Определение № 4561 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4561 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110102838 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 15694/17.01.2025 г. на Е. Д. М. срещу Г. Д. Г., с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 999 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат от незаконното му осъждане от ответницата в качеството й на съдия.

С исковата молба ищецът прави искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Съдът намира искането за освобождаване от държавна такса за процесуално допустимо и основателно. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК условие за освобождаване от такси и разноски е липсата на достатъчно средства на лицето да ги заплати, като при преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид следните обстоятелства, които формират имуществения статус на физическото лице: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. В случая на съда е служебно известно от множеството дела на ищеца, по които е правил идентични искания, във връзка с които е представял декларации за своето материално и семейно положение, че той е лишен от свобода, не притежава недвижимо имущество и няма източник на доходи. Преценявайки тези обстоятелства, съдът намира, че имущественият статус на молителя към момента обуславя извод за неговата невъзможност да заплати държавна такса за производството.

За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, съдът съобрази, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е 1 обвързваща за съда. В случая фактическото основание на предявения иск се свежда до твърдения, че ответницата в качеството й на съдия незаконно го е осъдила на наказание „лишаване от свобода“ и в резултат от това той претърпял неимуществени вреди. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е въвел т. нар. функционален имунитет на магистратите, предназначен да им осигури независимост при осъществяване на тяхната дейност, за да могат те свободно и по съвест да решават възложените дела. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения изключва противоправния им характер извън изрично предвидената хипотеза на извършено умишлено престъпление. В случая се претендира обезщетение за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Следователно предявеният иск е недопустим и исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.

Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства /в този смисъл – Определение № 455/04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Ето защо искането на ищеца за допускане на правна помощ е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, чл. 130 ГПК и чл. 24, т. 2 ЗПрП, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М., ЕГН **********, от задължението му за заплащане на държавна такса за производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 2838/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2838/2025 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

2

Определението в частта относно правната помощ и в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Определението да се връчи на ищеца чрез началника на Софийски централен затвор.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3