Решение № 11871 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11871 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря **ЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110161604 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че на 06.02.2018г. около 12,50ч. в град София , на пътното платно на бул. „Климент Охридски „ и ул. „Софийско поле“ е настъпило ПТП., за което е съставен протокол за ПТП№ 1706236/06.02.18г. Сочи , че причина за настъпване на инцидента било описаното в протокола виновно поведение на водача на л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ** *****-Е. В. , която при наличие на пътен знак Б1 не пропуснала и ударила в дясна част движещото се по път с предимство МПС“Мерцедес“, мод. CLS 320 рег. № ***** , управлявано от И. К.. Поддържа, че към датата на застрахователното събитие увреденият автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ФИРМА с полица № 0306Х0318456/09.08.17г., а автомобилът с рег. № ** ***** имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество „ФИРМА“ЕАД .

За настъпилото застрахователно събитие в ищцовото дружество било подадено уведомление –декларация за щета от водача на увредения автомобил , като била образувана ликвидационна преписка по щета № 100180301 03535, като на собственика на увредения автомобил след извършен оглед и опис на щетите била заплатена сума в размер на 2340,65лева от 20.03.2018г. Ищецът поддържа, че поканил ответника да заплати сумата от 2365,65лв. с включени ликвидационни разноски , като поканата била получена от ответника на 29.03.18г. След извънсъдебната покана ответникът признал и заплатил доброволно сумата от 2 238,71лева по щетата , като ищецът претендира незаплатен остатък от 126,94лева, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 38,68лева , дължима за периода 14.11.19г.- 14.11.22г. в размер на 38,68лева.

1

Ответникът Застрахователно еднолично акционерно дружество „ФИРМА“ ЕАД оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното заплащане по процесната щета е извършило изпълнение на задължението си. Оспорва размера на претенцията , както и размера на лихвата за забава. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по **ое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

С определение от 02.05.2023 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е обезщетил застрахования при него в размер на 2340,65 лева, като след отправена регресна покана ответникът е възстановил на ищеца сума в размер на 2238,71лева .Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

От представения констативен протокол за ПТП, както и от изслушаното и прието по делото заключение на автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило при описания от ищеца с исковата молба механизъм на произшествие. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно , безпристрастно и пълно, всички увреждания по т.а. „Мерцедес ЦЛС 320“ с рег. № ** ***** , отразени в описа на застрахователя, се намират пряка и причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени, вещото лице е определило на 2958,80лева към датата на ПТП, като е посочило и че обичайните ликвидационни разноски са в границите между 15 и 25лева.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на САТЕ, съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и 2 противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца лек автомобил.

Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите възлиза на 2958,80лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от средната пазарна стойност на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 25 лева, претендирана като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или предявената претенция в размер общо на 126,94лева следва да бъде уважена изцяло. Ответникът не доказа погасяване на претендирания остатък , поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.

Възражението на ответника за погасяване по давност на главното вземане се явява неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 378, ал.5,КЗ , доколкото от извършеното заплащане на застрахователя по имуществената застраховка до датата на завеждане на исковата молба не е изтекъл срок , надвишаващ пет години / колкото е давностният срок/.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

3

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.

Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От представеното по делото писмо се установява, че покана е отправена и получена от ответника на 29.03.2018г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.

В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът **ършва в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане на цялата сума в срок до 29.04.2018 г. След тази дата изпада в забава за незаплатения остатък.

За периода 14.11.2019 г. – 14.11.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на претендирания от 38,68лева, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени **оевременно поисканите разноски, които възлизат на 700 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„ФИРМА“ЕАД , ЕИК ******* да заплати на ЗАД „ ФИРМА „ АД, ЕИК ******* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 126,94 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ******* , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.02.2018 г., в гр. София, за което е образувана щета № 10018030103535, заедно със законната лихва от 14.11.2022 г. до 4 погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 38,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.11.2019 г.

– 14.11.2022 г. , и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5