Определение № 1461 от 08.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1461 гр. Благоевград, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200501218 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление: гр. С, район „М“, ж.к. „М“, ул. „Б. П. С.“ , сграда, вх., ет. представлявано от Т. И. В.изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Й. К. против Решение № 206/02.06.2026 г., постановено по гр.д. № 1072/2025 г. по описа на РС- Петрич.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на правилата на процесуалното и материалното право.

Сочи се, че в константната практика на ВКС се приема, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, поради което след влизането в сила на заповедта за изпълнение, на разположение на длъжника са само исковете по реда на чл. 424 и чл. 439 ГПК, като в последния случай искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е могъл да релевира преди изтичането на преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и че след влизането в сила на заповедта за изпълнение тече петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Твърди се, че районният съд е разглеждал факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, което е недопустимо и по този начин се стига до пререшаване на правния спор. По делото било установено, че няма данни заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника по изп.д. № 781/2010 г. по описа на ЧСИ М. В., т.к. същото е унищожено, въпреки това съдът счел, че давността за процесното вземане е започнала да тече от датата на издаване на заповедта за изпълнение, а именно 22.11.2010 г., а не от датата на влизането й в сила от 1

06.08.2016 г.

Посочва се, че изпълнителният лист по ч.гр.д. № 1864/2010 г. е издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като връчването на заповедта следва да се извърши чрез съдебния изпълнител по образуваното изпълнително дело. Според жалбоподателя от приетите по делото доказателства, се установявало, че длъжникът не е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение по изп. д. № 781/2010 г. по описа на ЧСИ М. В.. След прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 781/2010 г., въз основа на изпълнителния лист било образувано ново изпълнително производство под № 200/2016 г. по описа на ЧСИ В. Т., по което заповедта за изпълнение заедно с покана за доброволно изпълнение били връчени на длъжника през 2016 г. Твърди се, че от 2016 г. в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи установения петгодишен давностен срок.

Изтъква се, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.

Посочва се още, че според даденото разрешение в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Твърди се, че в настоящия казус давността не е изтекла към настоящия момент, постъпилите суми по банкова сметка на въззивника са в изпълнение на наложен запор по изп. дело № 200/2016 г. по описа на ЧСИ В. Т. и същите не подлежат на връщане.

Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявените искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 22.07.2026 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 26.11.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3