Решение № 2852 от 18.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2852 гр. София, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело № 20221110133128 по описа за 2022 година

С искова молба от 21.06.2022 г. са предявени от [фирма] срещу М. М. С. и К. Ц. Д. субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответниците, че М. М. С. дължи на ищцовото дружество следните суми: 266, 92 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 40, 00 лв. за периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 9, 06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1, 67 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми, представляващи 1/6 ид.ч. от общо заявената претенция, спрямо М. М. С. е издадена заповед за изпълнение от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, както и че К. Ц. Д. дължи на ищцовото дружество следните суми: 1067, 71 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер ****периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 160, 03 лв. за периода от 16.12.2017 г. до 10.06.2020 г., сумата от 36, 26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6, 68 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми, представляващи 4/6 ид.ч. от общо заявената претенция, спрямо К. Ц. Д. е издадена заповед за изпълнение от 13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 26226/2020 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира се и разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот, 1 собственост на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачите са изпаднали в забава, поради което и дължат мораторна лихва. Твърди, че купувачите дължат и суми за услугата дялово разпределение, както и претендират обезщетение за забава върху всяка една от двете главници.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от К. Ц. Д., подаден чрез адв.

Д. А., назначен й от съда особен представите, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва ответницата да е потребител на топлинна енергия в процесния имот, макар и да е легитимирана като негов собственик, тъй като видно от приложените от [фирма] писмени доказателства по отношение на това жилище е сключен договор за продажба на топлинна енергия с М. М. С. и на нейно име е открита индивидуална партида за целия имот. Оспорва претенцията като твърди, че същата се основава на счетоводни записания на самия ищец и не е доказана.

Оспорва претенциите за мораторна лихва, като твърди, че ответницата не е поставена в забава.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от М. М. С., подаден от адв.

Г. М., преупълномощен от назначения й от съда особен представител адв. Д. Д., в който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се качеството „потребител на топлинна енергия“ на ответницата, оспорва [фирма] да е доставила топлинна енергия в процесния имот, че е ползвана услугата дялово разпределение, както и че е сключен договор с дружество за дялово разпределение, оспорва да са изготвяни изравнителни сметки, както и че същите отразяват данни на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, оспорва годността на общия топломер.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Н., която моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

Ответницата М. М. С. се представлява от адв. М., преупълномощен от адв. Д., който оспорва исковете.

Ответницата К. Ц. Д. не се представлява.

Третото лице – помагач [фирма] не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 26226/2020г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 13.07.2020 г.

Заповедта е връчена на длъжниците М. М. С. и К. Ц. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна 2 собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От приетия като доказателство Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 03.01.1990 г. /л. 19/ се установява, че на посочената дата М.

Ц. Д. и К. Ц. Д. са придобили процесния недвижим имот, представляващ – апартамент № 82, [адрес]. По делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници от 17.03.2016 г. на М. Ц. Д. /л. 16/, от което се установява, че след смъртта му същият е наследен от К. Ц. Д. – съпруга, Ц. М. Д. – син и М. М. С. – дъщеря. Ето защо и доколкото липсва насрещно доказаване от представените писмени документи, може да се направи извод, че след смъртта на М. Ц. Д., собственици на процесния апартамент № 82, [адрес] са станали К. Ц. Д., Ц. М. Д. и М. М. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период са действали общите условия на [фирма] от 2016 г. Според чл. 63, ал. 1 от действащите Общи условия при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване на заявление за промяна на партидата, а според ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, Продавачът открИ. партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. По делото е прието като писмено доказателство „заявление-декларация“ /л. 17/ от М. М. С. от 29.06.2017 г., с която същата е заявила, че желае на нейно име да бъде открита партида за апартамент № 82, [адрес] с аб. № ****. Приети са и писмени доказателства съобщения към фактури и фактури /л. 120-138/, издадени от топлопреносното дружество, видно от които като получател на услугата е посочена именно М. М. С.. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на 3 закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на които ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената и . Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В случая от представените писмени доказателства и при съобразяване на Общите условия на дружеството, може да бъде направено заключението, че е налице договор за продажба на топлинна енергия между [фирма] и М. М. С.. Открита е партида на името на това лице, издавани са фактури на нейно име и не е проведено доказване от страна на ищеца, което да обори твърдението на ответницата К. Ц. Д., че за процесния период не е била битов клиент на топлинна енергия по отношение на процесния имот. При това положение, съдът достига до заключението, че легитимирана да отговаря по предявените искове е само М. М. С., а исковете спрямо К. Ц. Д. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на [фирма] по силата на договор от 30.04.2002 г. /л. 21/. Решението за възлагането на дяловото разпределение е обективирано в протокол от 29.08.2013 г. /л. 1819/. Приет като доказателство е и договор от 03.06.2020 г. /л. 30/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етежана собственост между [фирма] и [фирма]. С писмена молба от 03.10.2023 г. конституираното като трето лице-помагач [фирма] е заявило, че през процесния период не е извършвало дялово разпределение за процесната сграда. Като трето лице-помагач е конституирано [фирма], което е представило индивидуални справки /л. 157- 163/ за използваната топлинна енергия в имота с аб. № **** с отчетените по електронен път показания на уредите.