Определение № 156 от 09.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500179 по описа за 2025 година Образувано е по частна жалба на „Б.Д.**“ АД против Определение № 32/ 10.01.2025 г. по гр. д. № 304/ 2023 г. на ОС – Х., постановено по реда на чл.

248 ГПК, с което е осъдена да заплати на Х. С. Й. разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1795/ 2021 г. на РС – Д. в размер на 3 674. 58 лв.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение с доводи, че съдът се произнесъл при липса на представен списък на разноските и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното иска да се обезсили атакуваното определение или да се отмени, като се остави искането за разноски без уважение над сумата от 200 лв.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Х. С.

Й., която чрез пълномощника си оспорва частната жалба и иска да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 419/ 29.10.2024 г. по гр. д. № 304/ 2023 г. ОС – Х. е 1 уважил частично предявените от „Б.Д.**“ АД срещу Х. С. Й. искове с правно основание чл. 422 ГПК, както следва: 1. претенцията за главница по Договор за ипотечен кредит от *** г. е уважена за сумата от 15875. 11 евро, като за разликата до 16225. 54 евро е отхвърлена; претенцията за договорна лихва е уважена за сумата от 5782. 13 евро, като за разликата до 18491. 03 евро е отхвърлена; претенцията за обезщетение за забава е уважена за сумата от 94 68 евро, като за разликата до 726. 29 евро е отхвърлена; претенцията за обезщетение за забава след предсрочната изискуемост е уважена за сумата от 22. 05 евро, като за разликата до 22. 53 евро е отхвърлена, като претенцията за заемни такси в размер на 1049. 23 евро е уважена изцяло.

С решението Х. С. Й. е осъдена да заплати на б. разноски за заповедното и исковото производство съобразно уважения размер на предявените искове.

С Молба от 24.11.2024 г. ответницата Х. С. Й. чрез пълномощника си е поискала на основание чл. 248 ГПК да се измени постановеното решение, като ищецът „Б.Д.**“ АД бъде осъден да й заплати направените в заповедното производство, по което е представен договор за правна защита и съдействие, разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на иска.

Видно от ч. гр. д. № 1795/ 2021 г. на РС – Д. е, че заедно с подаденото от длъжницата Х. С. Й. възражение по чл. 414 ГПК е представен договор за правна защита и съдействие за заповедното производство в размер на 9800 лв.

Оплакването в частната жалба за недопустимост на искането на ответницата за присъждане на разноски за заповедното производство поради липса на представен списък на разноските е неоснователно. Съгласно т. 9 от ТР от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС представянето на списък на разноските в производството, по което съдът следва да вземе отношение по тяхната дължимост, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта на разноските.

Тогава, обаче, когато съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, липсата на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските (т. 8 от цитираното тълкувателно решение). В случая в постановеното по делото решение окръжният съд не се е произнесъл по искането на ответницата за присъждане на направените в заповедното производство разноски, от което следва, че 2 допустимостта на заявената претенция по чл. 248 ГПК не е обусловена от представяне на списък на разноските. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че всъщност в заповедното производство е представен списък на разноските ведно с възражението против издадената заповед за изпълнение.

Основателно, обаче, се явява оплакването за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 9 800 лв., каквото е релевирано от пълномощника на ищеца в хода на устните състезания в съдебното заседание на 22.01.2024 г., но което не е обсъдено от окръжния съд. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да съответства на положения от адвоката труд с оглед фактическата и правна сложност на спора и положените усилия за защита интересите на страната.

Когато договорът за правна защита и съдействие има за предмет процесуално представителство, той обикновено се сключва само за конкретното съдопроизводство. Няма пречка, обаче, договорът да се сключи и съответно адвокатското възнаграждение да се уговори за процесуално представителство както за заповедното, така и за исковото производство с оглед и на връзката между двете производства. В случая в сключения между Х. С. Й. и адв. Н. Т. договор за правна защита е посочено, че адвокатското възнаграждение се отнася само за заповедното производство, но като се има предвид, че адвокатът е продължил да представлява ответницата и в производството по чл.

422 ГПК, за което не са уговаряли ново възнаграждение, следва да се приеме, че уговореното възнаграждение в размер на 9 800 лв. обхваща и двете производства, във връзка с които следва да се прецени съответствието му с положения от адвоката труд.

Наред с това следва да се съобрази постановеното на 24.01.2024 г. решение по дело С – 438/ 22 на Съда на ЕС, в което е прието, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към ДВ бр. 88/ 2022 г. като акт на съсловната организация на адвокатите в България нарушава правото на ЕС в областта на конкуренцията и поради това няма задължителен характер. При това положение определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и процесуалната ангажираност на адвоката.

3

По делото се установи, че в изпълнение на сключения договор за правна защита ангажираният от ответницата адвокат е извършил проучване и правен анализ на материалите по делото, като за защита интересите й наред с предприетите в заповедното производство действия, изразяващи се подаване на възражение по чл. 414 ГПК, молба за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, е осъществил процесуално представителство в производството по чл. 422 ГПК, по което е изготвил отговор на исковата молба и е участвал в събирането на доказателства. От друга страна следва да се отбележи, че правният спор между страните не се отличава с особена фактическа и правна сложност, доколкото относно същия договор за банков кредит е налице влязло в сила решение по т. д. № 182/ 2018 г. на ОС – Х., с което е дадено разрешение на релевантни по делото въпроси от значение за основателността на предявените искове. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 9 800 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на спора и на положения от адвоката труд, поради което следва да се намали на 5 000 лв., като с оглед така определения справедлив размер на адвокатското възнаграждение на ответницата Х. С. Й. следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 1874. 79 лв. съразмерно на отхвърлената част на предявените искове. Изложеното налага обжалваното определение да се отмени в частта, в която претенцията на Х. С. Й. за направените в заповедното производство е уважена над сумата от 1874. 79 лв., вместо което се постанови, ново с което се отхвърли за разликата до 3 674. 58 лв. Определението в частта, в която претенцията за разноски е уважена до 1874. 79 лв. следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 32/ 10.01.2025 г. по гр. д. № 304/ 2023 г. на ОС – Х. в частта, в която „Б.Д.**“ АД е осъдена да заплати на Х. С. Й. разноски за адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1795/ 2021 г. на РС – Д. над сумата от 1874. 79 лв. до сумата от 3 674. 58 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

4

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. С. Й. за присъждане на разноски по ч. гр. д.

№ 1795/ 2021 г. на РС – Д. над сумата от 1874. 79 лв. до сумата от 3 674. 58 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана част.

Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5