Определение № 866 от 23.10.2023, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 866 гр. Петрич, 23.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101344 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано във връзка с искова молба, подадена от С. В. Л. против Л. К. Т., А. И. Я. и А. Г. Я..

Съдът, след служебна проверка, извършена по чл. 129, ал. 1 ГПК, е констатирал, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 – т. 5 и чл. 128, т. 2 ГПК. По тази причина и съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, с Разпореждане № 952/06.10.2023 г., постановено по делото, на ищеца са били дадени съответни указания. Предоставен е бил 1-седмичен срок за тяхното изпълнение. Отправено е било и предупреждение за неблагоприятните процесуалноправни последици, които ще настъпят при неизпълнението им. Разяснена е била и възможността за ползване на правна помощ.

Срокът за изпълнение на указанията, съобразно цитирания съдебен акт, е бил до 20.10.2023 г., но в неговите рамки ищецът не е привел исковата молба в съответствие със законовите изисквания за редовност. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, тя подлежи на връщане, а образуваното във връзка с нея съдебно исково производство – на прекратяване.

Не е опора за друг извод молбата на ищеца за продължаване на срок, с вх. № 9304/19.10.2023 г.

Тази молба касае именно срока за изпълнението на указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК и намира правното си основание в разпоредбата на чл. 63 от същия кодекс, базирайки се на твърдението, че срокът за коригиране на нередовностите на исковата молба, определен от съда бил „крайно недостатъчен“ за изпълнението на указанията, дадени в тази връзка.

Разгледана по същество, молбата за продължаване на обсъждания срок е неоснователна, тъй като:

1

- В принципен порядък основание за продължаване на срок по визирания законов ред може да бъде само причина, препятстваща извършването на даденото процесуално действие в предвидения срок, която не зависи от волята на страната да я преодолее (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова и Р. Иванова – „Българско гражданско процесуално право“, София, 2012 г., стр. 248).

- Преценката за наличието или липсата на подобно основание е винаги конкретна и се извършва от съда на базата на наведените от страната твърдения за конкретни факти и обстоятелства, пречещи на своевременното осъществяване на процесуалното действие, и ангажираните доказателства, подкрепящи тези твърдения (вж. Определение № 433 от 20.07.2015 г. по ч. т. д. № 1827/2015 г., I т. о. на ВКС и Определение № 136 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 133/2017 г., II т. о. на ВКС).

- Горните принципни положения, пренесени в полето на разглеждания казус, дават опора за извода, че общото твърдение, че срокът, чието продължаване се иска, не е достатъчен за ищеца, означава, че последният на практика не сочи абсолютно никаква уважителна причина, която да обоснове продължаването му. В тази насока липсват каквито и да било пояснения за някакви конкретни обстоятелства, създаващи конкретна пречка за осъществяване на съответните процесуални действия.

Не са ангажирани, респ. посочени и никакви доказателства, които да подкрепят обсъжданото твърдение на ищцовата страна.

По отношение обжалваемостта на настоящия съдебен акт е нужно да се изтъкне, че в частта му, засягаща молбата по чл. 63 ГПК, той не може да се обжалва самостоятелно, доколкото не попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК (вж.

Определение № 482 от 10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 726 от 22.12.2010 г. по ч. гр. д. № 696/2010 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 527 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2510/2013 г., I т. о. на ВКС, Определение № 496 от 13.10.2016 г. по ч. т. д. № 1155/2016 г., II т. о. на ВКС и Определение № 51 от 23.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5055/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Правилността на изводите на съда за липсата на основание за продължаване на срока се проверява при инстанционния контрол на съдебния акт, който прегражда понататъшния ход на производството или го завършва в съответната инстанция (вж.

Определение № 23 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3434/2015 г., I т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 63 ГПК, обективирано в молба с вх. № 9304/19.10.2023 г. и касаещо продължаване на срока, предоставен на ищеца С. В. Л., за отстраняване на нередовностите на исковата му молба, послужила за образуване на 2 делото.

ВРЪЩА, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, и ПРЕКРАТЯВА производството по същото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за връщането на исковата молба и за прекратяване на съдебното производство по нея подлежи на обжалване от ищеца, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

ПРЕПИС от него да се връчи само на ищеца.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3