Решение № 615 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300501617 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124 от ГПК.

Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция.

С Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд –Пловдив, VII гр.с. по възз.гр.д.№ 2109/2019г. по подадена въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - 123526430, е потвърдено Решение № 3092/20.07.2019 год., постановено по гр. дело № 14674/2018 год. на PC Пловдив, ХХII гр. с., с което е признато за установено, че ищецът В. Н.

Г., ЕГН - **********, не му дължи сумата в размер на 6 342,43 лв., начислена по фактура № 1197264638/31.08.2018 г. , представляваща стойност на ел. енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН 1487221, находящ се в с. Царацово и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер от 953,70 лв.

По подадена касационна жалба о т „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - 123526430, в производство по реда на чл.290 1 от ГПК с Решение № 128/18.06.2021г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 3278/2020г. е отменено Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд –Пловдив, VII гр.с. по възз.гр.д.№ 2109/2019г. и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд със задължителни указания за допускане на повторна техническа експертиза с подробно описани задачи.

Окръжен съд – Пловдив, при разглеждане на делото от настоящия съдебен състав, допусна с Определение № 481/06.07.2021г., при условията на закрито заседание повторна СТЕ с описаните задачи в мотивите на решението на ВКС, а именно вещо лице да даде заключение дали процесното СТИ е било годно измервателно средство към момента на отчета 24.08.2018г.; съответно какво техническо средство представлява оптичната глава; може ли да се счита, че от нея може да бъде свалена или прочетена информация за потребената електрическа енергия и дали претендираното количество електроенергия е доставено и реално потребено от потребителя.

В съдебно заседание на 11.10.2021 г. от дружеството – жалбоподател „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - 123526430, чрез юрк. И.К., се заяви, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна В. Н. Г., ЕГН - **********, не се яви лично, но от неговия процесуален представител адв М.Ч. се направи изявление, че поддържа депозирания писмен отговор. Прие се от съда и допуснатата СТЕ, изготвена от в.л. инж. З.М.. В същото съдебно заседание от адв.М.Ч. се направиха нови възражения по делото, което се допуснаха от съда.

Първото нововъзникнало възражение, въведено на осн. чл.266 ал.1 т.2 от ГПК е за изтекла в хода на настоящето дело тригодишна погасителна давност в полза на длъжника по фактурата В. Н. Г. по отношение на вземането на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Изтъкна се изрично, че вземането по процесната фактура, издадена на 31.08.2018г. с падеж 10.09.2018г., е погасено по давност на 10.09.2021г. Позовава се на ТР № 3/2011г. относно периодичните плащания. Поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск срещу вземането на въззивника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не прекъсва погасителната давност за това вземане през времето, през което е продължил съдебния процес, доколкото е налице съдебна практика на ВКС, според която, за да се прекъсне давността е необходимо титулярът на вземането да предяви или насрещен 2 осъдителен иск, или да направи възражение за прихващане, което не е било сторено по настоящето дело от ответника „ЕВН

България

Електроснабдяване“ ЕАД.

На следващо място, адв.Ч. съобщи, че на 13.08.2020г. от разговор с неговия клиент В. Н. Г. , разбрал, след представени му документи, че всъщност той не е собственик на процесния обект. Първоначално Г. мислел, че заведеното дело се отнася до неговата къща в с.Ц., която била на същия адрес в с.Ц., ул.“****. Много по-късно установил, че всъщност делото е за друг самостоятелен обект – ракиджийница, който имот обаче, бил продал с нотариален акт на 01.12.2017г., като това било станало още преди завеждането му. Прие се по делото Нотариален акт № 190/01.12.2017г., том 2, нот.д.№ 312/2017г., с който от В.Г. продаден описания ПИ с ИД 78080.**, ведно с построената в имота сграда с ИД 78080** със застроена площ от 89 кв.м., с предназначение – промишлена сграда, на купувача Е. Я. К., за сумата 8 000 лв.

Също така се представи и прие Удостоверение, с изх.№ 94-01534/3/ от 28.08.2013г., изд. от Гл. арх. на Община – Марица по Молба с вх.№ 94-01-534/2/ от 26.08.2013г., от което се констатира, че в ПИ съществува обект с ИД 80** „масивна сграда /бивша ракиджийница/ на един етаж със застроена площ от 88 кв.м., като сградата е търпима и попада в строежите по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка.

Приложиха се също Скица № 16-39366/27.02.2014г. за ПИ с ИД *** и Скица № 15-39379/27.02.2014г. за сграда с ИД 78080.*** със застроена площ от 89 кв.м.

Представи се и Уведомление с вх.№ 2517/14.08.2020г. от В. Н. Г. до „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с което уведомява дружеството, че от датата на продажбата 01.12.2017г. е престанал да бъде собственик, респ. и ползвател, на описания недвижим имот, ведно с построената в него сграда, предвид и на което е престанал да бъде клиент на ЕР на ЮГ и на крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по смисъла на чл.1 т.5 от ОУ на ЕВН ЕР и чл.1 т.4 от ОУ на ЕВН ЕС. Направено е и искане за извършване на смяна на титуляра на клиентската партида за имот с ИТН – 1487221 като се прехвърли този имот на името на собственика Е. Я. К..

3

Посочил е, че считано от 01.12.2017г. не дължи каквито и да било суми за процесния имот.

От страна на юрк. И.К., като процесуален представител на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК - 123526430, в открито съдебно заседание във връзка с възражението за изтекла давност взима становище, че това е правен въпрос, а относно приложените писмени доказателства заяви, че в дружеството са се запознали с уведомлението за промяна на собствеността и искането за смяна на титуляра на партидата, като е било отговорено на ищеца, че от новопредставените документи по нищо не личи да става въпрос за процесния имот.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Пред Районен съд – Пловдив от В. Н. Г. против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 6 342,43 лв, представляваща стойност на начислена за заплащане от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ел. енергия за отчетен период 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за която е издадена данъчна фактура № 1197264638/ 31.08.2018 г., за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в с.Ц.-Р****.

Ответникът основава вземането си на реално доставена в обект на ищеца електрическа енергия и мрежови услуги, с ИТН ****, находящ се в с.Ц.-Р****. Изяснило се е по делото, че не е спорно между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с измервателна точка с ИТН ****, находящ се в с.Ц.-Р****, като за исковия период са съществували облигационни договорни отношения между страните при публично известни общи условия. От представения по делото констативен протокол № 455333/07.09.2018г. се е установило, че на същата дата служители на „ЕВН 4

България Електроразпределение Юг“ ЕАД са демонтирали електромера, измерващ количеството потребена ел. енергия , като същият е изпратен за метрологична експертиза. За доставена през периода 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. ел.енергия след отчет на електромера ответното търговско дружество е начислил за заплащане от ищеца на сумата от 6 342,43 лв.

Предвид на горната фактическа обстановка, спорът между страните се е концентрирал върху това дали начислената за заплащане от ответното дружество ел. енергия е реално доставена в обекта на ищеца и дължи ли той нейното заплащане в претендирания размер от 6342, 43лв.

С Решение № 1430/04.12.2019г. на Окръжен съд – Пловдив, VII гр.с. по възз.гр.д.№ 2109/2019г. , с което потвърдено решението на Районния съд, е прието, че ответното дружество не е доказал изпълнение на задълженията си за продажба и доставка на електрическа енергия и мрежови услуги, а оттам и до дължимостта от ищеца на процесната сума. Налице е позоваване на чл.44 от Закона за измерванията. Цитирана е разпоредбата на ал. 4 на същата разпоредба, с която е въведена изричната забрана да не се използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от същия закон. Възприети са констатациите на метрологичната експертиза, че процесният електромер не съответства на техническите изисквания и е негодно измервателно устройство. Не е била кредитирана експертизата, изготвена от инж.Л. К..

Пред настоящата втора, при разглеждането на делото, въззивна инстанция, както се посочи по-горе, се допусна и прие заключение на повторната СТЕ, изготвена от в.л. инж. З.М.. Експертът подробно е обяснил, че „оптична глава“ означава интерфейсно средство за обмен на данни между две устройства. На въпроса може ли да се счита, че от това техническото средство /„оптична глава“/ е възможно да бъде свалена или прочетена информация за потребената електрическа енергия, вещото лице М. отговаря положително, че може да бъде свалена или прочетена информация.

Направени са и констатации, че въз основа на данните, предоставени по делото може да се приеме, че претендираното количество електроенергия е преминало през електромера, а оттам къде е отишло не може да отговори.

Настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да се възприема заключението на в.л.М., доколкото експертът е работил само въз основа на 5 материалите по делото, които са приложени от ответника. Същевременно непосредствен оглед на средството на търговско измерване няма как да се направи. Затова и следва да се наложи изводът, че протоколът от метрологичната експертиза на БИМ, който е официален удостоверителен документ, издаден от компетентен държавен орган се ползва с материална доказателствена сила. От неговото съдържание става видно, че електромерът не съответства на техническите изисквания. Записано е в него, че е налице разтопен капак при показващото устройство и оптичния порт на електромера, а при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 1**03 е налице 2 броя, подправени, несъответствие на знака. При включване на електромера за изследване, той не се захранва, дисплеят не работи и остава тъмен.

Предвид и на тези новосъбрани доказателства, налага се извод, че липсват категорични данни за реално доставената ел. енергия от ответника и съответно не е доказан точен размер за заплащане.

Отделно от това основание, същият правен резултат по делото се достига и при разглеждане на новоприетото възражение за изтекла погасителна давност. Вземането по процесната фактура, издадена на 31.08.2018г. с падеж 10.09.2018г., се явява погасено по давност на 10.09.2021г. Последното открито съдебно заседание се е провело 11.10.2021г.

Касае се приложение на тригодишна давност относно месечни периодичните плащания. Настоящият предявен отрицателен установителен иск срещу вземането на дружеството не прекъсва погасителната давност през времето, през което е продължило производството по делото.

Съгласно трайната и константна практика на ВКС, за да се прекъсна давността в полза на ищеца по време на висящ процес, необходимо е титулярът на вземането да предяви или насрещен осъдителен иск, или да направи възражение за прихващане.