Решение № 260532 от 29.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град

София, 29.03.2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг. дело № 250 по описа на съда за 2021 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба вх. 20210203131453 от адв. Г.Д., като пълномощник на М.М.Г. срещу отказ № 20210126182002-3/2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на „С.Б.“ООД с ЕИК *****на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника М.М.Г. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че длъжностното лице по регистрацията е извършило преценка извън обхвата на проверка, очертан в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ относно това дали напускането на съдружник засяга дружествения капитал и интересите на кредиторите.

От значение за вписването е само надлежното упражняване на правото на съдружника в търговското дружество да го напусне с отправянето на писмено предизвестие и изтичането на тримесечния срок по чл.124, ал.2 от ТЗ, за което със заявлението били представени всички доказателства.

С отговора на жалбата Агенция по вписванията оспорва същата, като процесуално недопустима и неоснователна. Поддържа се, че жалбата е подадена от нелегитимирано лице, което не притежава някое от изброените качества по чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, а по същество същата е неоснователна тъй като в компетентността на ДЛР е да следи служебно за публичния интерес и извърши вписването след като установи и предприетите действия, с оглед последиците от напускане на съдружника.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният отказ е постановен в производството по заявление с вх. № 20210126182002 обр А4, с което е поискано вписване на промяна в основни обстоятелства по партидата на търговско дружество – заличаването на съдружник на М.М.Г., към което са представени писмено предизвестие за напускане на съдружник; документ за вн. ДТ; адвокатско пълномощно; декларации по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ уведомление за напускане, пълномощно, обяснителна записка. ДЛР е дало указания от 27.01.2021 г. и от 28.01.2021 г. на заявителя, че в качеството си на съдружник М.Г., който не е представляващ търговското дружество, не е легитимиран заявител. Законодателят не е предоставил на съдружника, който е прекратил участието си в дружеството с ограничена отговорност сам да поиска заличаването му от ТР не е упълномощена да заявява вписване на промените. Също така е счел, че със заявлението не са представени доказателства за съдбата на освободените дялове, собственост на напусналия съдружник и не е спазено изискването на чл.119, ал.4 ТЗ за представяне на препис от дружествения договор, съдържащ направените изменения, заверен от представляващия дружеството и доказателства за внасяне на номиналната стойност на поетите дялове от оставащия съдружник по сметка на дружеството.

С оглед неизпълнение на указанията, по заявлението

ДЛР е постановило отказ № 20210126182002-3 от 01.02.2021 г. в търговския регистър по партидата на „С.Б.“ООД с ЕИК *****за промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника М.М.Г., с мотиви, че то не е подадено от легитимирано лице, доколкото на напускащия съдружник не е признато правото да заявява за вписване или заличаване на обстоятелства; не са представени доказателства за внесен по сметката на дружеството в банка капитал в размер на дела на напусналия съдружник и решение за поемане на дела му, както и не е представен актуален дружествен договор съдържащ промяната, заверен от органа представляващ дружеството.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21

ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.

13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.

7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона.

Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми /чл.

21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна.

Тъй като заявено за вписване обстоятелство е в резултат на прекратяване на участието в дружеството на съдружника М.М.Г. с подаване на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен фактическия състав, предвиден в тази правна норма. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начина по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко три месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството.

Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по т. д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.

В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано регистърното производство, се установява, че от М.М.Г., което лице е съдружник в „С.Б.“ ООД е направено писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество, което е обективирано в молба от 22.10.2020 г., връчено на 22.10.2020 г. чрез управителя на търговското дружество, удостоверено с подписа му върху молбата. Следователно предвиденият в чл. 125, ал. 2 ТЗ тримесечен срок на предизвестието на напускащия съдружник е изтекъл към момента на подаване на заявлението. Тъй като съдружникът валидно е упражнил правото си по чл. 125, ал.2 от ТЗ, от момента на изтичането на законовия срок /22.01.2021 г./ е настъпила и правната промяна, а именно прекратено е участието на този съдружник в дружеството „ С.Б.“ ООД, което подлежи на вписване.

Съгласно съдебната практика на съдилищата, включително Решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл.

125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, ако такъв е предвиден в дружествения договор, като дори не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на предизвестието (вж. Решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.)

Относно активната легитимация с оглед чл.15, ал.1, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ и дали самият съдружник може да заяви заличаването си като такъв в ТР, действително е налице противоречива съдебна практика и образувано тълкувателно дело, но съдът намира, че дори и да не установен подобен изричен текст в ТЗ като чл.141, ал.5 ТЗ, то по аналогия със сочената норма в полза на напусналият съдружник, следва да се признае ограничената процесуална легитимация на напускащия съдружник да поиска пред органа по регистрация, обслужващ търговски регистър, вписването на промяна във вече вписаните обстоятелства, а именно заличаването му, като съдружник в даденото ООД. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че напускащият по реда на чл.

125, ал. 2 ТЗ съдружник разполага със самостоятелна легитимация да заяви вписване в Търговския регистър на промяната в обстоятелствата, свързана със заличаването му като съдружник в дружеството, поради настъпило прекратяване, в случай, че легитимираният да направи това завяване орган е бездействал, в рамките на срока разписан в чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, каквито са изложени и в решение от 01.10.2020 г. по търг. дело № 1557/2020 г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI - 10 състав, по идентичен казус.

Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване.

Водим от горното, Софийски градски съд,