Решение № 103 от 05.10.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Асеновград, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20225310200331 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдебното производство е образувано по жалба подадена на 26.05.2022г. от адв.

Т. К. от АК Плевен, като пълномощник на „БОЙС“ ЕООД с ЕИК 824158194 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“ Гривишко шосе“ №1 с управител Б. В.

Н. с ЕГН **********, против Електронен фиш серия Г № 0041830 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл.461,т.1 от КЗ на „БОЙС“ ЕООД с ЕИК 824158194, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв.

Управителят на дружеството жалбоподател не се явява лично в съдебно заседание, както не се явява и упълномощения повереник адв. К.. Чрез отразеното в жалбата и допълнително постъпилото становище, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване. Претендират за присъждане на направените по делото разноски, като се представя списък в подкрепа на искането.

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

1

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Според съдържанието на електронният фиш: На 12.02.2022г. в 11.04ч., в гр.Асеновград, на бул. „България“ №113 е установено с АТСС управление на МПС, което е собственост на ЮЛ. МПС е регистрирано на територията на Р. България, не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност. Установеното МПС е било индивидуализирано като лек автомобил „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“ с ДК№ ЕН 6666 КС спрямо което е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането /КЗ/, заснето с автоматизирано техническо средство /система/ TFR1-M 619. В електронния фиш, като собственик на установеното МПС,е посочено дружеството „БОЙС“ ЕООД с ЕИК 824158194 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“ Гривишко шосе“ №1, представлявано от Б. В. Н.. Нарушението е квалифицирано по чл.483, ал.1 т.1 КЗ, като във вр. чл.638, ал.4 вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 КЗ е и наложената имуществена санкция в размер на 2000лв.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Д. И. К. и писмените такива:

Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и справки от ОД на МВР Плевен,

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с всички направени възражения за основателна.

Безспорно по делото се установи това, че свидетелят Д. И. К., работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по делото се установи това, че на 12.02.2022г. св. К. е бил на работа дневна смяна и около 10.30 часа се намирал в гр.Асеновград, в района на бул. „България“ №113, като неговото местонахождение съвпадало с входа на града по пътя от към гр. Пловдив. До посоченото мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ СА 6419 ММ, който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите, от север на юг или посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 619, което при включен режим контролирало движещите се в посока от север на юг МПС-та. В 11.04 часа намиращото се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 30284 /извадка от дневника на отчитане на скорости заснети със АТСС TFR1-М № 619 протокол към адм.нак. преписка / с движещо се МПСавтомобил с ДК№ ЕН 6666 КС, който преминал със скорост от 64 км/ч, при разрешена 2 скорост в населено място до 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 619, били отразени в съставения от него, с дата от 12.02.2022г. протокол, като заснетите на този ден с устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 12.02.2022г. била обработена, като се е установило, че заснетия в 11.04 часа видеоклип № 30284 съдържа запис на движещ се лек автомобил с ДК№ ЕН 6666 КС.

Посредством извършената към онзи момент справка в регистрите на КАТ, било констатирано, че регистрационния номер се води на лек автомобил „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“ собственост на „БОЙС“ ЕООД с ЕИК 824158194,гр.Плевен. При анализа, освен превишението на скоростта от 14 км.ч., се установило, че в системата няма данни за същия автомобил да е платена и задължителната застраховка гражданска отговорност. Това станало и причина да се издаде обжалвания електронен фиш серия Г № 0041830 за нарушение по КЗ.

Внимателния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства опровергават окончателните изводи на АНО относно съставомерността на установеното с обжалвания електронен фиш нарушение. Представените от страна на АНО и жалбоподателя, както и тези събрани от съда доказателства, в пълна степен опровергават обстоятелствата отразени в ЕФ. Действително като собственик на собственик на МПС, дружеството жалбоподател БОЙС“ ЕООД има определени задължения по КЗ, като едно от тях е това посочено в нормата на чл.483, ал.1,т.1 от КЗ.

Съгласно този текст то „ Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От намиращата се към адм. наказателната преписка справка в действителност се установява, че БОЙС“ ЕООД, е собственик на лек автомобил „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“ с ДК№ ЕН 6666 КС, но регистрацията за това е станала след 10.03.2022г. /на която дата е било подадено заявлението към КАТ/. Освен горното, от другата приложена към адм. наказателната преписка справка, се установява и това, че до 25.02.2022г. същия регистрационен номер на МПС отново се водел на БОЙС“ ЕООД, но пък същия, е бил монтиран на лек автомобил „БМВ 730Д Х ДРАЙВ“. Т.е. към датата на използване на АТСС TFR1-М № 619 от 12.02.2022г. е нямало как с него да бъде заснето посоченото в ЕФ МПС марка „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“, тъй като същия този ДК№ ЕН 6666 КС, се водел на друго МПС- лек автомобил „БМВ 730Д Х ДРАЙВ“. Между впрочем, точно това обстоятелство се установява и от снимковия материал приложен към адм. наказателната преписка справка, от който без кой знае какви експертни познания става видно, че заснетия на 12.02.2022г. с АТСС автомобил не е „Мерцедес“, а „БМВ“.

Допуснатото от АНО разминаване в издадения ЕФ, свързано с точното 3 посочване на вида на управляваното МПС,представлява съществено процесуално нарушение, като само по-себе си е опорочило цялото административнонаказателна производство и представлява само по-себе си основание за отмяна на обжалвания акт.

Това са част и от направените възраженията за отмяна на обжалвания ЕФ. От една страна, безспорно по делото се установява, че към датата на проверката-12.02.2022г. посоченото в ЕФ МПС- „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“ не е било собственост на санкционираното ТД „БОЙС“ ЕООД. От друга страна, безспорно се установява и това, че към тази дата цитираното МПС не е било регистрирано в масивите на КАТ, като на същото не са били монтирани и регистрационни табели с номер ЕН 6666 КС, собственост на „БОЙС“ ЕООД. При тези обстоятелства, няма как за дружеството жалбоподател, да е възникнало е задължението по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. За сключване на „Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите именно за лек автомобил „Мерцедес С 400 Д 4 МАТИК“. Липсата на такова задължение води и до отпадане на административната отговорност за неговото евентуално неизпълнение.

Поради липса на недоказаност и допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила , издадения ЕФ следва да бъде отменен.

Макар и да липсват възражения в тази насока, то съдът в хода на обсъждане и оценка на събраните по делото доказателства установи, че все по отношение на заснетото на 12.02.2022г. посредством АТСС TFR1-М № 619 МПС лек автомобил „БМВ“ с ДК№ ЕН 6666 КС, собственика БОЙС“ ЕООД е изпълнил задълженията си чл.483, ал.1,т.1 от КЗ. Това се установява от справката приложена към адм. наказателната преписка справка, от която става видно, че към 25.02.2022г. /датата на промяната на неговата регистрация/ в регистрите на КАТ Плевен, е отбелязано, че МПС е с платена Застраховка /ГО/ BG/23/121003339130 от 05.12.2021г. до 04.12.2022г. сключена при “ОЗК-Застраховане АД“.

Направеното искане от страна на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и същото следва да бъде уважено. Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства /лист 10 от съд.дело –пълномощно и договор за правна помощ/ се установява, че от страна управителя на ТД е бил изплатен хонорар на адв. Т. К. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски, заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото е налице изготвена от страна на адв. К. жаба против обжалваното НП, както и налице процесуално представителство, то е видно, че тя е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално 4 представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.“ в т.2 към ал.2 на чл.7 е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв. възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Доколкото спрямо жалбоподателя имуществена в размер на 2000 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява основателно и следва да се уважи. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание,но все пак следва да бъде взета предвид и процесуалната активност на повереника на дружеството жалбоподател. Поради и което, при този изход на делото, искането следва да бъде уважено, като ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, издател на процесния ЕФ следва да бъдат осъдени да заплатят на „БОЙС“ ЕООД с ЕИК 824158194 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“ Гривишко шосе“ №1, сумата от 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за адвокат Т. К. от АК Плевен.