Решение № 2683 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2683 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330111924 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 против Х. И. М., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

В исковата молба се твърди, че на 11.12.2020 г. ответникът постъпил за лечение с оплаквания от поява на болезнена подутина в областта на бедро и подбедрица, зачервяване на кожата и болки при движение.

Тъй като състоянието не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран в Първа клиника по хирургия. Към този момент бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил по време на болничния престой и към момента на изписване – на 14.12.2020 г.

Бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 158 „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № .., в която били описани извършените медицински дейности.

Към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на изписването, ответникът бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не възстановил правата си на здравноосигурено лице. Поради това, на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сам да плати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 703 лева, Въпреки изпратените покани за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът се снабдил със 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2462/01.04.2022 г. по ч.гр.д. № 4621/2022 г. на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения представител е подал отговор, с който оспорва иска. От представените документи не ставало ясно дали още при постъпване за лечение, ищецът се е убедил, че пациентът е бил осигурен по см. на ЗЗО.

Нямало данни за здравноосигурителния статус, поради което и не се дължали разноски в зап. производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответникът е постъпил за лечение в болничното заведение на сочената дата и е били изписан на 14.12.2020 г. ; бил е хоспитализиран в Първа клиника по хирургия; лекуван по КП № 158 в сочения период, като за същия е осъществено лечение, със съответни мед. процедури и изследвания, чийто размер възлиза на претендираната по делото сума /вж.

Определението по чл. 140 ГПК № 2745/07.03.2023 г. – л.73-74/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От представената медицинска документация /вкл. история на заболяването, направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, епикриза, резултат от образно – диагностично изследване и др./, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил в Първа клиника по хирургия на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата.

Установява се категорично от приетото писмо от ТД на НАП /л.80/, че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период – 14.12.2020 г. вкл., той е бил здравнонеосигурен - с прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за лечение от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус, както и при изписването му /л.83-84/. В този смисъл възраженията на ответника в отговора са неоснователни, т.к. се опровергават от събраните доказателства.

2

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл.

33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл.

109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

По делото е отделено за безспорно и се установява от приложената и неоспорена медицинска документация, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето и целостта на организма на ответника медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой, като клиничната пътека е завършена, а размерът им възлиза на исковата сума /в т.см. – изрично изявление с признание и в о.с.з./.

При това положение и доколкото ответникът не доказва плащане на оказаната му в периода, когато не е бил осигурен, мед. помощ, той следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Относно реалното извършване на мед. дейности, за които се търси плащане, по делото са приети множество медицински документи – тя не се и оспорва. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените е отразено, че на ответника са извършени описаните мед. интервенции. Не е имало спор и се установява, ч е пациентът е получил мед. помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащането на съответните услуги.

По размера й не е имало спор, като същият се установява от анализа и съпоставката на извършените за исковия период мед. дейности и изследвания, част от алгоритъма на КП и представения ценоразпис на лечебното заведение.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по 3 категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички мед. дейности, които според документацията са извършени.

Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят – лечебното заведение представи доказателства за извършени проверки на здравноосигурителния статус на лицето при постъпване за лечение и при изписването му, като в тази връзка са налице и идентични данни от НАП.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.89/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 5 лева – ДТ за СУ; 400 лева- депозит за особен представител и 250 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство от 25 лв. – ДТ, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х. И. М., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 сумата от 703 лева – главница, представляваща цена на предоставена медицинска помощ диагностика и лечение за периода 11.12.2020 г. – 14.12.2020 г., дължима на основание чл. 109 ЗЗО, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 31.03.2022 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2462/01.04.2022 г. по ч.гр.д. № 4621/2022 на ПРС.

ОСЪЖДА Х. И. М., ЕГН **********, с адрес: .... да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе” № 66, следните суми: общо 680 лева /шестстотин и осемдесет лева/ разноски за настоящото производство и 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 4621/2022 г. по описа на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4