Решение № 624 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110202464 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. В. Н. ЕГН ********** с пост. адрес гр.В., ж.к. „В.“ бл.** против НП № 439а-57/28.04.2023год. на началника на Тр. РУ при ОД на МВР, с което му е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. на основание чл. 218б вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК .

Производството е второ по ред пред настоящата инстанция.

С жалбата си въззивникът сочи, че НП не е незаконосъобразно, поради явно несъответствие между фактическата обстановка от една страна и АУАН послужил за издаването на атакувания административен акт. Счита, че по време на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от друга страна сочи, че незаконосъобразно не била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното производство въззивникът се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Г. К., който заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно излагайки доводи както за недоказаност на административнонаказателното обвинение, така и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за всички съдебни инстанции пред които се е явявал.

За въззиваемата страна – началник на ІІІ РУ при ОД на МВР В., 1 редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт К. Л. – А., в които същата заявява, че оспорва жалбата. Изразява становище за липса на допуснати съществени нарушения на процес. правила, както и за безспорна доказаност на административнонаказателното обвинение. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2022год. малко преди 15:00ч. въззивникът С. Н. и св. А. К.

(непълнолетен към тази дата) се намирали в магазин „С.“ разположен в „Гр.

М.В.“, находящ се в гр.В.а, ул. „А. С.в“ №2. Св. К. носел у себе си сак. Двамата се разхождали из магазина и разглеждали стоката. Харесали си по едно долнище от анцуг, взели дрехите и влезли с тях в пробната. Там св. К. решил да открадне дрехите. Същият свалил етикетите на артикулите сложил двете долници в сака след което носейки сака напуснал обекта без да заплати стоката. Заедно с него магазина напуснал и въззивника Н.. При преминаване на Н. и К. през изхода алармата се задействала. св. Б. – служител в магазина веднага влязъл в пробната където преди това били клиентите напуснали обекта и видял, че там няма дрехи, а само етикети и веднага се обадил на служителите от охранителната фирма, които били наблизо. Съобщил им за кражбата и им показал двете момчета (въззивника и св. К.), които вървели напред. Охранителите ги настигнали, спрели ги и върнали в магазина. Там накарали К. да отвори сака и видели в него двете долнища, които предали на св. Б.. Тъй като св. К. бил непълнолетен св. Б. го накарал да се обади на родител, който да дойде и да заплати вещите. К. се обадил на баща си и св. Б. разговарял с него. Последният обаче заявил, че не може да дойде и тъй като К. нямал пари да заплати анцузите за ситуацията бил подаден и сигнал в полицията. На място в магазина пристигнал полицейски екип в който участвал и св. Г. Д.. Св. Б. обяснил на полицаите какво се е случило, след което въззивникът и св. К. били задържани и отведени в ІІІ РУ пир ОД на МВР В..

По случай било образувано бързо полицейско производство № 1077/2022год. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР – В..

В хода на разследването въззивникът и св. К. били привлечени в качеството на обвиняеми лица.

С постановление за привличане на обвиняем от 04.11.2022год. на въззивника Н. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК за това, че на 01.09.2022год., в гр.В., в съучастие като съизвършител с непълнолетния А. П. К., отнел чужди движими вещи – 2

1бр. долнище на анцуг, зелено на цвят с артикулен номер 2996F, размер S, на стойност 17.90лв.п и 1бр. долнище на анцуг, черно на цвят с артикулен номер 2997F, размер ХS, на стойност 19.90лв., всичко на обща стойност 37.80лв., собственост на „ЕЛ ПИ ПИ Ф. Б.“ ЕООД – С. от владението на Г. Т. П., в качеството й на МОЛ – управител на магазин „С.“, без нейно съгласие с намерение противозаконна да ги присвои като случаят е маловажен.

С постановление за привличане на обвиняем от 04.11.2022год. на св.

К. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 194, ал.3 вр. ал.1 вр. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1 т.4 от НК за това, че на 01.09.2022год., в гр.В., в съучастие като съизвършител с пълнолетния С. В. Н. и като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи – 1бр. долнище на анцуг, зелено на цвят с артикулен номер 2996F, размер S, на стойност 17.90лв.п и 1бр. долнище на анцуг, черно на цвят с артикулен номер 2997F, размер ХS, на стойност 19.90лв., всичко на обща стойност 37.80лв., собственост на „ЕЛ ПИ ПИ Ф. Б.“ ЕООД – С. от владението на Г. Т. П., в качеството й на МОЛ – управител на магазин „С.“, без нейно съгласие с намерение противозаконна да ги присвои като случаят е маловажен.

С постановление от 06.02.2023год. прокурор при ВРП прекратил наказателното производство по д.п. № 1077/2022год. водено срещу С. Н. на осн. чл. 243, ал.1 т.1 вр. чл. 24, ал.1 от НПК като приел че са налице предпоставките на чл. 218б от НК разпоредил след влизане в сила на постановлението материалите да му се докладват с оглед изпращането им на началника на ІІІ РУ за изготвяне на акт за налагане на съответното административно наказание по реда на чл. 218б от НК.

На 27.03.2023год. материалите по д.п. № 1077/2022год. по описа на ІІІ РУ били изпратени на началника същото РУП.

На 28.04.2023год. началника на ІІІ РУ при ОД на МВНР В. издал обжалваното НП № 439а-57/28.04.2023год.. В него АНО приел, че въззивникът е осъществил състава на престъпление (нарушение) по чл. 218б, ал.1 вр. 194, ал.1 от НК, тъй като на 01.09.2022год., за времето от 15:00ч. до 15:10ч. в гр.В. в търговски център „ГР. М. В.„, находящ се в гр.В., ул. „А.. А.

С.“ № 2, в съучастие с непълнолетния А. П. К. отнел чужди движими вещи – един бр.долнище на анцуг на стойност 17.90лв. и 1 бр. долнище на анцуг на стойност 19.90лв. на обща стойност 37.80лв. от владението на Г. Т. П. – управител на магазин „С.“, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като вещите са възстановени и на основание чл. 218б от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от с ъ б р а н и т е по делото доказателства - писмените материали – административнонаказателната преписката включваща освен НП и писмо от прокурор при ВРП до началника на ІІІ РУ, както и Заповед № Із1767/28.08.2012год. на министъра на вътрешните работи, допълнително 3 изисканите и приети в хода на съдебното следствие препис от материали по д.п. № 1077/2022год., препис от Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 05.01.2023год. и препис от постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.02.2023год., както и гласните доказателства – показанията на свидетелите Т. Б., Г. Д. и А. К. дадени непосредствено пред съда.

Всички събрани по делото доказателства както писмени така и гласни, изключая показанията на въззивника и св. К. давани в хода на досъдебното производство в качеството на свидетели, както и показанията на св. Б. дадени пред съда в частта в която сочи, че говори за С. Н., съдът кредитира като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водещи на различни правни изводи. Показанията на въззивника и св. К. давани в хода на досъдебното производство като свидетели съдът не кредитира и ги изключва от доказателствения материал с оглед на това, че в досъдебното производство те са били привлечени към наказателна отговорност и са придобили друго процесуално качеството. В тези случаи съобразно константната съдебна практика всякакви обяснения давани от тях при провеждани беседи, съответно показания давани в качеството на свидетели губят процес. стойност и не следва да се ценят от съда.

Съдът не кредитира и показанията на св. Б. дадени непосредствено пред съда в частта в която сочи, че говори за С. Н. (че бил със сак, а другото момче нямало нищо), доколкото на първо място Б. заявява, че сочи името С.

Н. тъй като свързва името с призовката която е получил. От друга страна тези негови твърдения, че тогава Н. бил непълнолетен и бил говорил с баща му, се опровергават по категоричен начин от показанията на К. от една страна, а от друга няма никакво съмнение, че към 01.09.2022год. въззивникът е бил пълнолетен – същият е роден на 30.06.2000год. и към посочената по-горе дата е бил на 22 години. Непълнолетен е бил св. К.. Същият е роден на 02.04.2005год. и към 01.09.2022год. е бил на 17 години.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, от компетентен орган съгласно чл. 47, ал.1, б."а", вр. ал.2 от ЗАНН , в р . чл. 424, ал.5 от НК – Началника на ІІІ РУ при ОД на МВР, който е оправомощен съгласно Заповед №Із-1767 от 28.08.2012 година на Министъра на вътрешните работи, приложена към преписката.

В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на 4 процес. правила, а именно: Не е ясно какво престъпление е приел за осъществено от въззивника АНО и за какво точно и се налага наказание.

С НП на въззивника е наложено наказание съобразно нормата на чл.

218б от НК. Съгласно посочената разпоредба за деяния по чл. 194, ал.3, по чл.

195, ал.4 чл. 204, б.“а“, чл. 206, ал.1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. Очевидно от цитираната норма е, че деянията за които същата може да намери приложение са изчерпателно посочени в нормата като нормата на чл. 194, ал.1 от НК (кражба по основния състав), която е посочена от АНО като осъществено деяние не е сред изброените. Сред посочените е нормата на чл. 194, ал.3 от НК, която касае кражба в маловажен случай. Нещо повече дори от фактите изложени в обстоятелствената част на НП не може да се направи извод за деяние по чл. 194, ал.3 от НК. В тази връзка следва да се посочи, че стойността на предмета на престъплението сама по себе си не определя случая като маловажен, а НП в случая страда и от друг порок. В него липсват обстоятелствата при които е извършено престъплението доколкото обстоятелствената част по същество представлява диспозитив за престъпление кражба по основния състав на чл. 194, ал.1 от НК, а с оглед посочването на това, че вещите са били възстановени на тъжителя и на диспозитив на кражба по привилегирования състав на чл. 197 от НК.