Решение № 172 от 12.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110202604 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. Н. Д. с ЕГН **********, чрез адв.Р.К., АК Варна против НП № 03-012921/29.05.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения ни процесуалните нравила - чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал 1 т.5 от ЗАНН. Твърди се, че в съдържанието на АУАН и НП не са описани фактите и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението. Оспорва се, че жалбоподателя е имал качеството на „длъжностно лице“.

В съдебно заседание жалбоподетеля, редовно призован не се явява, представлява се от адв.К., АК Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ст юк Н.

Т., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

Жалбоподателя е санкционирано с обжалваното НП за това, че в качеството на отговорно длъжностно лице, не е оказал съдействие на контролен орган при изпълнение на служебните задължения като с действията си възпрепятства лицето Р. Я. А., ЕГН ********** да декларира писмени факти и обстоятелства свързани с осъществяваното на трудовата дейност 1 като й забрани да попълва Декларация нз основание чл. 402 ал. 1 т. 3 КТ, както и да дава писмени и устни сведения необходими на контролния орган по повод осъществяване на инспекционна дейност, при извършена проверка по работни места на 18.06.2020 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Варна, хотел „Преслав", находящ се в к.к. „Златни пясъци“.

Нарушението било констатирано на 18.06.2020 г., в хотел „Преслав", находящ се в к.к.

„Златни пясъци“ и квалифицирано като нарушение на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда.

За нарушението бил съставен АУАН № 03-012921/18.06.2020 г. от св. М. Д. - главен инспектор в ДИТ-Варна, въз основа на който било издадено атакуваното НП. Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който като възражение посочил, че се е намирал в хотела, за да се вземе лични вещи останали от предния сезон.В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя депозирал възражения, в които оспорил констатациите в акта за административно нарушение, като твърди, че не е възпрепятствал проверката и не е "длъжностно лице".

Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителя Д. потвърждава констатациите изложени в АУАН. Посочва, че въз основа на постъпил сигнал от лица, работили без трудов договор на 18.06.2020 г. извършила проверка в хотел „Преслав“, находящ се в кк Златни пясъци. Пристигайки в хотела тя и колегата и били посрещнати от охраната, която след като се легитимирали ги насочила към рецепцията на хотела, където заварили пет-шест човека, вкл. жалбоподателя Д., които бил зад рецепцията. Д. се представил на инспекторите от Д ИТ Варна като управител на обекта. Св. Д. поискала да разговаря с представител на дружеството стопанисващо хотела, при което Д. позвънил по телефона и свързал свидетелката първоначално с мъж, а по-късно със жена. Св.Д. забелязала, че Д. разговарял с намиращите се в обекта хора и им разпореждал да си тръгват. Чувайки шумове от горните етажи на хотела свидетелката и колегата и се качили горе, като между втория и третия етаж видели жени, които почиствали стаите.Установили имената на една от жените- Р. А., а с помощта на полицията установили самоличността на останалите лица. Дали на лицата да попълнят декларации по чл.402 от КТ. Когато А. седнала да попълни декларацията, Д. се намесил, като и казал да не попълва и я изгонил. Св.Д. приела, че с действията си жалбоподателя Д. възпрепятства проверката,за което и му съставила АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по 2 местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция "Инспекция по труда"Варна, въз основа на Заповед № 0280/03.09.2010 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, установява задължението за работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Не се спори относно обстоятелството, че св.Д. и колегата и инспектор З. в качеството си на служители в Д ИТ Варна на 18.06.2020 г. са се намирали в обекта на контрол – хотел „Преслав“ във връзка с проверка по спазване на трудовото законодателство. Това обстоятелство е станало известно на жалбоподателя Д., които по молба на св.Д. я е свързал с лица, които са били управители на хотела. Това, че жалбоподателя е бил наясно, че св.Д. и колегата и З. са служители на Д ИТ Варна става ясно и от възражението му подадено срещу съставения му АУАН /л.34 от преписката /.От доказателствата по преписката /л.39/ става ясно, че към момента на проверката 18.06.2020 г. служителите на Д ИТ Варна не са могли да установят кое е дружеството, което стопанисва хотела, лице на това дружество не е присъствало по време на проверката и няма доказателства контролните органи да са разяснили на присъстващите по време на проверката, че следва да съдействат за изпълнение на техните функции по извършването на контрол по спазване трудовото законодателство, в това число да попълнят представената от инспекторите декларация по чл.402 от КТ.

От показанията на св.Д. се установява,че жалбоподателя е попречил на Р. А. да декларира писмени факти в Декларация по чл.402 от КТ, като и казал да не я попълва и я изгонил от хотела.

Въпреки изложеното по-горе, според състава на съда липсват безспорни и категорични доказателства, че на посочената в наказателното постановление дата на извършване на проверката – 18.06.2020 г. жалбоподателя е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на пар.1 т.5 от ДР на КТ, според който "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието и в това си качество е нарушил чл.402 ал.2 от КТ като не е съдействал на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Видно от приложените писмени доказателства – трудов договор № 014-П/19.06.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 19.06.2020 г. и 3 длъжностна характеристика е, че Д. е назначен за управител на 19.06.2020 г. На 18.06.2020 г. актосъставителя Д., а впоследствие и наказващия орган са приели за безспорно установено, че жалбоподателя е управител на хотел "Преслав" кк Златни пясъци и в това си качество – „длъжностно лице“ само на базата на твърденията на самия жалбоподател, на собствените си възприятия и на част от сведенията дадени от лицата попълнили декларации по чл.402 от КТ.

При липсата на доказателства, които да установяват качеството му на „длъжностно лице“ към 18.06.2020 г. жалбоподателя Д. не може да бъде и задължен субект по чл. 402, ал. 2 от КТ, съответно да носи административна отговорност.

Отделно от това съдът намира, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице, той като е налице разминаване между описаното нарушение и правната му квалификация, водещо до неяснота относно конкретното извършено нарушение.От съдържанието на административното обвинение не става ясно дали не е оказано съдействие на контролния орган или противозаконно е попречено за извършване на проверката от страна на жалбоподателя Д.. Неправилно е приложена и санкционната норма на чл.414 ал.1 от КТ, защото чл. 415, ал. 3 и ал. 4 КТ предвиждат отделни санкции за неоказване на съдействие и противозаконно пречене на контролен орган.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че са налице основания за обжалвания административнонаказателен акт като незаконосъобразен. отмяна на

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай АНО е представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.

От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като се представя договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, платено в брой. Искането за присъждане 4 на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и пети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 03-012921/29.05.2020 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда“Варна,с което на И. Н. Д. с ЕГН ********** на осн.чл.414 ал.1 от КТ за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 10 000 лв.

ОСЪЖДА ИА ГИТ да заплати на И. Н. Д. сумата от 750 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5