Решение № 135 от 03.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 02.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Женя Р. Димитрова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000748 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 433/09.11.2021год. по т.д. № 142/2021год. по описа на ОСВарна, съдът е: Отхвърлил предявените от ЮЛ. М. АС. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“Новгород“39 - лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Х А А. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал в хода на процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с ЕГН **********, ЕМ. ХР.

АЛ. с ЕГН ********** и С. ХР. АС. с ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х А А., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000 лева на правоприемниците на първоначалния ищец Х А А. съобразно наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М. АС., АЛ. ХР.

АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от ЮЛ. М. АС. и Х А А. неимуществени вреди от смъртта на техния внук С А С с ЕГН **********, починал на 06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Фолксваген”, модел 1

„Голф“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, А Н Х, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №66993623, издадена от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на задължението : Осъдил е ЮЛ. М. АС., да заплати на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 8 3 1 8 3 0 4 8 2 , сумата от 2268 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК: Осъдил е ЮЛ. М. АС., АЛ. ХР. АС. с, ЕМ. ХР.

АЛ. и С. ХР. АС. с, в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х А А., да заплатят разделно при равни квоти на “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482, сумата от 2268 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Производстото е образувано по въззивна жалба от адв.Е.М и адв.М.Т. от АК-Варна, като процесуални представители на ищците.

Считат решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорват извода на съда, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да търсят застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на внука си. Твърдят, че между Ю и Х А.и и техния внук е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, като причинените им продължителни болки и страдания след настъпването на неговата смърте справедливо да бъдат обезщетени. В традиционните за българското общество семейни отношения, бабите и внуците са от найблизкия семеен кръг и се характерицзират с взаимна обич и, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В конкретния случай починалият и неговите баба и дядо са живеели в един и същ квартал, на съседни улици, между тях се развили особено близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между баба, дядо и техния внук. Бабата и дядото в случая са възприемали починалия като техен син с оглед грижите, които са полагали за него, свързани с осигуряване на всички условия за физическото му израстване и възпитаване, обучение, а след това под формата на взаимна помощ, присъща в отношенията между родители и деца, каквито на практика са съществували между тях. Считат, че съдът не е кредитирал в достатъчна степен свидетелските показания относно близостта и степента на страданието на Ю и Х и е приел, че степента на близост е била минимална, а в действителност е тъкмо обратното. Същата е била изключително силна още от най-ранна детска възраст и се установява от показанията на двамата разпитани свидетели. Твърдят също, че съдът не е придал необходимото доказателствено значение и на факта, че Х е починал около 2 год. след смъртта на внука си, като неговата внезапна смърте допринесла в значителна 2 степен за смъртта на дядото, обстоятелство, което не е отчетено в обжалваното решение. Не е придадено значение на факта на преживените инсулти на Ю, като първия е бил само няколко месеца след смъртта на внука им Са.

За това считат, че от събраните доказателства се установява че смъртта на внука С е оказала особено негативно въздействие и върху двамата-рязко влошаване на здравословното им състояние, довело дори до смъртта на Х А..

Считат, че отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек, противоречи на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново с което исковете да бъдат уважени.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна ЗД”Бул Инс”АД гр.София, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Въззивната жалба е редовно и надлежно администрирана.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

За да се произнеес, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба чрез която са предявени искове от ЮЛ. М. АС. - лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Х А А., б.ж. на гр.Варна, починал в хода на процеса на 03.03.2021г. и АЛ. ХР. АС. с, ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС. в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х А А., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева на ЮЛ. М. АС. и сумата от 50000 л е в а на правоприемниците на първоначалния ищец Х А А. съобразно наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците ЮЛ. М.

АС., АЛ. ХР. АС., ЕМ. ХР. АЛ. и С. ХР. АС., представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от ЮЛ. М. АС. и Х А А. неимуществени вреди от смъртта на техния внук С А С с ЕГН **********, починал на 06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а.

3

„Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № В 1410 СА, А Н Хв, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №66993623, издадена от ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП виновността на виновният водач е установена, като му е наложено наказание по НОХД № 788/2019 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 06.01.2021 г. Смъртта на 17- годишния внук на първоначалните ищци, към когото те били изключително привързани, довела до неимуществени вреди, които се изразяват в отрицателни промени, настъпили във вътрешния им свят, изразяващи се в причиняване на силен емоционален стрес, съпроводен с голямо напреженние и беспокойство. Излагат, че преди смъртта на внука им С, социално-битовите отношения в бита на семейството били безконфликтни и при взаимна грижа и помощ. След като разбрали за загубата на своя внук, почуствали внезапна празнота в живота им, затворили се в себе си, често плачели, спрели да се хранят, страдали от безсъние, сънували кошмари. Като баба и дядо на починалия, те помагали на неговите родители при отглеждането му от неговото раждане до израстването му като младеж, грижели се за него с голяма любов през продължителни периоди, помагали му при трудностите в ежедневието му, съветвали го, а той ги възприемал като втори майка и баща. Всичко това направила връзката им много силна и здрава, за да бъде загубата тежка и непреодолима. Към настоящишя момент състоянието им не се е променило и продължават да търпят огромна болка по кончината на своя внук, която с оглед на въззраста си, ще изпитват до края на живота си. По предявената на 05.04.2019г. застрахователна претенция застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред за процесните суми.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, надлежното предявяване на застрахователната претенция и отказа на застрахователя. Оспорва се твърденията за изключително близки отношения между първоначалните ищци и техния починал внук и понасянето на болки и страдания от загубата 4 му. В евентуалност, твърди се отделно завишаване на претенциите на ищците и несъответствие на размера на претендираното обезщетение с чл.52 ЗЗД и на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г. вр.чл.493 а КЗ, където е определен лимит на обезщетение от 5 000лв.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна странаследното:

Не се оспорва следната фактическа обстановка, а именно:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че с влязла на 06.01.21год. в сила присъда по НОХД № 788/2019 г., по описа на ВОС, НО, А Н Хв е признат за виновен за смъртта на С А С с ЕГН **********, починал на 06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № В 1410 СА, А Н Хв, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №66993623.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Не е спорна между страните родствената връзка между първоначалните ищци и починалия, както и че по подадено от тях заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е постановен отказ от страна на застрахователното дружество. За това са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, при доказани вреди, настъпили вследствие на деликтната отговорност на застрахования водач.

За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение, са ангажирани гласни доказателства –чрез показанията на свидетелите М Б М и А В А . От същите се установява, че първоначалните ищци са баба и дядо на починалото лице. Според свидетеля М ищците и починалия внук С са били в много добри отношения. Понеже родителите му работели, той бил при баба си и дядо си когато били на работа: Същите активно помагали за отглеждането на внука си, като дядо му Х го обучавал в цепене на дърва, в отглеждането на астма и др. С живеел при майка си и баща си, но когато са били на работа, повечето време е стоял при баба си и дядо си, които живеели в друга къща, но не са били далече. Ходел на училище, след училище бил при баба си и вечерта се прибирал. Според свидетеля, след 5 смъртта на С Юлиана доста страдала и се променила. Починалият дядо също се променил след смъртта на внука, даже се разболял. Преди смъртта на С Ю и Х били много добре за годините си, но след това състоянието им се е влошило.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/deef4dad-ded8-4446-b420-b06ad14404d4