Решение № 207 от 28.11.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Троян, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100521 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

„Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, представител В.С. е предявило срещу Н. Л. КоВ., с адрес в гр. Троян, иск с правно основание чл. 422 от ГПК общо за сумата 2 664,02 лева, представляваща задължение по Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., анекс № 1 от 07.05.2009 г. и анекс № 2 от 06.03.2014 г.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено e становище, че се поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като признае по отношение на ответника, че същия дължи процесната сума, която е била предмет на заповедно производство по ч. гр. дело № 188 от 2024 г. на ТРС.

По реда на чл. 131 от ГПК ответника е представил писмен отговор, с който оспорва надлежното уведомяване за извършена цесия.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за банков кредит от 31.07.2008г., Анекс № 1 от 07.05.2009г. и Анекс № 2 от 06.03.2014г., ведно с Погасителни планове към всеки тях; Рамков договор за покупкопродажба на вземания (Цесия) между „Райфайзенбанк България" ЕАД и „Макроадванс" АД от 10.11.2016г.; Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 01.12.2022г. между „Кей Би Си Банк Блгария" АД и „Макроадванс" АД; Препис от Приложение №1А към Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 01.12.2022г.; Потвърждение за договор за цесия от „Кей Би Си Банк България" АД; Пълномощно на „Макроадваис" АД за уведомявано; Уведомление за извършено прехвърляне па вземания (цесия) с изх.№ RF29-861; Обратна разписка,ЧГД № 188 от 2024 г. на ТРС, пълномощно ,нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 924/16.11.2022 г. на нотариус Стойка Пашова, с което са редовно уведомени 1 лицата положили подпис на Уведомлението за цесия – А.С. и Л.И. и Приложение № 1 А към конкретен договор за цесия от 01.12.2022 година., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът не оспорва следната възприета от съда фактическа обстановка, а именно, че на 31.07.2008 г. между „Райфайзенбанк /България/" ЕАД /понастоящем „Обединена българска банка" АД/, в качеството на кредитор, и Н. Л. В., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 12 135 лева. Съгласно чл. 1 от Договора за банков кредит срокът за издължаване на сумите по същия е до 10.07.2018 г. В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитът ще се погасява чрез заплащането на общо 120 равни анюитетни вноски, всяка в размер на 182,98 лева, дължими до 10- то число на месеца, считано от 10.08.2008 г. до 10.07.2018 г., съгласно погасителен план, в който са посочени всички дължими вноски по падеж и размер, както и разбивката им по пера.

Отпуснатият кредит е преведен по сметка и изцяло усвоен от ответника.

На 07.05.2009 г. между страните е сключен Анекс 1 към договора за банков кредит, с който са променени крайната падежна дата на 25.07.2018 г., както и е уговорен нов размер на месечните вноски съгласно погасителен план. Впоследствие на 06.03.2014 г. между банката и Н. Л. В. е сключен Анекс № 2 към договора за кредит, с който в чл. 5 са определили нов краен срок за погасяване на всички дължими суми (падеж), а именно 25.02.2021 г., като в чл.7 и чл.7.1. е определен начина на изплащане, като е подписан и погасителен план. Длъжникът първоначално е заплащал дължимите вноски, след което е преустановил плащанията по кредита.

На 01.12.2022 г. между „Кей Би Си Банк България" ЕАД и „Макроадванс" АД е сключен Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.11.2016 г., по силата на който банката в качеството си на продавач, прехвърлила на „Макроадванс" АД всички свои вземания по отношение на Н.

Л. В., съгласно Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., Анекс № 1 от 07.05.2009 г. и Анекс № 2 от 06.03.2014 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

Прехвърлените вземания са индивидуализирани в Приложение № 1 А към Конкретния договор за цесия. На основание сключения рамков договор за цесия (чл. 4.4.) „Макроадванс" АД е редовно упълномощено да уведомява от името на банката-цедент всички длъжници по вземанията, които последната е прехвърлила с договора за продажба на вземания, както и да подписва писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.

В конкретния случай ответника оспорва именно надлежното уведомяване на извършена цесия.

Видно от съдържанието на приложеното Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания с изх. № RF29-864, В. е информиран за извършеното прехвърляне /цесия/ на процесното вземане. Приложено е и обратна разписка на Еконт, в която като описание е посочен изх. № - RF29864. Отбелязано е името и адреса на ответника и в разписката фигурира подпис, както и дата 06.12.2023 г.

Установи се, че е налице частично неизпълнение на чл. 7 от Анекс № 2

2/06.03.2014 г. към Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., защото сумата по кредита е усвоена, но не е възстановена в срок в пълния дължим размер от кредитополучателя-ответник. Крайният срок за изплащане на кредита е 25.02.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД задължението на кредитополучателя е станало изискуемо на 25.02.2021 г. поради настъпил падеж и Н. Л. В. е в забава от следващия ден. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Макроадванс“ АД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Троян, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 188/2024 г. и съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение. В съобщение, получено на 03.06.2024 г. „Макроадванс“ АД е уведомено, че срещу издадената Заповед за изпълнение е подадено възражение, поради което съдът е дал указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.

С оглед на изложеното съда намира, че така предявената искова претенция по реда на чл. 422 от ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло, като бъде признато за установено дължимо вземане за следните суми: сумата 1 996,98 – хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки, представляваща Непогасена главница по Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., Анекс № 1 от 07.05.2009 г. и Анекс № 2 от 06.03.2014 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, понастоящем „Обединена Българска Банка" АД и Н. Л. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 667,04 - шестстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки - представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 04.03.2021 г. до 04.03.2024 г.

Въпреки оспорванията от страна на ответника, в процеса не бяха представени доказателства, които да установят твърдението, че подписа на обратната разписка не е положен от ответника. Ето защо съда приема, че В. е надлежно уведомен и е изпълнена процедурата по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Както беше описано и горе, изрично в обратната разписка е посочено „описание - RF29-864“, което представлява изх. номер на Уведомлението за извършено прехвърляне на вземания. Няма основания съда да предположи, че може в пратката е имало просто един бял лист. Подобно твърдение също не беше доказано. Настоящият състав споделя цитираната от ищеца практика на ВКС в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. № 12/2009 г., където е прието, че цесията следва да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато уведомлението е приложено към исковата молба. Дори и на това основание съда приема, че В. е надлежно уведомен. От друга страна ирелевантно е твърдението на ответника, че в пълномощното на цедента липсва правомощие да преупълномощава трети лица, които да уведомят длъжника. В случая представителя на ищцовото дружество е упълномощил свои служители, които работят на трудов договор, да подписват фактически съответните уведомления до всеки един от длъжниците.

Предвид този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 253,28 лева по исковото производство, включващи ДТ в размер на 53,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, и съответно, 153,28 лева - по заповедното производство, включващи ДТ в размер на 53,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

3

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от законния представител В.Г.С. – Изпълнителен директор, съществуване на вземане, а именно, че Н. Л. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Троян, ул. „М.“ № 24, дължи сумата 1 996,98 – хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки, представляваща Непогасена главница по Договор за банков кредит от 31.07.2008 г., Анекс № 1 от 07.05.2009 г. и Анекс № 2 от 06.03.2014 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, понастоящем „Обединена Българска Банка" АД и Н. Л. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 667,04 шестстотин шестдесет и седем лева и четири стотинки - представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 04.03.2021 г. до 04.03.2024 г.

ОСЪЖДА Н. Л. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.

Троян, ул. „М.“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от законния представител В.Г.С. – Изпълнителен директор сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето исково производство в размер на 253,28 – двеста петдесет и три лева и 28 стотинки, както и 153,28 – сто петдесет и три лева и 28 стотинки по заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4