Решение № 260432 от 16.11.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../16.11.2022 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9454 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Л.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Технически университет – Варна, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 76 ЗС и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да осигури на ищцата достъп и да й предаде фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2020/10.01.2017 г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ 1080 кв.м, при съседни имоти с №: ***, както и да й заплати сумата от 20316,16 лв. (след допуснато изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходите по възстановяване на имота във вида преди отнемането на владението по скрит начин, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.08.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2020/10.01.2017 г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с площ 1080 кв.м, при съседни имоти с №: ***, които имоти били публична държавна собственост, предоставени за стопанисване на ответника Технически университет – Варна. Излага, че от 17.01.2017 г. е във владение на имота, като след трасирането му същият бил заграден с ограда от телена мрежа и бетонови колчета и имал врата от винкел, заключена с катинар. Поддържа, че периодично посещавала имота, лично и чрез трети лица, които поддържали тревата там, като достъпът бил възможен единствено през двора на ТУ или през ул. „Мир“ (над супермаркет „Лидъл“) по прокаран път от насипан чакъл през съседния имот № ***. Затова и твърди, че на 01.08.2019 г. депозирала до Областния управител на Област Варна искане за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот, но процедурата все още не била приключила поради наличието на висящ съдебен спор за собственост на имота. Излага, че на 30.07.2019 г. й била връчена заповед № 388/18.07.2019 г. на Ректора на ТУ-Варна, с която й бил забранен достъпът до имота през двора на университета, като заповедта била обжалвана и обявена за нищожна с влязло в сила на 15.07.2020 г. решение по адм.д. № 2322/2019 г. на АС-Варна.

Твърди, че имотът бил посетен на 15.02.2020 г. и същият бил в изрядно състояние, като следващото посещение било извършено на 31.07.2020 г., когато било установено, че липсват оградата, вратата и повечето от бетоновите колчета, като наличните такива били начупени и нахвърляни наоколо, както и че на северната и южна граница на имота били поставени по три огромни бетонови вани, пълни със строителни елементи - части от разрушена сграда, намираща се в североизточната част в двора на ТУ. На 01.08.2020 г. била поставена и ограда на пътя през ул. „Мир“, с което достъпът до имота бил напълно препятстван. Поддържа, че тези действия били извършени от ответника в периода на незаконно забранения й достъп, с цел неправомерно завладяване на собствения й имот, както и че било отнето владението й чрез насилие и по скрит начин.

Отделно излага, че в резултат от заличаването на границите на имота й и превръщането му в незаконно сметище е претърпяла имуществени вреди в размер на 25 000 лв., изразяващи се в разходите за възстановяване на имота в предишния му вид, включващи дейности по ново трасиране, прокопаване и поставяне на ограда и бетонови колчета, поставяне на оградна мрежа, врата от винкел с желязна верига и катинар, почистване на имота от строителните отпадъци, вкл. транспортни разходи за едрогабаритна техника, снабдена с кран за извозване на бетонните елементи, разчистване от бетонните вани и заплащане на дължимата такса за сметището за строителни отпадъци.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения владелчески иск.

Оспорва наведените твърдения ищцата да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, същият да е бил трасиран и ограден. Поддържа, че от 1974 г. до настоящия момент имотът е владян от него без прекъсване, като до 2020 г. същият бил запустял и неизползван, тъй като не било осъществено предвиденото мероприятие по изграждане на лаборатории за тежки метали. Твърди, че в имота имало строителни отпадъци и п-образни железобетонни елементи още от 80-те години на миналия век, които били останали след изграждането на паропроводната връзка между пароцентралата на

ТУ-Варна и МБАЛ „Света Марина“, като отделно през годините в имота били насипвани от неизвестни лица изкопни материали и отпадъци, вероятно от строителни обекти и ремонтни работи в съседни имоти. Излага, че в периода 17.01.2017 г. – 15.02.2020 г. процесният имот представлявал могила от изкопни материали, строителни и железобетонни отпадъци, обрасла с бурени, тръни и храсталаци, както и че всички служители в ТУ имали безпрепятствен достъп до терена. Твърди, че през лятото на 2020 г. имотът бил подравнен от него, за да се предотврати свличането на земни маси от могилата по време на дъжд в двора на университета.

Поддържа, че единственото фактическо действие от страна на ищцата по отношение на имота се изчерпвало с направения на 03.08.2020 г. самоволен опит да огради имота, на който той изрично се противопоставил.

Оспорва като неоснователен и предявения облигационен иск за вреди, доколкото в имота изобщо не били извършени дейностите и подобренията, чийто разходи за възстановяване се претендират.

Отделно оспорва да е налице неправомерно негово поведение, което да обуслови деликтната му отговорност. Намира и за недопустим иска в частта, касаеща разходите за разчистване на имота, тъй като ищцата не била негов владелец, респ. претенцията й била лишена от правен интерес.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото в частта по владелческия иск и иска за обезщетение за вреди, изразяващи се в разходите по разчистването на имота, и отхвърляне на облигационния иск в останалата му част, евентуално – за отхвърляне на всички искови претенции. Претендира и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Н.Г., поддържа исковата молба и предприема изменение на облигационния иск чрез намаляване на неговия размер от 25000 лв. на 20316,16 лв. Оспорва твърдението на ответника, че е осъществявал фактическа власт върху имота от 1974 г., както и че в имота е имало „П“-образни железобетонни елементи още от тогава. Намира, че косвено доказателство за упражняваното от нея владение върху имота от 17.02.2017 г. е издадената заповед от 18.07.2017 г. на ректора на ТУ-Варна, с която е забранен достъпът й до двора на ТУ, в т. ч. и до собствения й поземлен имот. Намира, че с така наложената забрана, действала от 30.07.2019 до 15.07.2020 г., ответникът е целял и е извършил злонамерени действия, с които по скрит начин и чрез насилие е нарушил владението й. Счита, че в отговора на исковата молба се съдържат признания за съществуването на нейния имот в терена, както и признания за факта, че през 2020 г. ответникът е влизал в него, когато е извършил твърдяното подравняване там. Намира, че тези незаконосъобразни действия, извършени в периода на висящия административен процес по обжалваната заповед, с която е забранен достъпът й до имота, на практика доказва начина на отнетото владение, а именно чрез насилие и по скрит начин. По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В депозирана писмена защита излага правни съображения, съобразно събрания по делото доказателствен материал.

В открито съдебно заседание отчетникът, чрез процесуалния му представител адв. В.Т., поддържа отговора и направеното в него искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 31.07.2007 г. решение № 642/06.07.2007 г. по адм.д. № 2375/2006 г. на ВОС, АО, вписано в СВп-Варна на 18.01.2008 г. под № 200, вх. рег. № 630 (л.

71-72), е отменено отчуждаването на дворно място с площ от 1080 кв.м. в пл. № ***, кв. 951 по плана на гр. Варна, на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони, и е възстановено на наследниците на Стоян И. Босев:

Пена Илиева Б. и Л.С.Б., правото на собственост върху отчужден по ЗТСУ имот, представляващ дворно място с площ от 1080 кв.м в пл. № ***, находящо се на ул. „Мир“, гр. Варна, и описани граници съобразно скица, към която решението препраща.

От материалите по изисканата от СГКК-Варна преписка по нанасянето на процесния ПИ № ***в КККР (л. 95 и сл.) се изяснява, че процедурата е инициирана от ищцата Л.Б. въз основа на подадено от нея заявление вх. № 01-231897-01.08.2016 г. Със същото ищцата се е легитимирала като собственик на част от имот № *** с площ 1080 кв.м. по силата на реституционното решение по адм.д. № 2375/2006 г. на ВОС и решение по гр.д. № 1158/2013 г. на ВОС. Процедурата е завършила с влязла в сила Заповед № 18-202-10.01.2017 г. на Началника на СГКК-гр. Варна, с която е одобрено изменението на КККР, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, чрез нанасяне на нов поземлен имот с идентификатор ***и площ 1080 кв.м, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, собственост на Пена Илиева Б. и Л.С.Б..

Видно от приложения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ***г. по описа на нотариус Д.Б.с рег. № 012 в НК (л. 11), въз основа на представени писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК ищцата Л.Б. е призната за собственик на процесния недвижим имот с идентификатор ***, придобит по наследство и реституция.

Със заявление вх. № РД-19-9400/06.06.2019 г. ищцата е отправила до Областния управител на Област Варна искане за деактуване на имота, който фигурира в АДС № 3035/16.05.2000 г. (л. 27). Процедурата е завършила със Заповед РД-02-14-535/04.06.2021 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 177), с която е наредено отписването от актовите книги за имотите – държавна собственост съгласно АПДС № 3035/16.05.2000 г., в частта, отнасяща се до 1080 кв.м. от имот пл. № *** по КП от 1956 г., находящ се в гр.Варна, ***, целия с площ 3225 кв.м, очертана със син контур по скица, неразделна част от влязло в сила решение № 642/06.07.2007 г. на ВОС по адм.д. № 2375/2006 г., представляваща ПИ с идентификатор № ***по КККР съгласно скица от 2018 г.

Със Заповед № 388/18.07.2019 г., издадена от ректора на ТУ-Варна (л. 13), е забранен достъпът в двора на ТУ, в това число и в поземлен имот с ид. № ***по КККР на гр. Варна, на Л.С.Б., както и на нейни представители, пълномощници и всички трети лица, действащи от нейно име и по нейно поръчение.

С влязло в сила решение № 2363/06.12.2019 г. по адм.д.

№ 2322/2019 г. на Административен съд – Варна, потвърдено с окончателно решение № 9626/15.07.2020 г. по адм.д. № 4775/2020 г. на ВАС, заповедта е обявена за нищожна (л. 145-148).

Видно от мотивите на заповедта, същата е издадена на основание получено на 15.07.2019 г. писмо на зам.министъра на РРБ и влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 2522/2010 г. ма ВОС.