Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 198 от 07.03.2025, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 343/2025
Вид
Определение № 198
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Диана Розалинова Хубенова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Севлиево, 07.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100343 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЗД „БУЛ ИНС” АД, с която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 500 КЗ, срещу П. Г. П..

С Определение Рег.№ 2286 / 16.01.2025 г., постановено по гр. д.

1392/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Севлиево, по съображения, че последният е местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, като е преценено, че предявеният иск притежавал белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените доводи, поради следното:

С изменението на ГПК със ЗИДГПК /обн. ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ се предвиди, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Впоследствие със ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./ в чл. 113 ГПК се създаде второ изречение, според което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. С приемането на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК /ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, се предвиди изрична изборна местна подсъдност за исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи пред съда, в чийто район към 1 момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящия или постоянния адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл.

115, ал. 2 ГПК и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г. / и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /, настоящият състав счита, че законодателят е ограничил приложението на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители, в см. на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП .

Регресното право на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 500, ал. 1, и ал. 2 от КЗ, представлява право на застрахователя да получи платеното на пострадалото, респ. увреденото лице обезщетение, ако е осъществено на някое от предвидените в посочената разпоредба основания /в случая в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ /. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав – чл. 410 и чл. 411 КЗ. То не е право, което е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона на специално извъндоговорно облигационно основание за неоснователно обогатяване – чл. 500 КЗ и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В тази хипотеза застрахователят вече не носи риска от настъпване на застрахователното събитие и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновния водач се обогатява неоснователно.

С оглед на изложеното, регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на виновния водач, не е обусловена от качеството му на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК , а не чл. 119, ал. 3 от ГПК , като настоящият съдебен състав счита, че съдът, до който е адресирана исковата молба, с която се предявява регресен иск по чл. 500 от КЗ, няма правомощията служебно да следи за местната подсъдност на спора, а може да прекрати и изпрати делото по компетентност на друг съд само при релевиран от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба отвод за 2 неподсъдност – чл. 119, ал. 4 от ГПК .

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Районен съд – Севлиево не е компетентният съд да разгледа делото.

Поради изложеното съдът намира, че производството по гр. д. № 343/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево следва да се прекрати и да се повдигне, на основание чл. 122 от ГПК, спор за подсъдност, който се разглежда от по-горния по степен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото, в случая - Окръжен съд - Габрово.

Предвид възникналия спор за подсъдност и на основание чл. 122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 343/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево и ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на делото между Районен съд - Севлиево и Софийски районен съд пред ОКРЪЖЕН СЪД - ГАБРОВО.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд - Габрово за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 3