Решение № 284 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. Ц.НОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110208365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на “,,***'', ЕИК: ,,***'', чрез управителя М.М., срещу Наказателно постановление (НП) № 791661 – F780477 от 10.10.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С жалбата се претендира незаконосъобразност на атакувания акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че разликата между отчетената от фискалното устройство парична сума и фактическата такава се дължи на предоставени средства за зареждане на стока. Алтернативно се претендира приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. В допълнение сочи, че в хода на производството са допуснати процесуални нарушения.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че наложената имуществена санкция е в минимален размер, доколкото не се установява разликата в паричните средства да се дължи на неотразени продажби. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се 1 запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2024 г. около 13.21 часа била извършена проверка на търговски обект – ресторант ,,***''“, находящ се в гр. София, бул. „,,***'' стопанисван от „,,***'', ЕИК ,,***''. Проверяващият екип се състоял от св. И.И. – старши инспектор по приходите, А.В.Я. – инспектор по приходите и в присъствието на А.В.К. и А.А.А., служители. В хода на проверката, било установено, че в обекта функционира фискално устройство модел „DATECS FP-2000”, с ИН на ФУ DT932045 и ИН на ФП № 02932045, регистрирано в НАП с потвърждение № ,,***'' от 27.02.2023 г., което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, които били активирани. При проверката бил изведен дневен отчет, който бил в размер на сумата от 98,80 лева. По данни от дневния отчет отпечатан от фискалното устройство не били отразени служебно въведени или служебно изведени суми. Бил извършен опис на касовата наличност от А.В.К., в качеството й на служител в търговския обект, съгласно който фактическата наличност в касата била в размер на 332,40 лева.

Установената промяна в касовата наличност била в размер на плюс 233,60 лева и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването , с точност до минута. В писмени обяснения А.К. посочила, че разликата се дължи на това, че е забравила да въведе/изведе суми в касовия апарат.

За констатациите бил съставен Протокол за извършена проверка № 0202475/26.07.2024 г. и били иззети и приложени към протокола дневен отчет от ФУ и опис на пари в касата.

На 30.07.2024 г. бил съставен АУАН № F780477 от св. И.И. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието свидетел очевидец на нарушението А.Я. и на М.М. – управител на жалбоподателя, която го подписала с там посочените възражения, че парите са оставени за заплащане на доставки.

На база на съставения акт, било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 791661 – F780477 от 10.10.2024 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 вр. чл.185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Същото било връчено на управителя на дружеството на 08.05.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитан в хода на съдебното следствие – И. и П.В.К., както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от 2

НПК писмени доказателства: заверени копия на: Протокол за извършена проверка сер. АА № 0202475/26.07.2024 г.; опис на парите в касата на дружеството- жалбоподател; дневен отчет на дружеството- жалбоподател;

Заповед №ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП;

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията свидетеля Илиев и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях свидетеля излага своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на проверката, констатираните нарушения и съставянето на АУАН, т. е. показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло. Безпротиворечиво свидетелят излага, че е при проверката е била констатира разлика между сумата отразена в дневния отчет като касова наличност и действително намиращата се там сума.

От показанията на св. К. се установява, че често управителят на обекта оставя суми за доставки – служебни и лични и същите не се отразяват като „служебно въведени“. Самата свидетелка не е присъствала на проверката и няма преки впечатления.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

По същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че 3

АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Съдът намира, че издателят на НП съотв. актосъстватителят са лица, които разполагат с необходимата материална компетентност съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г.

Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, установи, че са спазени и разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са издадени при спазване на съответните срокове.

Съдът намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, както и НП. Отделно от това, както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание визирано в разпоредбите на чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Неоснователни са оплакванията на защитата, че е допуснато процесуално нарушение като не е представен протокол № 0055718, доколкото същият няма отношение с предмета на делото, а от друга страна е наличен в кориците. съдебна инстанция намира следното:

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно се установява, че при проверката е установена разлика в касовата наличност, като същата се изразява във въвеждане на сумата от 233,40 лева, без отразяването му във фискалното устройство, чрез функцията „служебно въведени“, доколкото отразената касова наличност в дневния отчет е сумата от 98,80 лева, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не е отразено „служебно въвеждане“ на суми преди извеждане на дневния отчета, като в описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката е 332,40 лева.

Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.

По отношение на наказанието съдът намира, че АНО е наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на 4 основание чл. 185, ал. 2 във с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, което е в минимален размер и съобразено с конкретикатата на делото, поради което съдът го намира за съответно.

Осъщественото от жалбоподателя административно нарушение не представлява "маловажен случай". Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК , за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл.

185, ал. 1 ЗДДС именно в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това, липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. От друга страна от показанията на св. К. се установява, че многократно се поставят суми във ФУ, които не представляват оборот, без да се въвеждат чрез функция „служебно въведени“.

Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева/40,90 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото.