Решение № 24 от 17.01.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 24 гр. Пловдив, 17.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при секретаря РУМЯНА МИШЕВА, като разгледа докладваното от съдията търг.д.№ 870 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 45 и сл. ЗЗД и обратен иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 229 от КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ.

Ищците Н.Н.К., ЕГН **********, и Н.Н.К., ЕГН **********, действащ чрез своя ***Н.Н.К., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес: ***, ***, чрез пълномощника си адв. Т.Д., са предявили срещу ответника К.Л.Х., ЕГН **********, субективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди в размер по 250 000 лв. на всеки от тях, причинени от смъртта на тяхната ***Т.Г.К., ЕГН **********, при ПТП на ***, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

Твърдят, че на *** ответникът К.Л.Х. при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“, рег.№ ТХ 1905 ХН, е нарушил правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Г.К., за което е осъден с влязла в сила на 31.05.2017 г. Присъда № 52/28.05.2015 г. по н.о.х.д.№ 503/2015 г. на ПОС.

Вследствие смъртта при

ПТП на тяхната ***ищците претърпели огромни неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, шок, депресия, неимоверна мъка и печал. Загубата ѝ причинила на ищците огромна празнота и душевна болка, почернила сплотеното им семейство.

Ето защо, молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер по на 250 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на деликта - *** до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата молба, в уточняващите молби и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.

С влязло в сила определение производството по делото е прекратено по отношение на ответника ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на исковете срещу него.

Ответникът К.Л.Х., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Ю.Р. със съд. адрес:***, ***, е подал отговор, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.

Прави възражение за погасяване на исковете по давност – както за главницата, така и за лихвите, които се погасяват с изтичане на 3 г. от датата на деликта. Оспорва материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетения в качеството им на увредени лица. Счита, че претендираните обезщетения са силно завишени по размер и не отговарят на принципа на справедливостта.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Третото лице–помагач на страната на ответника –

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София, бул. Витоша 89-Б, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ю.К., е подало отговор, в който заявява, че оспорва по основание и размер предявените искове.

Прави възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за лихви. Счита, че претендираните обезщетения са силно завишени по размер и не отговарят на обществените критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Във връзка с отговора на ответника К.Х. ищците са подали допълнителна ИМ, в която уточняват регистрационния номер на товарния автомобил, управляван от виновния водач, и заявяват, че възраженията на ответника са неоснователни.

Прилагат писмени доказателства.

Ответникът К.Х. и третото лице – помагач „ДЗИ –

Общо застраховане“ ЕАД не са подали допълнителни отговори.

Във връзка с отговора на третото лице – помагач на страната на ответника ищците не са подали допълнителна ИМ.

По делото е приет за съвместно разглеждане обратен иск по чл. 229, от КЗ (отм.) от К.Л.Х., ЕГН **********, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* – трето лице–помагач на негова страна, за сумата от общо 500 000 лв., ведно със законните последици.

Ищецът по обратния иск К.Х. твърди, че с влязла в сила на 31.05.2017 г. Присъда № 52/28.05.2015 г. по н.о.х.д.№ 503/2015 г., ПОС, е осъден за това, че *** на път ***в района на километър ***на пътя А.-К. при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“, рег.№ ТХ 1905 ХН, е нарушил правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта Т.Г.К., ЕГН **********, настъпила на ***г. За управлявания от него товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ТХ 1905 ХН е налице валидно сключена с ответника по обратния иск „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № ***/*** г., действаща към датата на ПТП - ***

Наследниците на Т.К.– ***ѝ Н.К. и ***ѝ Н.К., са предявили срещу ищеца по обратния иск претенции за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на тяхната ***в резултат на процесното ПТП.

Ето защо, ищецът по обратния иск К.Х. моли съда в условията на евентуалност, ако уважи предявените от наследниците на Т.К. главни искове и той заплати реално присъдените суми, да осъди ответника по обратния иск „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, да му заплати на основание чл. 229 от КЗ (отм.) общо сумата 500 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

Подробни съображения в тези насоки излага в насрещната искова молба и по съществото на спора. Не ангажира доказателства.

Ответникът по обратния иск „ДЗИ – Общо застраховане“

ЕАД – София, бул. Витоша 89-Б, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ю.К., е подал отговор, в който заявява, че оспорва предявения обратен иск и прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 197 от КЗ (отм.) В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от приложената Присъда № 52/28.05.2015 г. по н.о.х.д.№ 50382015 г., ПОС, изменена с Решение № 264/07.11.2016 г. по в.н.о.х.д.№ 391/2016 г., ПАС, което е потвърдено с Решение №147/31.05.2017 г. по нак.д.№ 375/2017 г., ВКС, се установява, че К.Л.Х., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на *** на път № *** А.-К. в района на километър ***при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ТХ 1905 ХА, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Г.К., ЕГН **********, настъпила на ***г., както и средна телесна повреда на П.П.П., за което му е наложено съответно наказание.

Видно от приложеното удостоверение за раждане № ***/*** г., издадено въз основа на Акт за раждане № ***/*** ***, както и от приложеното удостоверение за граждански брак № ***/*** г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № ***/*** г.на Район „***“ – ***, починалата Т.Г.К. е ***на ищеца Н.Н.К. и ***на другия ищец Н.Н. К.. В този смисъл е представено и удостоверение за наследници на Т.Г.К. с изх.№ ***/*** г. на Район „***“ – ***.

По делото са изслушани показанията на свидетеля С.Г.Х., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че „след смъртта на Т.има разлика в поведението на Н. и ***, която се изразява в депресия, която се отнасяше и за двамата. …Н. ми беше споделил - ***му беше задал въпрос „Вярно ли е, че ако скоча, например от терасата, ще отида при ***?“ Н. беше много притеснен … Н. е ***, като след инцидента около

2 месеца не работи. Причината да не работи през тези 2 месеца е, че остана си при детето и впоследствие се прехвърли *** и *** само в ***, за да отдели повече време на семейството си, въпреки, че е по-лошо платен.

Преди инцидента се виждахме често и с Н., и с Т.. …След ПТП-то аз исках да се срещаме, за да може по някакъв начин да му е по-леко на Н., но той излизаше след инцидента рядко с нас, въпреки че аз държах да се виждаме и събираме с него и с детето.

След инцидента детето му тръгна на училище в *** клас. Доколкото знам и по мои наблюдения детето стана по-затворено, по-мълчаливо, а баща му правеше всичко възможно да му осигурява необходимото, за да се чувства по-добре.

Избягваме да разговаряме за това, което се случи с Т., защото на Н. му тежи. Загуби ***и остана с едно малко дете, което трябва тепърва да тръгва на училище и му е трудно. Зная какво е да се гледат деца и не мога да си представя какво е да остана сам. Въпреки близките и роднините, майката си е майка. Винаги съм бил открит да разговаряме с Н.. Плакал е пред мен. Той ми сподели как е казал на сина си, как го е приело детето, как и двамата са се разплакали.“

Няма спор също, че за управлявания от виновния водач К.Л.Х., ЕГН **********, товарен автомобил

„Форд Транзит“ с рег.№ ТХ 1905 ХА, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника по обратния иск „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ***/*** г., със срок на действие от ***, видно и от приложената полица.

При така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт с правно основание чл. 45 и сл. ЗЗД са процесуално допустими, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл. 45, ал.

1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

От приложената Присъда № 52/28.05.2015 г. по н.о.х.д.№

50382015 г., ПОС, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, се установяват три е от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между извършеното по непредпазливост от ответника К.Х. деяние и последвалата смърт на Т.Г.К., ЕГН **********, настъпила на ***г.

Ищците Н. и Н. К.са съответно ***на починалата при ПТП Т.К.и като такива, съгласно трайната и задължителна практика на съдилищата, закрепена с ППВС №№ 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г., имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на тяхната наследодателка. В тази връзка са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля С.Х., от които се установява, че и двамата ищци – ***, са понесли изключително тежко смъртта на тяхната ***Т.К., изживели шок и силен стрес от внезапната ѝ и нелепа смърт, изпаднали в депресия, тъгували и плакали, затворили се в себе си и ограничили социалните си контакти.

Предвид гореизложеното и след като прецени характера и интензитета на причинените на ищците значителни и продължителни психически болки и страдания от внезапната и нелепа смъртта на тяхната ***Т.К., която е била в разцвета на живота си и само на *** години; огромната мъка и страдание, които са изпитали ***ѝ и осиротелият ѝ ***, който е бил само на *** години и половина; шока, депресиите, неимоверната мъка и печал, огромна празнота и душевна болка на ищците и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че сумата от 125 000 лв. за всеки от тях би репарирала в известна степен причинените на ищците неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, макар че човешкият живот не може да се измери в паричен еквивалент.

За разликата до пълния претендиран размер от 250 000 лв. за всеки ищец исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, като се вземе предвид социално – икономическото развитие на страната и нивото на доходите, както и обстоятелството, че вредите се оценяват не към настоящия момент, а към момента на деликта, от който са изминали повече от 5 г.