Решение № 1125 от 09.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Русе, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520104137 по описа за 2023 година

Ищецът ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, твърди, че против ответницата е било образувано изп.дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.

№ 833 и район на действие РОС от взискателя „Алфа Банк” АД. По изпълнителното дело длъжницата е платила извънсъдебно задължението си, за което ЧСИ е уведомен с молба от „Юробанк България” АД – правоприемник на взискателя с вх.№ 07831/20.04.2018г.

Изготвено било уведомление с изх.№ 13686/04.07.2022г. за дължимите и неплатени такси по т.11 и т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 676.84 лева, за което е издадена сметка № 136830/04.07.2022г. и неплатени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 59.50 лева с ДДС, за които е издадена сметка № 136831/04.07.2022г., съставена от ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС. В уведомлението длъжницата е предупредена, че сумата следва да бъде заплатена до 22.07.2022г. и че след изтичане на срока ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. На основание чл.79 от ЗЧСИ с цел събиране на такси по изпълнението ЧСИ е изготвил сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г., които са приложени заедно с уведомлението. Последното е прието за редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК, за което е изготвен протокол от същата дата, тъй като длъжницата не е намерена на посочения адрес и е отбелязано, че е в чужбина. До момента дължимата сума не е заплатена от страна на Ф. К.. За дължимите и неплатени такси по сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г. в общ размер 736.34 лева, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпратена за връчване на Ф. К.. Последната не е била открита на 1 регистрираните й постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той прави по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 736.34 лева, представляваща дължими и неплатени такси по сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г. по изп.дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.04.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Ф. Ф. К. призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че задължението по изпълнителното дело е било платено извънсъдебно, без да е уточнена точната дата на погасяването и на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК изпълнителното дело е прекратено. Извънсъдебното плащане е станало през 2018г. на неустановена дата, но преди образуване на изпълнителното дело, поради което и ответницата не дължи такси по принудителното изпълнение на ЧСИ.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Против ответницата е било образувано изп.дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС от взискателя „Алфа Банк” АД. По изпълнителното дело длъжницата е платила извънсъдебно задължението си, за което ЧСИ е уведомен с молба от „Юробанк България” АД – правоприемник на взискателя с вх.№ 07831/20.04.2018г. и е било направено искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Било изготвено уведомление с изх.№ 13686/04.07.2022г. за дължими и неплатени такси по т.11 и т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 676.84 лева, за което е издадена сметка № 136830/04.07.2022г. и неплатени такси по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 59.50 лева с ДДС, за които е издадена сметка № 136831/04.07.2022г., съставени от ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС. В уведомлението длъжницата е предупредена, че сумата следва да бъде заплатена до 22.07.2022г. и че след изтичане на срока ще бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата. На основание чл.79 от ЗЧСИ с цел събиране на такси по изпълнението ЧСИ е изготвил сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г., които са приложени заедно с уведомлението, като последното е прието за редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК, за което е изготвен протокол от същата дата, тъй като длъжницата не е била намерена 2 на посочения адрес и е отбелязано, че е в чужбина.

За таксите по сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г. в общ размер 736.34 лева, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпратена за връчване на Ф. К., но последната не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

Съгласно представеното по делото удостоверение от 05.06.2024г., издадено от „Юробанк България” АД, на 17.04.2018г. с вноска от 2 800.00 лева е бил погасен отпуснатия кредит на Ф. Ф. К., с ЕГН: **********.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответницата му дължи парична сума за дължими и неплатени такси по образуваното изпълнително производство въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а Ф. К. не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, поради което заповедта е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. Разгледан по същество, същият се явява основателен.

При разглеждане на такъв иск, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва възникването на своето вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответницата, че не дължи сумите по последната.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските, направени по време на изпълнението, са за сметка на длъжника. Нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК урежда хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. От друга страна общата норма на чл.79 от ГПК урежда дължимостта на направените разноски и ги възлага върху длъжника, освен ако делото се прекрати съгласно чл.433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. От представеното по делото удостоверение от 05.06.2024г., издадено от „Юробанк България” АД, действително се доказва, че на 17.04.2018г. с вноска от 2 800.00 лева е бил погасен отпуснатия кредит на Ф.

3

Ф. К., с ЕГН: **********. Изпълнително дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС обаче е било образувано против ответницата от взискателя „Алфа Банк” АД пред 2015г. Т.е. плащането на задължението от страна на ответницата към банката-взискател е извършено след започване на изпълнителното производство, поради което разноските, каквито са пропорционалните такси, са за сметка на длъжника. Съгласно чл.78 ал.1 от ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските се определят с тарифа. Нормата на чл.79 ал.1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. Такива сметки ЧСИ е изготвил - сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г., които са приложени заедно с уведомлението, като последното е прието за редовно връчено на основание чл.41, ал.2 от ГПК, за което е изготвен протокол от същата дата, тъй като длъжницата не е била намерена на посочения адрес и е отбелязано, че е в чужбина.

Предвид гореизложеното съдът намира предявеният положителен установителен иск за доказан както по правното си основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца дължи сумата от 736.34 лева, представляваща дължими и неплатени такси по сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г. по изп.дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18.04.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС.

Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС, разноски в размер на 325.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения положителен установителен иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 725.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и възнаграждение на назначения на ответницата особен представител.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Ф. К., с ЕГН: ********** с регистрирани постоянен и настоящ адрес: *************, че дължи на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, сумата от 736.34 лева /седемстотин тридесет и шест лева и 4 тридесет и четири стотинки/, представляваща дължими и неплатени такси по сметка № 136830/04.07.2022г. и сметка № 136831/04.07.2022г. по изп.дело № 20158330400120 по описа на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.04.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Ф. Ф. К., с ЕГН: ********** с регистрирани постоянен и настоящ адрес:

*************, да заплати на ЧСИ В. Й. М. с рег.№ 833 и район на действие РОС, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на РРС, разноски.