Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10387 от 06.08.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 622/2026
Вид
Решение № 10387
Подписан
06.08.2026
Състав
Станислава Стоева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 ал. 2 т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51 ал. 1 т. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 51 ал. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 ал. 1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 ал. 1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 ал. 4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 ал. 6 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • §1 т. 13 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • §1 т. 16 · Закон за кадастъра и имотния регистър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10387

Варна, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТАНИСЛАВА СТОЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20267050700622 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54 ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на М. И. Ч., [ЕГН], с адрес [улица], чрез пълномощник адв. С. С. Ц. от ***, срещу Заповед № 18-1493-05.02.2026г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Варна, с която на основание чл. 51 ал. 1 т. 2 и чл. 54 ал. 4, във връзка с чл. 54 ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР и чл. 21 ал. 1 и чл. 59 ал. 1 от АПК, е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, по заявление № 01-657105-28.11.2024г. от жалбоподателката и приложения към него проект за изменение, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект № 25-306152-25.11.2024г. на СГКК-Варна, състоящо се в изменение на границите и контура на сгради с идентификатори *** и *** и нанасяне на нова сграда с проектен идентификатор ***.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК. Твърди се, че погрешно е прието наличие на спор за материално право по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР между жалбоподателката и заинтересованите лица Н. М. Н. и В. Н. Н., доколкото предходната Заповед № 18-2883-12.03.2021г. на Началника на СГКК - Варна, с която е одобрено идентично изменение, е отменена с влязло в сила Решение № 1267/12.10.2021г. на Административен съд - Варна, V състав, по адм. дело № 793/2021г., единствено на процесуално основание по чл. 146 т. 3 от АПК - неуведомяване на заинтересованите лица по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК - без съдът да е разглеждал спора по същество. Твърди се, че заповедта е немотивирана в тази  част в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК и че погрешно е прието, че не са настъпили нови факти и обстоятелства, доколкото новият проект съдържа и допълнителни искания - коригиране на ЕГН и името на възложителя, както и попълване на сграда с проектен идентификатор ***. Иска се отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението, с указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Началникът на СГКК - Варна, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като поддържа мотивите на обжалваната заповед. В становището си прави възражение, в случай че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката е над минималния размер по Наредба № 1/2004г., същото да бъде намалено до този размер.

Заинтересованите страни Н. М. Н., В. Н. Н., Н. Б. Г. и К. Б. Й. молят за отхвърляне на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 01-657105-28.11.2024г., подадено на основание чл. 51 ал. 3 от ЗКИР, жалбоподателката е поискала изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна по отношение на сгради с идентификатори *** и ***, както и нанасяне на нов обект - сграда с проектен идентификатор ***. към заявлението е приложен проект за изменение, изработен от „Геопроект - Янакиеви" ЕООД - правоспособно лице по ЗКИР, за който е издадено Удостоверение за приемане № 25-306152-25.11.2024г. от СГКК - Варна.

На основание чл. 26 ал. 1 от АПК заинтересованите лица по смисъла на §1 т. 13 от ДР на ЗКИР са уведомени за започналото производство. В срока по чл. 26 ал. 1 от АПК е постъпило възражение вх. № 05-1942-24.03.2025г. от Н. М. Н. и В. Н. Н., с което същите са изразили несъгласие с исканото изменение, като са се позовали на влязлото в сила Решение № 1267/12.10.2021г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 793/2021г., с което е отменена предходна Заповед № 18-2883-12.03.2021г. на Началника на СГКК - Варна за идентично изменение и на Определение № 2856/25.03.2022г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на настоящата жалбоподателка поради нейното оттегляне.

Въз основа на постъпилото възражение и приемайки, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, Началникът на СГКК - Варна е издал обжалваната Заповед № 18-1493-05.02.2026г., с която е отказал исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в цялост.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц. Н. Н., чието заключение съдът кредитира като компетентно и обективно.

От заключението на вещото лице се установява, че искането на жалбоподателката обхваща разнородни по своето естество изменения: (1) корекция на очертанията и на етажността на сграда ***; (2) корекция на очертанията на сграда ***; (3) нанасяне на нова сграда с проектен идентификатор *** (навес) и (4) корекция на вписаните в кадастралния регистър ЕГН и име на възложителя. Вещото лице установява несъответствие в етажността на сграда *** - по одобрените строителни книжа и по документите за собственост, сградата е с един етаж, докато в проекта за изменение на кадастралната карта е отразена като двуетажна. Установява се също, че процесният навес (проектна сграда ***) по [НА] е собственост по 1/2 идеална част на И. Д. и М. Г. /Ч./, без посочена площ. В скицата на в.л. по гр.д. № 273/1992г. на ВРС за делба, навесът е отразен с размери 2.65/2.35м като част от Дял І, с опция да се преустрои в сервизно помещение и антре, които да са в очертанията на Дял І. В приложените проекти от 26.03.1999г. за сграда 1 /жилищната/ към проекта за изменение на КК, навесът не съществува като част от сградата, т.е. навесът да е част от Дял І по решението за делба, не е реализирано към 1999г. При огледа на място, вещото лице е установило, че навесът на място съществува, но с размери 2.08/3.74м – различни от посочените по делото за делба.

По отношение отразяването на двете сгради - *** и ***, вещото лице е установило, че с проекта не се засягат контури на съществуващите сгради или части от тях – собственост на трети лица, но навесът е върху съсобственото дворно място, като част от контурът се покрива с контура на навеса по скицата за делба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заповед № 18-1493-05.02.2026г. на Началника на СГГК Варна е връчена на пълномощника на жалбоподателката на 16.02.2026г., а жалбата срещу нея е подадена на 02.03.2026г. - в предвидения от закона 14-дневен срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на самостоятелно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентния орган - Началника на СГКК - Варна, съгласно чл. 51 ал. 1 т. 2 и чл. 54 ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма. Обжалваният акт съдържа изложение на фактическите обстоятелства, послужили като основание за отказа - постъпилото възражение от заинтересовани лица и представените с него съдебни актове и правните изводи, произтичащи от тях, поради което съдът не намира да е нарушено изискването на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК за мотивираност на акта. Доводът на жалбоподателката за формална немотивираност на заповедта е неоснователен.

Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 35 от АПК. Административният орган е обсъдил всички относими към спора факти - заявлението и приложения към него проект, постъпилото възражение на съсобствениците и представените с него влезли в сила съдебни актове и въз основа на тях е формирал извод за наличие на спор за материално право между съсобствениците. Изясняването по същество на този спор не е в правомощията на административния орган в производството по ЗКИР, а е свързано с преценка на граждански права, поради което не съставлява неизяснени факти по смисъла на чл. 35 от АПК, а основание за приложение именно на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.

Съдът не споделя довода на жалбоподателката, че отмяната на предходната Заповед № 18-2883-12.03.2021г. на процесуално основание изключва наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Посочената разпоредба има за цел да отклони решаването на спорове относно материалните права на страните от административното производство към компетентния за това граждански съд, като не поставя като условие спорът да е бил вече разгледан и разрешен по същество от съд. Обратно - именно наличието на спор относно правата на страните върху процесния имот е основанието административният орган да откаже да се произнесе по същество, вместо сам да пристъпва към разрешаване на въпроси от компетентността на гражданския съд. Обстоятелството, че съдебният акт, с който е била отменена предходната идентична заповед, не съдържа произнасяне по материалноправния спор, не отстранява спора, а напротив - потвърждава, че той остава нерешен.

Правилността на извода на административния орган за наличие на спор за материално право се потвърждава и от установеното от приетата по делото съдебно-техническа експертиза несъответствие в етажността на сграда *** между одобрените строителни книжа, документите за собственост и предложения проект за изменение. Доколкото исканата корекция засяга не само отразяването на съществуващо и безспорно фактическо положение, а обхвата на построеното в границите на съсобствения имот, включително отражението му върху общите части и идеалните дялове на съсобствениците, това повдига въпрос от категорията на спора за материално право, а не на техническа поправка на непълнота или грешка по смисъла на §1 т. 16 от ДР на ЗКИР. Поради това правилно административният орган е приел, че разрешаването на въпроса чрез административно производство по изменение на КК, вместо по общия исков ред, е недопустимо на основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.

По отношение на сграда с проектен идентификатор *** (навес) отказът е законосъобразен и на самостоятелно основание - съгласно чл. 38 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, паянтови стопански сгради без масивни основи не подлежат на отразяване в кадастралната карта, каквато по несъмнен начин, съгласно заключението на вещото лице, е процесната постройка, независимо от фактическото й съществуване на място и от собствеността върху нея.

В допълнение, дори да се приеме, че т.нар. в заявлението допълващо застрояване – сграда с проектен идентификатор *** следва да бъде нанесена в кадастралната карта, то същата е разположена в съсобственото дворно място, без съгласие на съсобствениците и без учредено право на строеж за това, тъй като вещото лице е установило различна по обем постройка в сравнение с отразената в скицата по делото за делба. Депозираното възражение от съсобствениците е достатъчно, за да обоснове индиция за спор за материално право, какъвто извод е направил органът, постановявайки своя акт.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваната Заповед № 18-1493-05.02.2026г. на Началника на СГКК - Варна е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което жалбата срещу нея е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Ч., [ЕГН], гр. Варна срещу Заповед № 18-1493-05.02.2026г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Варна.