Решение № 440 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно административно наказателно дело № 20261100602790 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 04.11.2025 г. , постановено по НАХД №14265 /2025 г.по описа на СРС, НО, 129-ти състав, подсъдимият И. В. В. е оправдан по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК, тъй като извършеното не съставлява престъпление, а е административно нарушение, поради което и на основание по чл.140 ал.1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП му налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от СРП, в който се твърди, че атакуваният съдебен акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен. Моли се решението да бъде ои да бъде постановена друго такова, с която подсъдимият да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С определение от 28.04.2026г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода по същество представителят на СГП поддържа подадения протест с подробно изложените съображения в него. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен и на основание чл.78а от НК да му наложи административно наказание към минимума, предвиден в закона.

Защитата на подс.В. моли съдът да потвърди атакуваното решение, тъй като същото е правилно, обосновано и законосъобразно.

В правото си на последна дума подсъдимият моли съдът да потвърди решението на 1

СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на присъдата по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лица, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите, с оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново. Не се констатира допускането на каквото и да е нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при извеждане на правнорелевантните факти, като СРС подробно е изложил своите съображения за приемането на определени, значими за процеса факти. Всички доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната съвкупност при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено съдържание каквото няма.

Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК.

Правилно районният съд е посочил, че непосредствен обект на престъплението по чл.345,ал.2 НК са обществените отношения, засягащи управлението на превозни средства и възможнастта на компетентните органи да ги идентифицират. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, без значение дали последното е правоспособен водач. За да е годно от обективна страна деянието да съставлява престъпление трябва да е установено, че превозното средство не е било регистрирано по надлежния ред. Управление на нерегистрирано моторно превозно средство е налице, както когато водачът извършва действия, респ. бездействия с механизмите и уредите на МПС-то, така и когато то се намира в статично положение, но е сигурно бъдещото му привеждане в режим на движение. Редът за регистрация, привеждане, спиране и прекратяване на МПС-та от движение са предвидени в Наредба № I-45/2000 г. В хода на наказателното производство следва да се направи извод дали процесното превозно средство попада в изброените в чл.1,ал.4 от посочената Наредба МПС-та.

Престъплението по чл.345,ал.2 е на формално извършване, т.е. довършено е с извършването на изпълнителното деяние – моментът, в който деецът приведе в движение нерегистрираното МПС. За извършването на това престъпление като форма на вината е характерен само прекия умисъл.

Същевременно по чл.140, ал.1 ЗДвП, движението на нерегистрирани МПС-та по необозначените за това места по обществените пътища е въздигнато в административно нарушение, за което законодателят е предвидил съответните административни наказания.

Съгласно разпоредбата на чл.175,ал.3 ЗДвП, актуална към момента на извършване на нарушението, за извършване на процесното деяние, водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с глоба от 200 (двеста) до 500 (петстотин) лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 (шест) до 12 (дванадесет) месеца.

2

Както е прието в теорията и в съдебната практика, при засягането на определен кръг обществени отношения, за които извършеното съставлява едновременно престъпление и административно наказание, не следва да се ангажират едновременно наказателна и административно наказателна отговорност на дееца. След като извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав прецени, че в процесния случай извършеното от подсъдимия следва да се квалифицира, както правилно е приел първоинстанционният съд, не по чл.345, ал.2 НК, а по чл.140, ал.1 ЗДвП, тъй като извършеното не представлява висока степен на обществена опасност – подсъдимият е с чисто съдебно минало (не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност), същият е трудово ангажиран, във връзка с качеството му на участник в движението на подсъдимия са налагани незначителни административни наказания. На подсъдимия не са били налагани предходни наказания за управление на нерегистрирано МПС. Последният е управлявал процесното МПС веднага щом го е закупил. От обективна страна следва да се има предвид и мястото, където В. е бил спрян за проверка от компетентните органи, а именно на неоживен път, намиращ се в Горни Богров.

Поради изложеното, според настоящия съдебен състав на съда, намира, че не са налице обстоятелства, водещи до завишена степен на обществена опасност, която да покрие признаците на престъплението съгласно чл.9,ал.1 НК, поради което съдът се съгласява с квалифицирането от контролирания съд на извършеното деяние от В. като административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

При определяне на наказанието правилно контролираният съд е съобразил ниската обществена опасност на дееца предвид младата му възраст, чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност и му е наложил в минимален размер предвидените в в чл. 175 ал.3 от ЗДвП административни наказания наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 04.11.2025г., постановено по НАХД №14265 / 2025 г.по описа на СРС, НО, 129-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3