Решение № 260011 от 04.01.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 16297/2019
- Вид
- Решение № 260011
- Подписан
- 04.01.2021
- В сила
- 04.01.2021
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............ гр. София, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 16297 по описа за 2019 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 296580 от 18.12.2017 г., постановено по гр. д. № 35012 по описа за 2016 г. на СРС, 42 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Ц.Н.К., че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД в размер на 1519,13 – главница за топлинна енергия за периода м.03.2013 г. до м.04.2015 г., 34,56 лева - сума за дялово разпределение, 183,92 лева - мораторна лихва за периода 30.04.2013 г. до 04.04.2016 г., 6,14 лева - мораторна лихва върху сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 13.04.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 20237/2016 г. по описа на СРС, 42 състав, като е отхвърлен искът, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу против Ц.Н.К. за разликата над 1519,13 лева до пълния претендиран размер от 1526,41 лева за главница за топлинна енергия за процесния период.
С определение № 250175/21.10.2019 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, съдът е изменил решението в частта за разноските, като намалил разноските, присъдени в полза на ищеца за заповедното производство от 85,02 лева на 84,88 лева и оставил без уважение искането за намаляване на разноските за исковото производство, възложени в тежест на ответницата К. в останалата част – за сумата от 931 лева.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта, с която установителните искове, предявени срещу ответницата, са уважени, е постъпила въззивна жалба от последната, чрез назначения й в хода на първоинстанционното производство особен представител. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснати от първия съд нарушения на процесуалния закон и неправилно интерпретиране на събраните доказателства. Поддържа се, че в хода на съдебното дирене ищецът не доказал основателността на претенциите си. Представени били само частни документи, удостоверяващи неоспорения от ответницата факт – че е налице правоотношение по договор за доставка на топлинни услуги между страните. Неправилно СРС приел, че ищецът е установил доставката на топлинни услуги на адреса на процесния имот.
Същият бил необитаем и не било установено потребление. Ищецът не установил, че претендираната сума се основава на извършени реални отчети на уредите в имота.
В противоречие с нормите на ЗЗП количествата на топлинната енергия била начислена „на база“, тъй като не била обявена датата, на която отчетите били извършени. На последно място жалбоподателят релевира оплаквания срещу съдебния акт в частта, с която се приела за основателна претенцията за топлинна енергия, отдадена на сградната инсталация, начислена на база на общото потребление в жилищната сграда. Ищецът не разполагал с данни за отопляемия обем на процесния апартамент. Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове в уважената от СРС част.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 25.11.2020 г. въззиваемата страна моли за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Претендира присъждането на разноски за производството.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба на ответника.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу против Ц.Н.К., за разликата над 1519,13 лева до пълния претендиран като главница за топлинна енергия за процесния период размер от 1526,41 лева е влязло в сила поради необжалването му от страна на ищеца.
Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, както и на процесуалния закон.
По същество въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
С оглед правната квалификация на предявените искове правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по спора.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на топлинни услуги между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
При извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателствен материал, настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не е спорно и се установява от приетите като писмени доказателства по делото документи, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот /нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90, рег. № 3902, дело № 414/29.12.1999 г./. Част от писмените доказателства по делото е и заявление-декларация от 18.07.2002 г., подадена от ответника до ищеца за откриване на партида за процесния апартамент 49 с аб. № 191170. Ето защо верен е изводът на първостепенния съд за наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните по делото, като именно ответницата К. е длъжник по договорното правоотношение за цената на топлинната енергия за процесния период.
Не е спорно също така и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в която се намира жилището, собственост на ответницата, е с непрекъснато топлоподаване през процесния период.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Вещото лице е приело, че за процесния период общият топломер е годно средство за измерване на топлинната енергия. Експертът е посочил, че отоплителните тела в жилището са демонтирани.
Топлинната енергия, отдадена на сграданата инсталация, е начислена на база отопляемия обем на жилището – 105,78 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата от 23.10.1984 г. За отоплителен сезон 2013 г. – 2014 г. в имота не е осигурен достъп за отчитане на уредите /водомера в банята/. Начислен е служебен разход на база 1 потребител. Вещото лице е посочило обаче, че за предходния отоплителен сезон /2012 г. – 2013 г./, както и за следващия /2014 г. – 2015 г./ достъп за отчитане на показанията на водомера, по който се начислява разхода за битова гореща вода, е осигурен, съответно реален отчет е извършен. Документите за главен отчет са подписани от потребител. В резултат от направените проверки и изчисления, експертът е посочил, че задължението за главница за топлинна енергия за исковия период възлиза на 1519,13 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че е верен изводът на първостепенния съд, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Неоснователни в тази връзка са доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, че ищецът не е доказал в производството количеството топлинна енергия, която е доставил на адреса на процесния имот, собственост на ответницата. Видно е от документите за главен отчет, от изравнителните сметки, а също и от заключението на СТЕ, че макар за отоплителен сезон 2013 г. – 2014 г. ответницата да не е осигурила достъп до имота, то това обстоятелство не е в нейн ущърб. Както е посочило и вещото лице, достъп е осигурен за отчитане на водомера през предходния отоплителен сезон. Тогава показанията на водомера са били 833 куб.м.
Достъп е осигурен и през следващия отоплителен сезон, когато водомерът е показвал разход 974 куб.м. За сезон 2013 г. – 2014 г. е начислен разход до показания на водомера 883 куб.м. Следователно топлинната енергия за битова гореща вода е начислена на база реален отчет на показанията на водомера, монтиран в имота, като след извършеното изравняване в края на исковия период на ответницата е начислена сума за топлинна енергия за подгряване на вода съобразно действителното потребление в имота.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че неоснователни са възраженията на въззивника, че ищецът не е установил по делото, че е обявил датите, на които отчет на уредите през отоплителния сезон 2013 г. – 2014 г. ще бъде извършен. Като писмено доказателство по делото е представен протокол от 16.04.2014 г., съгласно който на посочената дата представител на „Т.с.“ ЕООД е поставил на видно място във входа съобщение, че отчет на индивидуалните уреди ще бъде извършен на 24.04.2014 г. и на 17.05.2014 г. Съгласно представените протоколи ответницата не е осигурила достъп до имота си на посочените две дати, за което са съставени протоколи, подписани от нейни съседи, означени с две имена и адрес, на който живеят. Ето защо и като взе предвид, че начисляването на топлинна енергия на база брой потребители в имота за единия отоплителен сезон не е рефлектирало по негативен начин върху размера на задължението на ответницата, съдът намира, че решението на СРС в тази част е правилно.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че процесното жилище е необитаемо, тъй като ответницата не била открита там от съда за връчване на съдебните книжа по делото, с оглед което й бил назанчен особен представител. Както се посочи и по-горе, достъп до имота е осигуряван за отчитане показанията на водомера в банята, като е отразено количеството потребена вода. На следващо място в хода на заповедното производство, видно от надлежно оформената от съдебния служител разписка към съобщение на л. 12 от гр.д. № 202037/2016 г. на СРС, на адреса на имота ответницата е открита и лично й е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подала възражение по реда и в срока по чл. 414 ГПК.
Във връзка с доводите на въззивника за недължимост на цената на топлинната енергия за сградна инсталация и начисляването й на база прогнозни данни следва да се посочи следното:
На първо място, вещото лице по СТЕ е пояснило, че топлинна енергия по това перо е начислявана на база отопляемия обем на жилището съгласно акта за разпределение на кубатура от 23.10.1984 г.
От друга страна с
Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. на ОСГК, ВКС са дадени разяснения относно задълженията на собствениците в сграда, намираща се в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда, да заплащат цената на топлинната енергия отдадена на сградната инсталация.
Съгласно мотивите на тълкувателното решение присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост.
Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/def53b58-0495-411e-ba18-3fb502ae6000