Решение № 2174 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2174 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231100502725 по описа за 2023 година

I. Твърдения и искания

1. На жалбоподателя

[1] На 28.11.2022 г. „СОФИЙСКА ВОДА“ АД (ВОДА) е подала частна жалба, с която е обжалвала постановление на ЧСИ М.П. от 11.11.2022 г. по изп. дело 20228510402725. С него ЧСИ П. е отказал да намали: адвокатското възнаграждение на взискателя от 240,00 лева на 200,00 лева; пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, дължима на ЧСИ П..

[2] ВОДА твърди, че на взискателя се дължи 200,00 лева възнаграждение за адвокат единствено за подаване на молба за образуване на изп. дело, понеже по изп. дело не са били извършвани други изпълнителни действия освен подаването на молба за образуване. ВОДА също заявява, че ЧСИ П. е включил адвокатското възнаграждение на взискателя в основата за определяне на пропорционалната такса, което не е трябвало да прави. Затова 1

ВОДА моли съда да отмени обжалваното постановление и да намали адвокатското възнаграждение за взискателя и пропорционалната такса (жалбата, л. 6-7 от делото на СГС).

2. На ЧСИ

[3] ЧСИ П. е заявил, че жалбата е неоснователна, понеже на адвокат на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за подаване на молба за образуване на изп. дело и за защита в изп. дело. Неговият минимален размер е 240,00 лева. Ето защо ЧСИ П. не е могъл да намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200,00 лева. ЧСИ П. твърди, че е включил адвокатското възнаграждение в основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, което е било законосъобразно. Затова ЧСИ П. моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 3-4 от делото на СГС).

3. На взискателя

[4] Взискателите „Г.С.Ч.“ ЕООД (Г.“ и „Ф.С.М.“ ЕООД (Ф.) са заявили, че жалбата е неоснователна, понеже е била подадена след преклузивния срок. Те също твърдят, че:

- адвокатското възнаграждение е в минимален размер;

-в хода на изп. дело са били извършвани изпълнителни действия с цел удовлетворяване на претенцията на взискателя;

- ВОДА е дала повод за образуване на изп. дело, понеже преди това не е платила. Взискателите молят съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното постановление (възражението л. 10-11 от делото на СГС).

II. Обстоятелства, които съдът установява

[5] На 17.09.2020 г. РС – гр. Лом е издал изпълнителен лист в полза на 2 адвокат К.Б. срещу ВОДА за 360,00 лева адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. 1 505/2019 г. на РС- гр. Лом (л. 2 от изп. дело). На 13.12.2021 г. К.Б. е сключила договор за цесия с Г. И Ф. за прехвърляне на вземането (л. 3 от изп. дело). На 11.10.2022 г. Г. и Ф. чрез адвокат С.Д. са подали до ЧСИ М.П. молба за образуване на изп. дело по изп. лист (л. 1 от изп. дело).

[6] На 12.10.2022 г. ВОДА е получила покана за доброволно изпълнение на:

- 360,00 лева присъдени разноски;

- 248,91 лева разноски по изп. дело;

- 169,07 лева такси за ЧСИ (поканата, л. 12 от изп. дело). Не се спори, че ВОДА е платила в срока за доброволно плащане.

[7] На 25.10.2022 г. ВОДА е възразила срещу размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса за ЧСИ П. по т. 26 от Тарифата (възражението, л. 19 от изп. дело). На 11.11.2022 г. ЧСИ П. е постановил обжалваното постановление, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса за ЧСИ по т. 26 от Тарифата (постановлението, л. 23 от изп. дело).

III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти към приложимото право и решение на съда

[8] Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6-7 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Взискателят също има право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника (чл. 79 от ГПК).

[9] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е основателна.

[10] В случая съдът установи, че взискателите са упълномощили 3 адвоката си да образува изпълнителното дело и да извършва изпълнителни действия. Адвокатът не е извършвал други изпълнителни действия освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, защото ВОДА е платила в срока за доброволно изпълнение. Ето защо съдът приема, че 200,00 лева е дължащото се адвокатско възнаграждение. Таксата по т. 26 от Тарифата за събрано вземане от 360,00 лева е 36,00 лева. Затова съдът отменя обжалваното постановление и намалява адвокатското възнаграждение на 200,00 лева, а таксата по т. 26 от Тарифата на 36,00 лева. Поради това съдът РЕШИ:

[11] ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.П. от 11.11.2022 г. по изп. дело 20228510402725, с което той е отказал да намали адвокатското възнаграждение за взискателя на 200,00 лева, както и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. НАМАЛЯВА на:

- 200,00 лева адвокатското възнаграждение, което се дължи на взискателите по изпълнителното дело;

- 36,00 лева таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, дължима на ЧСИ М.П..

[12] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4