Решение № 406 от 12.07.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 406 гр.Плевен, 12.07.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Господинов касационно административнонаказателно дело № 387/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

Депозирана е касационна жалба от ОД НА

МВР- ПЛЕВЕН, чрез юрк. Г. А., против Решение № 93/10.03.2021 год., постановено по НАХД № 107/2021 г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 20-0938-004013/23.11.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН. С горното НП по отношение на М.Н.К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.

С оспореното решение първостепенният съд е осъдил на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на М.Н.К. направените по делото деловодни разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението на РС – Плевен е неправилно и противоречи на материалния закон, поради което е направено искане за неговата отмяна. Твърди се, че безспорно е установено обстоятелството, че М.К. е управлявал процесното МПС, не се спори, че същото е със служебно прекратена регистрация и при съставянето на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, или такива на материалния закон. Оспорват се мотивите на РС – Плевен, че водачът не е знаел за прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС, тъй като в деня на проверката с него е пътувал собственика на автомобила, който е негов баща и чието задължение е било да регистрира автомобила в двумесечен срок от закупуването му, неизпълнението на което е станало причина за служебното прекратяване на регистрацията. Твърди се, че е налице безспорно доказано виновно поведение от страна на ответника по касационната жалба.

В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което се потвърди Наказателно постановление № 20-0938-004013/23.11.2020 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН. Претендира се присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на касационната жалба от М.К.Н. ***, подаден чрез адв. Х.Б. ***, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Излагат се доводи, че както дееца, така и собственикът на автомобила не са били уведомени за обстоятелството, че регистрацията на процесното МПС е била прекратена служебно към датата на проверката, поради което се поддържат доводите за липса на умишлено поведение при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП В заключение е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде оставен в сила оспорения въззивен съдебен акт.

Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се представлява. За същия е постъпила писмена защита от адв. Б., в която се поддържат доводите от подадения отговор и се претендира присъждане на деловони разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура -

Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС – Плевен да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В касационната жалба се излагат твърдения, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, но се оспорва преценката на въззивния съд, свързана с осъществяване на деянието, съставляващо адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. Касационният съдебен състав напълно споделя доводите на РС – Плевен, свързани с неосъществяване на административното нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП от М.К. от субективна страна, поради което и с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря в настоящия съдебен акт. В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на административнонаказващия орган. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява обстоятелството, че към датата на установяване на административното нарушение М.К. е знаел за прекратяване на регистрацията на управляваното от него МПС. Безспорно е установено, че не той, а неговият баща е собственик на л.а. „***“ с рег. № ***.

Обстоятелството, че на датата на установяване на административното нарушение в автомобила е пътувал и собственикът Н.М.К. е без значението, което му придава касаторът. Собственикът безспорно е бил длъжен да предприеме действия по регистрация на придобитото от него МПС в установения законов срок и към датата на проверката е могъл да предположи, че неизпълнението на това му задължение е довело до служебно прекратяване на регистрацията на собственото му МПС, но няма данни той да е уведомил за това обстоятелство своя син, което се установява от показанията му. Други доказателства в обратна насока не са ангажирани.

Съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съобразно цитираната препращаща норма, приложима се явява разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК, съгласно която незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Съгласно ал.2 на същия законов текст разпоредбата се отнася и за непредпазливите деяния.

Ето защо решението на РС – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., доколкото от представеното пред РС – Плевен пълномощно е видно, че адв. Б. е бил упълномощен да представлява жалбоподателя пред двете съдебни инстанции и е договорено адвокатско възнаграждение от 600 лв., РС – Плевен е присъдил разноски в размер на 300 лв., а с молба, депозирана пред първостепенния съд е представена разписка, установяваща заплащането на 300 лв., представляваща остатъка от договореното адвокатско възнаграждение съобразно представения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/10.03.2021 год., постановено по НАХД № 107/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати в полза на М.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** направени разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 300 лв.

/триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО Е

ОКОНЧАТЕЛНО.

Преписи от решението да се връчат на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:1./П/

2./П/