Протокол № 147 от 19.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 147 гр. Пазарджик, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д. Васева при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Д. Васева Гражданско дело № 20225200100688 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата А. Г. - редовно призована, се явява лично и с адв. Г. – упълномощен да я представлява.

За ответника АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА , чрез представител Областно пътно управление - Пазарджик, редовно призован, се явява юрисконсулт Я. Б. с пълномощно по делото.

За третото лице-помагач „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД се явява юрисконсулт К. З..

Не се явява представител за третото лице-помагач „ГРОМА ХОЛД“ ЕООД.

Не се явява представител за трето лице-помагач

„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД.

Явяват се вещите лица инж. В. Ф. и инж. Л. Р. С..

Явяват се свидетелите Е. Я. К. и С. К..

АДВ. Г.: Водим и един от допуснатите ни свидетели свидетел за неимуществени вреди. Това е В.П.Г., която в момента се намира в залата. Да се даде ход на делото.

ЮРК. Б.: Да се даде ход на делото. Ние също имаме допуснат свидетел - Д.М., но същата е в платен годишен отпуск и е в чужбина, така че евентуално ще я доведем в следващо съдебно заседание. Представям заповед за отпуск.

ЮРК. З.: Нямам възражения. Да се даде ход на делото. Ние също водим свидетел, който е в залата.

АДВ. Г.: Аз ще искам в тази връзка също свидетел за пътната обстановка, който е присъствал там. Това е един от полицаите, които са се отзовали първи. Той е разпитван почти по всички дела до момента, които са водени – С.А.В. – разполагам само с негов телефон - **********.

1

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА молба от вещото лице инж. С., който заявява, че не може да изготви заключение по поставената задача в указания срок и моли да му се даде възможност до следващото съдебно заседание.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетелите, като от залата се изведоха всички присъстващи свидетели с изключение на свид. В.Г..

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

В.П.Г. – ** г., българка, бълг. гражданска, омъжена, неосъждана, без родство с ищцата и служебни отношения със страните по делото.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВИД. Г.: Познавам ищцата А. Г. от 2010 година, когато започна работа като химик в „Съдебна медицина“ във *** (ВМА). Тогава аз работих като химик в Химико-токсикологична лаборатория на същата болница.

Скоро, след като се запознахме, се запознах с родителите на А., които бяха дошли да видят работното място на детето си, тъй като тя не е от С.. Те бяха много развълнувани приятно от това, че детето им работи в престижно заведение. Неколкократно съм виждала баща й в болницата, който идваше не на лечение, а точно за да се видят с детето си. Когато сме работили заедно, по телефона са се чували и знам, че тя е пътувала събота или неделя, когато има възможност, при родителите си. Те имаха много топли отношения с родителите си. Тя таеше страхотно уважение към тях и те много се гордееха с нейните постижения, защото тя и след завършването на висшето си образование, продължаваше да се образова и беше повод за гордост на родителите си.

За катастрофата ние научихме от медиите, от телевизията, от интернет в самата лаборатория. Впоследствие, когато дойде А., разбрахме, че това са нейните родители. Това е огромна загуба и тя просто беше смазана. Тя не беше на себе си. Това е разбираемо и мисля, че на всеки, ако му се случи подобно нещо, ще има голям стрес, голяма мъка и печал.

Естеството на нашата работа е да правим експертизи върху катастрофи от химическа гледна точка, т.е. изследване на участниците в ПТП, както и на водачи на МПС. Разбира се, това е много голям стрес, според мен, тъй като А. ежедневно се сблъсква с това, което се е случило с нейните близки – с баща й. Това й даде повод една година след това да напусне болницата. Всъщност тя коренно промени пътя си. Доколкото знам, сега работи като библиотекар в училище, което е съвсем друга промяна в жизнения й път.

Тъй като погребението, доколкото си спомням, беше на Коледа или на Бъдни вечер, предполагам, че това вече не са празници за нея, колкото за 2 другите хора. Ние се чуваме по празници с нея - да се обадя за тези празници, макар че по Коледа се въздържам, но се обаждам на имен ден и на други празници, по такъв повод. Нямаме някакви близки контакти - ежедневни или ежеседмични.

А. е споделяла с мен, когато говорим, че организира панихиди, това е естествено. Това е много трудна и болезнена тема за разговор за нея.

Нормално е да ползва дните, когато се срещаме духовно със своите близки, да ги почита и да ги изпълнява.

Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.

Сне се самоличността на свидетеля С. К., както следва:

С.Х.К.-В. – ** г., българка, бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.

СВИД. К.-В.: Ще започна все пак с уговорката, че са минали 6 години и съм посетила множество произшествия.

Това, което си спомням, е, че аз съм отишла час-два след произшествието. Винаги има една организация, която е преди посещението на произшествието. За студено - беше студено. Като обработка на пътя и пътната обстановка на самото ПТП има съставен протокол за оглед. Моите спомени са следните: че в началото на надлеза беше започнато опесъчаване, което опесъчаване, по спомен (мисля, че в протокола е отбелязано), е спряно от колегите, които най-вероятно са били преди нас на място, преди Дежурната оперативна група. Съответно отива дежурен автопатрул или който е наблизо.

Разбира се, ходейки по надлеза, защото се качих пеша първоначално, за да придобия все пак аз представа, беше хлъзгаво. За дъждовно - не мисля, че беше дъждовно, но беше хлъзгаво на места – имам предвид като усещане.

Това са моите спомени и възприятия. Мокро, хлъзгаво, но в никакъв случай нямам спомен някакъв видим лед да има – бяло заледено нямам спомен да е било, но ходейки на места беше хлъзгаво. Аз съм отишла може би 2 часа след настъпване на произшествието. Това е усещането ми, това е спомена ми за усещането. Имайте предвид, че първоначално нашата работа е организационна. На второ място - все пак трябва да посетя произшествие по първоначални данни с 5 загинали човека. Първо надделява човешкото и след това професионалното. Не е лесно да отидеш на такова място. Аз трябва да се ориентирам къде какво ще заваря – най-малко нагласата. Хора сме и колкото и да сме твърди и жените да сме повече мъже, неприятна е тази гледка. Това са спомените ми за това, което съм посетила на място - нагласата, че трябва да видя 5 погубени човешки живота. Наистина, на места трудно се ходеше, защото първо е изкачване, след което в посока към Б. пак започва спускане.

На места, изкачвайки се, усетих хлъзгане - категорично. Вероятно бяха минали часове (около 2 часа) от ПТП и е възможно вече да е било разледено, но в никакъв случай не е имало 1-2 см бял лед, но беше хлъзгаво категорично.

Аз лично се качих пеша на моста. От П. се придвижих с автомобил.

Със сигурно беше студено, но оттам насетне не помня какво беше, първо 3 защото не съм шофирала аз. Когато човек шофира, е по-наблюдателен. Нямам спомен за мъгла, нямам спомен за дъжд и сняг.

Направих си труда по мое дежурство да проверя (това произшествие се случва по време на мое дежурство – в края на дежурството – сутринта, когато ме събудиха), и през нощта съм посетила едно произшествие на пътя за С., но тогава там категорично виках пожарен автомобил да осветява, защото имаше силна мъгла. Но тук не се налагало да викам някаква техника.

Другото произшествие беше през нощта и нямаше никаква видимост, но колко беше часа, не мога да кажа. През нощта беше синитевското ПТП, но там за радост нямаше тежко пострадали хора. Не си спомням какви са били причините за другото (синитевското) ПТП.

Когато пристигнах на място на ПТП на моста на З., нямам спомен, дали е имало мъгла, но не е имало мъгла, която да е ограничавала видимостта и работата. Наистина са разпитани доста хора преди доста време и това кой какво е казал и какви са били възприятията на хората - това го има в протоколите за разпит. Доста хора са разпитани и това е според собствените възприятия на хората. Нямам спомен.

Ако няма в протокола описано, нямам спомен за светещо осветление.

Наистина не си спомням. То вече беше светло, когато аз отидох.

Предупредителни знаци не мога да съм сигурна дали има. Случвало се е и сега да минавам, но да не бъркам предишния спомен със сега. По протокола за оглед, ако не се лъжа, едно от разстоянията е взето от знака като разстояние и ориентир. Помня, че има знак, който е описан в протокола, но какъв точно не помня.

Категорично другото ПТП, на което ходих по време на дежурството, е в обратна посока, в другата част на града. То беше късно вечерта, през нощта, не мога да кажа час. Там – пътят е второстепенен, извън града, тесен път, едва се разминават две коли, има мъгла и тъмнина, и затова съм извикала колегите. Ако не бъркам, тогава виках колегите от пожарната да ми светят.

Двете ПТП са на повече от 15 километра едно от друго. Това е друго населено място в обратна посока – към П.. Едното ПТП е в едната посока, другото в друга. Не са в непосредствена близост. 20-30 км приблизително едно от друго.

На моста на З. бяха две ПТП - едно срещу друго, впоследствие ги разделихме, когато вече бяхме събрали достатъчно доказателства за това, че нямат общо двете. От автомобил, участник в ПТП, ако не бъркам, бяха извадени мъж и жена – може би родителите на ищцата – телата бяха извадени.

Беше започнато опесъчаване от началото на надлеза от З. в посока Б..

Нямам спомен да е опесъчавано на мястото на ПТП. Имам спомен за началото на надлеза за опесъчаване. Ако има информация за опесъчаването кога е започнало, би трябвало да има в кориците на досъдебното производство.

Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.

Сне се самоличността на свидетеля Е. К., както следва:

4

Е. Я. К. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото, бивш служител на АПИ.

На свидетеля се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.