Решение № 123 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. П. , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500407 по описа за 2021 година

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 405 по описа за 2020 година по иска на ИВ. АНГ. Д. с ЕГН **********, Д. АНГ. Д. с ЕГН ********** и АТ. Д. Д. с ЕГН ********** и тримата от с.С. обл.П., ул. „3-та“ №24 против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, гр.С., *** е прието за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с площ от 3495 кв.м. в землището на с.С. обл.П. с граници, очертани със зелен цвят по скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж. В.В.В. с вх. №260685 от 20.01.2021г., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, който имот неправилно е нанесен в действащите КККР на с.С. общ.П., обл.П., одобрени със заповед №РД-18- 122/30.06.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота съгласно заповед №КД-14-14/17.03.2020г., като два отделни имота, а именно:

1. имот с идентификатор *** с площ 2270кв.м. и 2. имот с идентификатор *** с площ 1225 кв.м.

Присъдени са разноски.

1

В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавата , представлявана от Министъра на земеделието , храните и горите.

Считат,че решението е недопустимо , тъй като съдът решил въпроса за спорното право, без да е налице правото на иск.

Предявеният установителен иск за право на собственост бил недопустим, поради липса на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка.

Молят решението да бъде обезсилено и делото прекратено.

Евентуално излагат оплаквания за неправилност и молят да бъде отменено.

Имота , предмет на спора бил земеделска земя и видно от приетите по делото доказателства е такъв , след влизането на регулационния план на населеното място. Съдът неправилно приел, че той не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Имота е земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и , той е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Безспорно било че няма постановено решение в административно производство по ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от Държавата в лицето на Министерството на Земеделието и храните.Фактът, че имота не е включван в ТКЗС, не означавал, че той не подлежи на реституция по реда на ЗСППЗ. Основният реституционен закон за земеделски земи предвиждал редица хипотези за възстановяване на земеделски земи, дори и в тях да има извършено строителство, както е в конкретния случай. Така приетото водело до неправилност на съдебното решение , поради нарушаване на материалния закон.

В съдебното решение било прието и ,че имота никога не е бил държавна или общинска собственост , поради което не намират приложение разпоредбите на чл.10 б ,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ. Имота бил собственост на държавата и правото на собственост за държавата възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на 2 фактическият състав на чл.10 б ,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ.

Според чл.45,ал.1, от ЗСПЗЗ Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б, ал.5 били включени няколко предпоставки. Съгласно нормата:,, Земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са държавна собственост, а в случаите по ал. 2, т. 1 - общинска собственост. Законодателят препраща към обстоятелствата по ал.1 от нормата на чл.10 б, а именно : Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

В случая били налице всички предпоставки, визирани в нормата и фактическият състав бил осъществен. Имота е земеделска земя и е застроен.

Законодателят не поставя условие, имотите да са били включвани в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на собственост за държавата са, имота да е земеделска земя и да е застроен. От друга страна имота попадал в хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .Съгласно нормата „ Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила № Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост. Видно от представените доказателства и твърденията в исковата молба сградата находяща се в имота е построена преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена предоставена или да е променено предназначението по установения ред и са 3 налице всички предпоставки на правната норма за да се приеме, че имота е държавна собственост. Още повече в следващите разпоредби е уреден редът и начина за провеждане на административно производство за придобИ.е на право на собственост върху имоти - земеделски земи в които е извършено строителство от лица собственици на построената сграда.

Съдът приел още, че са налице всички условия и ищците са придобили право на собственост върху имота по давност и наследство. Това не било възможно, тъй като съществували във времето забрани за придобИ.е по давност на имота държавна собственост. Съдът е приел, че владението на имота от наследодателите им е започнало през 1982 г.

С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в редакцията от 1951 г - държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя на държавна и общинска, като придобивната давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ, бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобИ.е по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки че, наследодателите са упражнявали фактическа власт в върху процесният имот не е налице необходимия срок на владение за придобИ.е на собствеността върху имота по давност.

Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен , като се присъдят разноски , представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от ищците И.Д. , Д.Д. и А. Д..

Правилно, мотивирано и законосъобразно съдът анализирал в цялост събраните по предвидения от закона ред и в предвидените от закона срокове доказателства, като въз основа на тях стигнал и до обжалваното решение.

Вярна била и дадената от съда правна квалификация на иска, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР се поглъща от установителния иск по чл. 124 от ГПК.

Съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение №8 от 23.2.2016г. по т.д. № 8/2014г. на ВКС, ОСГК, при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебното решение следва да се установят 4 границите на правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица-проект ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл.54, ал.4 ЗКИР.

Предявеният иск бил допустим, тъй като за ищците е налице правен интерес от предявяването му. За ищците е налице правен интерес да установят правото си на собственост върху спорната част от имота, тъй като погрешното отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри на границите на правото на собственост и на неговия носител създава привидност, че спорната част от имота на ищците представлява отделен обект на правото на собственост, което принадлежи на ответника. Това смущава абсолютното право на собственост на ищците и обосновава правният им интерес от установяването му, тъй като спорната част е записана в кадастралния регистър, като земя от държавния поземлен фонд. Предвид презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни за границите на правото на собственост и за неговия носител, тяхното погрешно отразяване в кадастралната карта и кадастралните регистри създава привидност, че спорната реална част от имота на ищците представлява отделен обект на правото на собственост, което принадлежи на ответника.

Това смущава абсолютното вещно право на действителния собственик и обосновава неговия правен интерес от предявяване на иск за установяване на действителното положение. Допустимо е да се защитава по исков ред правото на собственост върху реално обособена част от поземлен имот, която е нанесена погрешно в кадастралната карта, като част от имота на ответника /т.

2 от ТР № 8 от 23.02.2016г. на ОСГК/. И допустимостта на този иск не е обусловена от провеждането на административна процедура за поправяне на грешките и/или непълнотите, или от иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/т.4 от ТР № 8 от 23.02.2016г. на ОСГК/.

Не била налице невъзможност за придобИ.е на имота по давност с оглед забраната на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба на ЗСПЗЗ касае земеделски земи, които са били обобществени чрез включването им в ТКЗС, 5

ДЗС или друга селскостопанска организация.

За да се обхване от приложното поле на земеделската реституция по ЗСПЗЗ, земята не само следвало да има земеделски характер по смисъла на чл.

2 от ЗСПЗЗ, но по отношение на нея да е било извършено одържавяване, респ. обобществяване по някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-ал. 14 от ЗСПЗЗ. По реда на ЗСПЗЗ се възстановявало правото на собственост върху земи, които са били земеделски по своя характер към момента на отнемането им или включването им в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Следователно, ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл.

12, ал. 2 от ЗСГ/отм./; не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 от ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана.

В конкретният случай нямало данни земята да е била отнета от собствениците и в някоя от изброените хипотези. Няма никакви данни за това имотът предмет на иска да е станал държавна собственост.

Процесният имот не подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ или ЗВСОНИ и други предвидени в него закони, тъй като не са налице законовите предпоставки за това, регламентирани в тези закони, а именно имотът да е бил обобществен по някой от посочените начини или да е бил отчужден по някой от законите, регламентирани в чл. 1 от ЗВСОНИ или не по установения ред. Съгласно първоначалната и допълнителната експертиза няма данни спорният имот да е бил отчуждаван по реда на някои закони визирани в ЗВСОНИ, да е бил незаконно заграбван съгласно чл. 2 от ЗВСОНИ; не се установи да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскосторпанска организация. Не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, нито по ЗВСОНИ и не са съществували пречки да бъде придобит по давност.