Определение № 289 от 02.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Пазарджик, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900075 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 130 от ГПК.

Първоначално съдът е приел, че използваният изказ в исковата молба от ищеца С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Р., ул. „П.“, е непрецизен, като независимо, че е посочено, че се предявява иск срещу Решение /Протокол/ от 2.05.2024 г. на Управителния съвет (УС) на сдружение „Ловно-рибарско дружество - П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Р.“ № **, искът е насочен към отмяна на решение на Общо събрание (ОС), т. е. срещу сдружението, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, предвид по-специфичния ред за утвърждаване на решение на Общо събрание пред УС /чл. 35, ал. 5 in fine от устава/.

Ответникът по делото СНЦ „Ловно-рибарско дружество - П.“, чрез адв.

Н. изрично е възразило срещу допустимостта на така предявения иск, като е изразил становище за недопустимо разширително тълкуване на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, в случай че се приеме възможност за обжалване на актове на УС пред съда, вместо по предвидения в закона ред по чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ пред Общото събрание на сдружението.

С подадената (извън срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК) допълнителна искова молба С. Т. изменя петитума на иска, като сочи, че иска да се отмени решение на ОС на ответното сдружение от 18.05.2024 г., на което не била разгледана неговата жалба срещу решението на УС от 02.05.2024 г., алтернативно – да се отмени мълчаливото потвърждаване на решението на УС от 02.05.2024 г. от същото ОС на сдружението от 18.05.2024 г.

Съдът съобрази следното:

Няма спор, че ответникът по делото „Ловно-рибарско дружество - П.“ е ловно сдружение по чл. 30, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), регистрирано като юридическо лице при условията и по реда на 1

ЗЮЛНЦ – така чл. 30, ал. 5 от ЗЛОД. Същото е регистрирано за извършване на общественополезна дейност.

Съгласно чл. 23 от ЗЮЛНЦ, върховен орган на сдружението с нестопанска цел е Общото събрание, което се състои от всички членове, освен ако в устава е предвидено друго, а негов управителен орган е управителният съвет, чиито членове се избират от общото събрание. Аналогична е структурата на управление и на сдруженията с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност по смисъла на чл. 37 от ЗЮЛНЦ, които според чл. 39, ал. 1 ЗЮЛНЦ имат върховен колективен орган и управителен орган. Компетентността на органите на първата група сдружения е очертана в чл. 25 ЗЮЛНЦ и чл. 31 от ЗЮЛНЦ посредством посочване на възложените им от закона изключителни правомощия, чрез които те осъществяват управителните си функции. По силата на препращащата норма н а чл. 37, ал. 1 ЗЮЛНЦ , разпоредбите на чл. 25 от ЗЮЛНЦ и чл. 31 от ЗЮЛНЦ са приложими и спрямо органите на организациите за общественополезна дейност, чиито правомощия са идентични на правомощията на общото събрание и на управителния съвет на сдруженията с нестопанска цел. Правомощията са определящи както за предметната компетентност на органите, така и за реда, по който членовете на сдружението могат да предприемат защита на правата си срещу противоречащите на закона и устава органи решения. Законодателят е въвел диференциран правен режим като в зависимост от компетентността на органа е уредил различен ред за оспорване на неговите решения, а именно - редът на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ , предвиждащ възможност за оспорване на решенията на управителния съвет пред общото събрание, и исковият ред по чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ , който предполага отнасяне на спора за законосъобразност и съответствие с устава на решенията на общото събрание като върховен орган за разглеждане от съда. Преценката кой е приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл. 19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ , или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ (така Решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г., II т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва решението на УС от 02.05.2024 г., с което се потвърждава решение на ОС на Ловно-рибарска дружинка с. Р. от 19.04.2024 г., който акт подлежи на оспорване пред ОС на сдружението 2

„Ловно-рибарско дружество - П.“, на основание чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ, респ. чл. 27, т. 8 и т. 14 от устава на последното. Доколкото предвиденият ред за оспорване на решението на УС на сдружението е пред ОС на същото (решението на ОС на дружинката не подлежи на самостоятелно обжалване по този ред), а не пред съда, исковата молба подлежи на връщане, а производството на прекратяване.

Уточненията, направени в допълнителната искова молба, чрез позоваване на нов факт, а именно: решение на ОС на сдружението от 18.05.2024 г., доколкото изобщо не е въведен в исковата молба води не до изменение на предявения иск, а до извод за предявяване на изцяло нов иск (с ново основание и нов петитум), което е недопустимо да бъде направено във висящ исков процес.

С оглед направеното искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба, съдът следва да възложи адв. възнаграждение, заплатено в брой от ответника в размер на 1 250 лева върху ищеца.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 75/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА С. Т. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Р., ул.

„П.“, да заплати на СНЦ „Ловно-рибарско дружество - П.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Р.“ № **, сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от акта на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3