Решение № 337 от 09.04.2026, Районен съд - Сливен

Съд: Районен съд - Сливен
Дело: Гражданско дело 4933/2025
Вид: Решение № 337
Подписан: 09.04.2026
Състав: Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Сливен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230104933 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, намиращ правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор за кредит № 206268, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 08.12.2025 година до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 3500 лева по Договор за кредит с № 206268.

Въпреки това ищцата не е получила екземпляр от договора на траен носител в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 от ЗПК, същият е нищожен.

Ищцата е платила на дата 02.06.2023 година сума в общ размер на 3857,46 лева, с което е погасила задължението си.

Предвид твърдяната нищожност се счита, че ищцата дължи единствено главницата по договора като сумата в размер на 357,46 лева, платена над главницата е платена без основание и като такава подлежи на връщане.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата претендираната с исковата молба като недължимо платена от втория сума по нищожен Договор за кредит № 206268, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на исковата молба на 08.12.2025 година до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се признава иска за допустим и основателен. Сочи се, че претендираната сума, ведно със законната лихва е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което се прилага платежно нареждане. Моли се разноските да бъдат възложени изцяло в тежест на ищеца, като се излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.

Изразено е писмено становище. Претендират се за присъждане направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Депозирано е писмено становище съгласно, което като се подчертава извършено в хода на процеса плащане, удовлетворяващо ищцовите претенции се иска исковете претенции да се отхвърлят като неоснователни при съобразяване на направеното с отговора признание и плащане, което се поддържа. Излагат се съображения за недължимост на разноските по делото, претендирани от ищцовата страна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцата е получила в заем от ответното дружество сума в размер на 3500 лева по Договор за кредит с № 206268. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е платила на дата 02.06.2023 година сума в общ размер на 3857,46 лева, с което е погасила задължението си.

От ответника е постъпил отговор, с който същият заявява, че признава вземането на ищеца и удостоверява извършено доброволно плащане в полза на ищеца. От пълномощника на последния е направено признание за получена сума в размер на 186,85 евро, представляваща плащане по предявения иск в размер на 357,46 лева.

Исковата молба е заведена на 08.12.2025 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК чл. 10, ал.1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 146, ал.1 от ЗЗП са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. По безспорен и категоричен начин се прие за установено, че в хода на процеса от страна на ответника доброволно на ищцата е платена сума в размер на 186,85 евро, представляваща плащане по предявения иск в размер на 357,46 лева, представляваща претендирана като недължимо платена сума по нищожен Договор за кредит с № 206268, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2025 година до плащането й.

По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се има предвид, че ответникът е дал повод за завеждане на делото с неплащането на исковата сума, а е сторил това едва в хода на настоящото съдебно производство, съдът следва да го осъди да заплати на ищеца направените разноски по делото за заплатена държавна такса и такса за възпроизвеждане на исковата молба в размер на 22,04 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Р.

Н. Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в пълния претендиран размер на 245,42 евро с включено ДДС.

За да формира извода си относно така присъжданите разноски, възраженията на ответника в тази насока са приети за неоснователни.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.

Сливен, кв. .................., срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със 3 седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап.

14 за осъждането на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 357,46 лева по нищожен Договор за кредит с № 206268, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.12.2025 година до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14, ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Сливен, кв.

.................., сумата 22,04 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“, № 147, ап. 14 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р. от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул.

.................., по банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА, която следва да посочи, сумата 245,42 евро с включено ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4