Решение № 18617 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18617 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110154437 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците К. Д. Б. и Б. С. Б. съществуване на вземания за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. Западен парк бл. 40, вх. Б, ет. 4, ап. 13, аб.№ 292839, както следва:

С п р я м о К. Д. Б., ЕГН ********** сумата от 4039,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 06.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 481,07 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 14.02.2024г., сумата от 33,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 06.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,61 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.02.2024г.

С п р я м о Б. С. Б., ЕГН ********** сумата от 4039,18 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 06.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 481,07 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането на топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 14.02.2024г., сумата от 33,97 лв., представляваща цена на 1 извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 06.03.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 6,61 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането на дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 14.02.2024г.

За сумите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр.д. № 13337/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът К. Д. Б. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 Г П К чрез назначения особен представител. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Сочи, че сключеният договор за услугата дялово разпределение е с изтекъл срок. Оспорва задълженията като погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Ответникът Б. С. Б., редовно уведомен на 10.12.2024 г., НЕ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно 2 регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетите като доказателства по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 17.12.1996 г. и Удостоверение за идентичност на адрес се установява, че през процесния период ответниците К. Д. Б. и Б. С. Б. са собственици на процесния имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. Западен парк бл. 40, вх. Б, ет. 4, ап.

13 при равни квоти по 1/2 за всеки от тях. Поради изложеното може да се направи извод, че ответнициците са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответната страна дори и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката и при посочените от ищеца квоти – по 1/2 ид.ч. от задълженията. Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответниците се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се 3 извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с Термокомплект ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните автоматични отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е съобразило, че в процесния 4 имот има начислена ТЕ за отопление на имота за 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител за разход на отопление/. За периода 21/22 г. поради неосигурен достъп има служебно изчисление на база инсталирана мощност, а за периода 22/23 г. уредите са отчетени. Няма начислена ТЕ за отопление на общите части. Начисляваната топлинна енергия за БГВ за периода 21/22 г. е на база прогнозни количества за същия периода, а през 21/22 г. е реално отчетен монтирания в имота 1 бр. водомер и показанията са увеличено. От заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 8195,65 лЕ.. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.