Решение № 399 от 19.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 272/2024
- Вид
- Решение № 399
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 14.07.2025
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 685 · Търговски закон
- чл.685а · Търговски закон
- чл.685а, ал.1 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл.694 · Търговски закон
- чл.694,ал.1 · Търговски закон
- чл.694, ал.2 · Търговски закон
- чл.694,ал.7 · Търговски закон
- чл.722,ал.1 · Търговски закон
- чл. 739, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 399 гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Красимир Маринов
Капка Павлова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувана е по повод въззивна жалба, подадена от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ против решение № 64 от 11.01.2024г., постановено по т.д.№ 1449/2021г. по описа на СГС. Със същото е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Кемира“ ООД /н/ при участието на синдика на това дружество иск с правно основание чл.694, ал.2 от ТЗ за признаване за установено, че „КТБ“ АД /н/ е кредитор на вземане в размер на 21 232 224,69лв., произтичащо от договор за цесия от 25.08.2017г., сключен между „КТБ“ АД /н/ и „Дипи“ ЕООД, което вземане е обезпечено със залог на 7 961 426 бр. обикновени поименни акции от капитала на „Дунарит“ АД съгласно договор от 07.01.2015г.
В жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон, което се изразява в неправилната преценка относно момента, в който е изтекла погасителната давност по отношение на процесното вземане. Счита, че откриването на производство по несъстоятелност с решение от 04.12.2020г., постановено по т.д.№1500/2020., обявено в ТР на 07.12.2020г., от която дата започнал да тече срокът за предявяване на вземанията, спира давността на основание чл.685а, ал.1 от ТЗ.
Изтъква се, че законът е предвидил санкция само за тези кредитори, които не са предявили своите вземания в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ и това било погасяването на вземането на кредитора, както предвижда чл. 739, ал.1 от ТЗ. Позовава се на указанията, дадени с ППВС №3/80г. като поддържа, че същото е запазило своето действие относно 1 производството по несъстоятелност.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Кемира“ ООД/ н/, представлявано от управителя А. Б., с който жалбата се оспорва и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Синдикът на „Кемира“ ООД/ н/ не е подал отговор на въззивната жалба.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правораздавателната си власт и по иска, с който е сезиран.
От вписванията в търговския регистър и наличните по делото документи е видно, че искът по чл.694 от ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази разпоредба- открито производство по несъстоятелност по отношение на ищеца, предявено вземане в срока по чл.685 от ТЗ, отказ същото да бъде включено в списъка на приетите вземания, направено възражение от кредитора и произнасяне от съда по несъстоятелността, с което това възражение е отхвърлено.
По отношение на правилността на решението съдът намира следното :
Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.694,ал.1 от ТЗ с искане да бъде признато за установено, че „КТБ“ АД /н/ има вземане, придобито по договор за цесия от 25.08.2017г. в размер на 21 232 224,69лв.,което следва да удовлетвори в производството по несъстоятелност на „Кемира“ ООД /н/ с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1 от ТЗ от получената сума при реализация на обезпечението.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед фактът,че пред настоящата инстанция не са приети нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се посочи, че единственият спорен въпрос във въззивното производство е този дали процесното вземане е погасено по давност или не.
Ищецът се позовава на нормата на чл.685а от ТЗ като поддържа, че давността относно вземането е прекъсната с откриване на производството по несъстоятелност . Това твърдение обаче не кореспондира със законовия текст. В същия се предвижда прекъсване на давността от момента, в който едно вземане бъде предявено в производството несъстоятелност. В случая облаче давността е изтекла преди този момент. От събраните по 2 делото доказателства се установява, че ищцовата банка и придобила вземането въз основа на действителен договор за цесия от 25.08.2017г. Задължението на „Кемира“ ООД първоначално е възникнало към „Виафот Инвестмънт България „ ЕООД и представлява цена за придобиване на вземането на „Виафот Инвестмънт България „ ЕООД от „БГ Корпорейшън“ ЕООД в размер на 21 232 224,69лв. Падежът на задължението е бил 20.12.2015г. именно от този момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност, която е следвало да изтече на 20.12.2020г. С оглед приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците / Обн. ДВ бр. 28/24.03.2020 г. в сила от 13.03.2020 г. д., изм. и доп. Обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. и доп., бр.. 34 от 09.04.2020 г. в сила от 9.04.2020 г., доп., бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и. доп., бр. 4. от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020г. ) за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давността е спряла. На основание чл.
4, ал. 1, т. 1 от ЗМДВИП, с един месец от отмяната на извънредното положение е удължен срокът, а по силата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". /ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. /. По силата на тези норми срокът е спрял да тече през периода 13. 03. -21.05.2020г. , т.е давностният срок за вземането е бил удължен със 69 дни и е изтекъл на 16.02.2021г. Молбата за предявяване на вземането е подадена на 08.03.2021г., т.е. след изтичане на погасителната давност.
По делото не са ангажирани доказателства давността да е спирана или прекъсвана на други основания извън тези, предвидени в производството по несъстоятелност.
Не може да се приеме, че давностният срок е прекъснат на основание чл. 628а, ал.1 от ТЗ, тъй като тази норма се отнася само за вземането на кредитора, който е подал молбата за откриване на производството по несъстоятелност, на което той основава молбата си, както и за вземанията на присъединените кредитори, но от момента на подаване на молбата за присъединяване. Ищецът по делото не попада сред тези лица и именно това налага направения извод.
Цитираното от въззивника Постановление №3 от 18.09.1980т. на първо място е обявено за изгубило силата, поради което не следва да бъде съобразявано при формиране на волята на съда.
Тъй като изводите на двете инстанции напълно съвпадат,то атакуваното решение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „КТБ“ АД /н/ ще следва да бъде осъдено да заплати по сметка на САС сумата от 106 161,12лв. държавна такса
С оглед на изложеното, апелативният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64 от 11.01.2024г., постановено по т.д.№ 1449/2021г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА „КТБ“ АД /н/, ЕИК 831184677 със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул. „Граф Игнатиев“ №10 да заплати на основание чл.694,ал.7 от ТЗ по сметка на Софийски апелативен съд сумата 106 161,12лв. държавна такса
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4