустранно подписан, като в текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума, като договорът има сила на разписка. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора. Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят начислява неустойка за неизпълнение в размер на 614.70 лева, която се разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска е в размер на 332.48 лева. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя, последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от договора е посочено, че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на „В. к.” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.

Приложена на л.

15-19 от делото е Тарифата на „В. к.” ООД, относима към договора за паричен заем „В. к.“ или „В. к. п.“. В същата е предвидено, че при забава на плащането на погасителни вноски по договор за предоставяне на паричен заем със срок на погасяване на месечни погасителни вноски, потребителят дължи на кредитора заплащане на 10.00 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден забава от всяка погасителна вноска. На единадесетия и двадесетия ден забава от всяка погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 15.00 лева. Максималният размер на всички начислени разходи не може да надвишава 175.00 лева за заеми за суми в размер на 500 лева.

Предвидено е, че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна вноска, се заплаща на петдесет и осмия ден забава еднократна сума в размер на 70 лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Приобщен към доказателствения материал по делото е разходен касов ордер № 65/12.07.2017г. за сумата от 1500 лева, по кредит с горния номер, като получаването на същата е удостоверено с подписа на ответника А..

С оглед предприетото оспорване авнетничността на подписа положен за заемател под договора за паричен заем и получател под разходния касов ордер, с протоколно определение от 07.10.2019г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността на подписите, положени под горните документи за Г.А..

От заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, което съдът приема за компетентно и обективно дадено, се установи, че както подписа положен под договора за паричен заем, така и под разходния касов ордер са изпълнени от ответника Г.А..

Видно е, от представения рамков договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., че „В. к.” ООД прехвърля н. „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена.

Предвидено в т.4.5 от договора е, че купувачът ще изпраща за своя сметка писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия, като с подписване на договора продавачът е упълномощил купувача с правата за уведомяване на длъжниците.

Представено е и приложение № 1 от 02.05.2018г., като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 490 е посочен номера на договора за кредит – ***, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на договора – 12.07.2017г., отпуснат размер на кредита – 1500 лева, и остатъка от дълга към 02.05.2018г., както следва: главница в размер на 1500 лева, договорна лихва в размер на 262.92 лева, такси/неустойки/разходи за забава в размер на 1474.40 лева.

Представено е изходящо от „В. к.“ ООД потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в коментираното приложение № 1.

По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че сумата по кредита е изплатена в броя на 12.05.2017г., с разходен касов ордер № 65/12.05.2017г.

Плащания по кредита от страна на ответника не са извършени. Начислените като непогасени задължения по договора за кредит са: 1500 лева – главница, 262.92 лева – лихва, 614.70 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 614.70 лева – неустойка обезпечение, 175 лева – разходи за събиране на просрочени вземания, 70 лева – разходи за ангажимент на служител и 149.26 лева – лихва за забава, начислена за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018г., като видно от приложената към експертизата справка, последната е начислявана върху непогасената главница по всяка една от просрочените вноски.

Разпечатката съдържа 31 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/def55f7a-923e-4d7c-8961-d3762c6dd681