Решение № 3802 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3802 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110143125 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 270817/11.08.2025г. на СРС, подадена от „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Ищецът „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД чрез адв. Д. С. – АК-София, е предявил срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 659,52 евро /1289,91 лева/, представляваща неплатен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *********** за нанесени вреди на автомобил марка „Тойота“, модел „Ц ХР“, рег. № *********, при пътно-транспортно произшествие на 05.04.2023г. в град Смолян, причинено виновно от водача автомобил марка „Дачия“, рег. № ***********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от деня, следващ деня на подаване на исковата молба /т.е. от 12.08.2025г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 174,54 евро /341,37 лева/, представляваща лихва за забава за периода от 27.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба /11.08.2025г./.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 05.04.2023г. в град Смолян водачът на автомобил марка „Дачия“, рег. № ***********, причинил пътнотранспортно произшествие, при което бил увреден автомобил марка „Тойота“, модел „Ц ХР“, рег. № *********. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена застраховка "Каско на МПС" (полица № ***********). За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил наличен договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № ***********. За отстраняване на щетите по увредения автомобил застрахователят изплатил обезщетение в размер на 2579,81 лева. Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с 1 ликвидационни разноски от 15,00 лева. Ответникът заплатил 1304,90 лева, в това число ликвидационните разноски, а остатъкът останал неплатен. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от адв. А. В. – АК-Монтана / адв. Д. С. – АКСофия. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

Допълнителни съображения се излагат в Писмена защита, вх. № 47133/13.02.2026г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез юрк. Р.Ч., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 321257/03.10.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че към датата на ПТП гражданската отговорност за автомобила „Дачия“ е била застрахована при него. Сочи, че с изплащането на сумата от 1304,90 лева е изпълнил задълженията си към ищеца. Извън това исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се да е настъпило произшествие, за което да е виновен застрахованият при ответника водач, оспорва се механизмът на настъпване на произшествието, вината на застрахования при ответника водач, съответно допринА.нето от негова страна в значителна степен. Водачът на другия автомобил бил извършил нарушение на ЗДвП, тъй като бил паркирал/спрял на забранено за това място. ПТП не било настъпило на паркинг, както сочело увреденото лице. Протоколът за ПТП нямал обвързващо действие. Оспорва се размерът на изплатеното застрахователно обезщетение като прекомерен. Оспорва се увредената кола преди произшествието да е била технически изправна, съответно да е била неувредена. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. И.Ц. / адв. П.В. – АК-София.

Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Видно от приложеното на л. 60 писмо, към ответника е отправена извънсъдебна регресна претенция.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или неприсъствено решение.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. По иска за лихви в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на неплатено на падежа парично задължение и продължителността на забавата. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представената на л. 8 Застрахователна полица № ***********/23.02.2023г., за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ц ХР“, рег. № *********, при ищеца е сключена застраховка „Каско на МПС“ с период на покритие 01.03.2023г.-29.02.2024г. и клауза „Пълно Каско“. Вредите по автомобила, последица от ПТП, съставляват покрит риск по застраховката – т.7.4 от общите условия /л.12/.

По делото не се спори относно това, че към датата на ПТП гражданската отговорност 2 за автомобил марка „Дачия“, рег. № ***********, е била застрахована при „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, както и че последното е изплатило на ищеца във връзка с процесната щета сумата от 1304,90 лева, в която са включени 15,00 лева ликвидационни разноски.

Видно от Протокол за ПТП № 1802278/05.04.2023г., съставен от мл.инсп. И.П. – мл.автоконтрольор в ОД на МВР-Смолян, на посочената дата в 13,30ч. в град Смолян, на ул.

„Тракия“ срещу № 78, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ***********, и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ц ХР“, рег. № *********, при което водачът на автомобила „Дачия“, без да се убеди, че пътят зад превозното му средство е свободен, блъска другия посочен автомобил. Изготвени са фотоснимки, представени по делото. С Наказателно постановление № 23-1058000312/26.04.2023г. на ОД на МВР-Смолян е наложено административно наказание по чл.

183, ал. 2, т. 11 ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева. Няма данни дали наказателното постановление е влязло в сила. Протоколът за произшествието, издаден от служител на МВР след посещение на място, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на произшествието, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др.

С Писмо, вх. № 411567/16.12.2025г. на СРС, от страна на Община Смолян е представена извадка от ГПОД на град Смолян за улицата, където е реализирано произшествието.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно и ясно изложени отговори на поставените въпроси, задълбочено обосновано и при липса на обстоятелства, които да пораждат съмнение в неговата правилност. От заключението се установява, че автомобилите „Дачия“ и „Тойота“ са били паркирани в град Смолян, на ул. „Тракия“ срещу № 78. Автомобилът „Тойота“ е бил паркиран от страната на бар „Брадърс“ на около 20м. от него плътно в ляво на пътното платно на границата с прилежащия паркинг с предна част, насочена към автомобила „Дачия“. Автомобилът „Дачия“ е бил паркиран от страната на бар „Брадърс“, на около 2м. от десния бордюр на ул. „Тракия“ и на около 5-6м. от автомобила „Тойота“. На мястото няма пътна маркировка, нито има пътни знаци за регулирането на престоя и паркирането.

Единственият пътен знак е за ограничение на скоростта до 40 км/ч. След като водачът на автомобила „Дачия“ се качил в него, той стартирал колата, но тя загаснала и тръгнала неконтролируемо на заден ход поради наличието на наклон, след което се придвижила косо вляво, изминала около 5-6м. и се ударила в предната врата на автомобила „Тойота“, като скоростта в момента на удара била към 12,85км/ч. Вещото лице сочи, че причините за настъпването на ПТП са в действията на водача на автомобила „Дачия“, който е допуснал липса на задействана спирачка за паркиране /ръчна спирачка/ преди започване на маневра по движение на заден ход и несъобразяване наличието на паркиран зад него автомобил.

Установява се, че процесните вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, а стойността им е 2558,12 лева.

Съдът намира, че по делото се доказа настъпването на ПТП да е по вина на водача на автомобила "Дачия", чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Той не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, задължението си по чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 94, ал. 1 ППЗДвП преди потегляне назад да се убеди, че това е безопасно, както и задължението си по чл.3, т. 4 ЗДвП да не причинява имуществени щети. Не са налице обстоятелства, въз основа на които 3 може да се обоснове извод за противоправно поведение свързано с паркирането на автомобила „Тойота“, а оттам и за аргументиране наличието на съпричиняване.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество. Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ). При това положение ищецът е заплатил за отстраняване на вредите по застрахования автомобил сумата от 2579,81 лева. Вещото лице е установило, че действителната стойност за отстраняване на нанесените щети възлиза на 2558,12 лева. Следователно дължимата по регреса сума възлиза, с добавяне на ликвидационните разноски от 15,00 лева, на 2573,12 лева. Ответникът е платил 1304,90 лева.

Следователно остават дължими още 1268,22 лева, равностойни след 01.01.2026г. на 648,43 евро, за която сума предявеният иск за главница е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния си предявен размер от 659,52 евро следва да се отхвърли.

Останалите заявени в отговора на исковата молба доводи не променят този извод, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани.