Присъда № 40 от 31.07.2025, Районен съд - Хасково

Мотиви към Присъда, рег. № 40 от 31.07.2025 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 943 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Б. Х. Б. обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 12, вр. чл.194, ал.1, от Наказателния кодекс, за това, че на 27.10.2023 г. в с.Узунджово, общ.Хасково, при условията на посредствено извършителство чрез лицата Й. Р. Д. от с.Узунджово, общ.Хасково, кв. „****** и Ж. А. А. от с.Узунджово, общ.Хасково, кв. „*****, отнел чужда движима вещ, а именно моторно превозно средство - лек автомобил „*****“ с номер на рама: **** на стойност 210 лв., собственост на А. Д. М. и Д. М. М., и двамата от гр.Хасково, от владението на А. Д. М. от гр.Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано. Излага конкретни съображения във връзка с достоверността на гласните доказателства, установяващи както предмета на престъплението, в каквато насока било и заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза, така и механизма на осъществяване на престъпното посегателство в хипотезата на посредствено извършителство, като акцентира на субективната страна на деянието. Предлага съдът, при индивидуализация на наказанието, да отчете всички факти, свързани с обществената опасност на деянието и дееца и да му бъде наложено наказание по реда и при условията на чл. 55 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.

66, ал. 1 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години без да конкретизира дали в хипотезата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Заявява становище и по въпроса за разноските, който сочи, че следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия Б. Х. Б. – адв. М. Ф.от АК - Хасково пледира за оправдателна присъда, като счита повдигнатото обвинение за недоказано по отношение на предмета на престъпление, като в никакъв случай не се касаело за моторно превозно средство, като развива конкретни съображения в тази насока, основани на приобщения доказателствен материал и нормативните изисквания определящи едно превозно средство като моторно. Сочи, че приобщените обяснения, дадени от подсъдимия в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, не били подкрепени от останалите събрани гласни доказателства и противоречията в тях не можели да обосноват обвинителната теза по отношение нейния подзащитен, като излага конкретни 1 съображения в тази насока, свързани и с датата на извършване и установяване на деянието. При условията на евентуалност пледира, че в случай, че изложените доводи не били от естество да получат подкрепа от решаващия съдебен състав при аргументиране на оправдателна присъда, то при извод за виновност на лицето, моли да му бъде наложени наказание съобразно законовия минимум, като бъде прието, че подзащитният й бил извършил деянието не, поради склонност, а поради нуждата да придобие средства за задоволяване на свои основни човешки потребности.

Подсъдимият Б. Х. Б. се явява в разпоредително заседание, където, освен искане за допускане на предварително изслушване при признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния иск, отправи искане за решаване на делото със споразумение след възстановяване на имуществените вреди, но след предоставената му възможност за това, не се явява, за да заяви становище, като производството по отношение на него протече задочно, в негово отсъствие.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.Х. Б. е роден на *******, с постоянен адрес и адрес за призоваване в страната - с. Узунджово, общ. Хасково, ул. „********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 240111005000015843, издадена от Районен съд – Хасково на 11.01.2024 г., ведно с бюлетините за съдимост, подсъдимият Б. Х. Б. не е осъждан към датата, респ. периода на визираното в обвинителния акт деяние, след като е реабилитиран за осъждането си по НОХД № 11 по описа на РС – Свиленград за 2010 г. От представената по досъдебното производство характеристична справка за подсъдимия се установява, че срещу него няма заявителски материали и криминалистически регистрации, извън това, по което е бил осъждан. Иман данни за злоупотреба с алкохол. Подсъдимият не се ползва с добро име сред съседите си в селото, в което живее. Според отразеното в подписаната от него Декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, същият получава трудови възнаграждения от трудови или извънтрудови източници – свободни професии в размер на 11 000 лева, годишно, не получава доходи от наеми, хонорари, не притежава недвижимо имущество или регистрирани на негово име моторни превозни средства.

Установено на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие е, че свидетелят А. Д.М.и синът й Д. М. М. били собственици по наследство на лек автомобил „*****“, модел „****“ с номер на рама: ****, който във времето бил бракуван, т.е. без регистрационни табели и се намирал в техен наследствен имот в с.Узунджово, общ.Хасково (къща с дворно място) имот № ** по плана на селото. Само свид. А. Д. М. посещавала имота и се грижела за имота, а синът й Д. живеел в чужбина.

Подсъдимият Б. Х. Б. в процесния период също живеел в с. Узунджово, 2 обл. Хасково и бил виждал многократно посочения лек автомобил в имота на пострадалите лица, освен това той дълго време, около 10 години преди време, бил живял с вече покойната си майка на квартира в наследствената къща на свид. А.Д.М. в с. Узунджово, обл. Хасково, а посоченият автомобил си бил оттогава паркиран в имота. Самият автомобил, освен без регистрационни табели, бил със спукани гуми, без двигател, с корозия по купето.

На инкриминираната дата - 27.10.2023 г., поради нужда от парични средства, подсъдимият Б. Х. Б. решил да отнеме и продаде въпросния автомобил марка „*****“, модел „***“ с номер на рама: **** или по – скоро останалата част от него. В изпълнение на взетото решение, обаче, поради размерите и теглото, обуславящи трудност при отнемането на вещта, подс. Б.

Б. на същата дата се видял със свид. Й. Р.в Д. от с.Узунджово, общ.Хасково, кв.

„***** и го попитал дали има нужда да закупи процесния автомобил. Уверил, че имал разрешение да се разпореди с останалата част от автомобила и на съмненията и опасенията на свид. Й. Д., подс. Б. Б. отвърнал, че той бил човекът и нямало от какво да се притеснява. Тогава свид. Й. Р. Д. се съгласи и двамата с подсъдимия отишли до имота, където се намирала вещта.

Свид. Й. Р. Д. видял състоянието на вещта и се обадил на свой познат от същото село, свид. Ж. А.А., който притежавал камион. Дал сумата от 60 лв. на подс. Б. Х. Б., а след като свид. Ж. А. дошъл с камиона, двамата закачили с въже купето на процесния лек автомобил марка „****“, модел „**** с номер на рама: **** за камиона на свид. Ж.А. и чрез дърпане/влачене го преместили пред къщата на свид. Й. Д., който автомобил пред следващите няколко дни последният нарязал на части и го предал за скрап (старо желязо).

Били сигнализирани органите на МВР, като при работата по случая, свид. Д. И.Ш., на длъжност „****“ в Сектор „Териториална полиция“ при РУ на МВР – Хасково, установил при проведена беседа със свид. А. М. и след проверка на записи от камери за видеонаблюдение, като извършител на деянието Б. Х. Б. и последният му разказал за начина на извършване на деянието, за вида на отнетата вещ и начина на разпореждане с нея, включително и по отношение на естеството и съдържанието на разговорите и уговорките на подсъдимия със свид. Й. Р.Д. и Ж. А. А.

Според заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза към датата на инкриминираното деяние, стойността на вещта - лек автомобил „******“ към датата на процесното деяние възлиза на 210 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе , както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост и бюлетини за съдимост, декларация за семейно и имуществено състояние, от заключението на вещото лице по 3 назначената оценителна експертиза, преценено като компетентно и безпристрастно изготвени, както и от нализа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. Д. М. и Д. Г. М., кредитирани с доверие относно фактите, изложени от тях, свързани с начина на установяване на деянието и най – вече по отношение на идентифициране предмета на посегателство с индивидуализиране на отнетата вещ по вид, състояние, в което се е намирала и собственост, съответстващи на други приобщени в хода на разследването доказателства – гласни и писмени. Дадените от тези свидетели показания съдържат и насоки за възможния заподозрян, с оглед местоживеенето и поведението на подсъдимия и в тази им част също са намерили потвърждение в останалия събран доказателствен материал, включително и в показанията на свид. Й. Р. Д., имащ също възприятия в тази част, в която показанията му се кредитират с доверие – относно вида и състоянието на вещта и най – вече относно съдържанието на разговорите и уговорката му с подсъдимия, като изложеното от него се подкрепя от показанията на свид. Ж. А. А., също кредитирани с доверие относно предприетите фактически действия по установяване на владението и транспортирането на вещта, предмет на престъпление. Наведените в показанията на тези свидетели индиции, сочещи на съмнение за съпричастност от страна на подс. Б. Х. Б в извършване на деянието са намерили потвърждение в извършените издирвателни мероприятия и в този смисъл показанията на свид. Д. И.Ш., който макар и опосредено, е придобил подробни възприятия въз основа на изложеното от подсъдимия за механизма на деянието, за предмета на престъплението и за конкретните действия по своене и разпореждане с него, се приемат за достоверни и също намерили потвърждение в показанията на останалите свидетели и в писмени и веществени доказателства, приобщени по делото. Показанията на тези свидетели са дадени при липса на индиции за възможна тяхна предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото, което особено отчетливо важи за свид. Д. И. Ш., като съдът споделя изцяло изложеното в показанията му относно предприетите от него действия във връзка с разпределения му сигнал по установяване на деянието и възможния извършител, за възприятията му относно изявленията на Б. Х. Б. в хода на проведените беседи и еднопосочни с изложеното от самия него в дадените пред орган на досъдебното производство обяснения в присъствие на защитник, приобщени чрез прочитането им по реда и на основание чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК. Отделните нюанси в показанията на част от свидетелите се дължат на липсата на ясен спомен с оглед изминалия период от време и не обосновават тезата за противоречие в показанията им от естество да ги дискредитира откъм достоверност, а за несъответствия, преодолими със способите по чл. 281 НПК, които в хипотезите на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, респ. ал. 2 НПК бяха реализирани.

Всъщност, спорът относно осъществената фактическа обстановка между страните по делото, не налага по – задълбочен анализ относно достоверността на гласните доказателствени източници, доколкото дори само тяхното 4 схематизиране в общи линии води до еднопосочен извод относно фактите, необходими за даване отговор на въпросите по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Б. Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление, но не такова, субсумирано под състава на чл. 195, ал.1, т. 12, вр. чл.194, ал.1, от Наказателния кодекс , за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, а по чл. 194, ал. 1 НК, тъй като на 27.10.2023 г. в с. Узунджово, общ. Хасково е отнел чужда движима вещ - част от моторно превозно средство - лек автомобил „****“ с номер на рама: **** на стойност 210 лв., собственост на А. Д. М. и Д.М.М., и двамата от град Хасково, от владението на А. Д. М. от град Хасково, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.