Решение № 287 от 19.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Монтана, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20241600500352 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 103 от 24.04.2024 г., постановено по гр. дело № 2335/2023 г. Районен съд-Лом е отхвърлил като неоснователни предявените от хххххх“ срещу Средно училище „хххх - Л искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 300 лева, представляваща месечно възнаграждение Договор за предоставяне на услуги от Длъжностно лице по защита на данните с № ххххх от 30.10.2019 година, обективирано във фактура с № ********** от 08.11.2023 година, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. С решението „х е осъдена да заплати на х С определение № 725 от 13.06.2024 г., постановено по гр. дело № 2335 по описа за 2023 г. Районен съд-Лом е оставил без уважение молбата на „ххххххх“ за изменение на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на Решение № 103 от 24.04.2024 г. в частта за разноските.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „х“ чрез адв. М. М., в която се излагат доводи за неправилност на 1 ххххххрешението. Твърди се, че процесният договор не е прекратен, тъй като уведомлението за прекратяване не е получено в шестдесетдневния срок преди изтичане срока на договора. Предвид това счита, че договорът се е подновил автоматично за още 24 месеца, от което извежда, че му се дължи възнаграждение. Също така изтъква, че районният съд незаконосъобразно е приел, че договорът е прекратен на основание клаузата в чл. 10 от договора.

Съобразно изложеното моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи иска и да присъди сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от СУ „хххх гр. Л чрез адв. Е. З.. В него се поддържа, че решението е законосъобразно постановено при задълбочен анализ на доказателствата и относимите правни норми. Предвид това моли съдът да остави жалбата без уважение, да потвърди решението като правилно и да присъдят разноски.

Постъпила е и частна жалба от ххххх против определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлено искане на Сдружението за изменение на решението в частта за разноските. В нея се твърди, че на ответната страна е справедливо да бъде определен адвокатски хонорар в размер на 200 лева, като в него не следва да се включат направените пътни разходи, разноските за хотел и проучване на делото. Отделно от това се излага, че делото не е с правна сложност, тъй като адвокатът на ответната страна се е явил само в открито съдебно заседание, без да изготвя отговор на исковата молба. Съобразно това се иска отмяна на определението и намаляване разноските за адвокатско възнаграждение до размер от 200 лева, а в условията на евентуалност до 400 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакуваните по реда на въззивното обжалване съдебни актове във връзка с оплакванията в жалбите, обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалваните съдебни актове, като по същество и двете са неоснователни.

За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че 2 между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за предоставяне на услуги от длъжностно лице по защита на данни от 30.10.2019 г. Анализирайки доказателствата, съдът е стигнал до извод, че изпълнителят по договора е изпълнил възложената му работа, а възложителят я приел, като това продължило до момента на уведомлението за прекратяване на договора. По отношение на последното съдът приел, че страните са уговорили минимален срок от 60 дни за подаване на предизвестие за прекратяване на договора, като нямало пречка в предизвестието да бъде посочен по-дълъг срок, стига той да не надхвърля остатъка от срока на договора. Предвид изпратеното на 06.07.2023 г. от ответника до ищеца уведомление, съдът приел, че договорът е прекратил действието си от тази дата, поради което отхвърлил предявения иск с оглед липсата на задължение за изпълнение.

Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност, намира, че от фактическа стана се установява следното:

Между страните не е спорно, че на 30.10.2019 г. са сключили Договор за предоставяне на услуги от длъжностно лице по защита на данните, съгласно който възложителят СУ ххххх - Л възлага, а изпълнителят Сдружение с нестопанска цел „ххххх е приел да участва по подходящ начин и своевременно във всички въпроси, свързани със защита на личните данни.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че същият се сключва за срок от 24 месеца, считано от датата на подписването му. Уговореното месечно възнаграждение в полза на изпълнителя е в размер на 300 лева с ДДС, което се изплаща след представяне на фактура.

Според чл. 9, ал. 2 от договора в случай, че някоя от страните не уведоми писмено друга страна в 60 дневен срок преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, че желае да прекрати договора, той автоматично продължава действието си за срок, равен на първоначалния, като за начална дата се определя датата, последваща деня на изтичане на срока на първоначалния договор.

В чл. 10 страните са уговорили, че договорът може да бъде прекратен едностранно от възложителя преди изтичане срока по чл. 4 с шестдесет дневно писмено предизвестие като заплати оставащите месечни такси до изтичане на уговорения срок по чл. 4.

3

С писмо изх. № 226 от 06.07.2023 г. Директорката на СУ „хххх уведомила управителя на х че на основание чл. 9, ал. 2 от сключения между тях догохххвор не желае да продължава срока на същия за нов 24 месечен период и ще счита взаимоотношенията им за прекратени, считано от 01.11.2023 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 4 от договора. Пояснено е, че уведомлението се изпраща по-рано от предвидения в чл. 9, ал. 2 от договора 60 дневен срок, тъй като през следващите месеци училището ще е във ваканция, през което време персоналът и ръководството използват годишните си отпуски.

На 10.07.2023 г. Сдружението е изпратило отговор до директорката на училището, с който е заявило, че не приема уведомлението за прекратяване с доводи, че същото е изпратено в срок, който е в противоречие с чл. 9, ал. 2 от договора. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на уведомлението с оглед, че е изпратено в период, в който директорката е в платен годишен отпуск, като е посочено, че има съмнения за авторството на уведомлението.

На 10.07.2023 г. директорката на училището писмено потвърдила изявлението си, изпратеното на 06.07.2023 г., за прекратяванена договорните отношения считано от 01.11.2023 г. Пояснила, че на датата на изпращане на уведомлението не е била в отпуск, като лично е подписала уведомлението.

На 30.08.2023 г. директорката на СУ х отново уведомилаххх управителя на „ххххх че на основание чл. 9, ал. 2 от сключения между тях договор не желае продължаване срока на същия за нов 24 месечен период и ще счита взаимоотношенията им за прекратени, считано от 01.11.2023 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 4 от договора.

В отправен на 25.09.2023 г. отговор Сдружението посочило, че уведомлението не е подадено в срока по чл. 9, ал. 2 от договора, тъй като същото е следвало да бъде изпратено в 60 дневен срок преди изтичане на договора, който срок настъпвал на 04.09.2023 г. В допълнение е посочено, че договорът е подновен за нов 24 месечен срок с начална дата 01.11.2023 г. и крайна дата 01.11.2025 г., като след началната дата Сдружението заявило, че ще продължи да изпълнява задължението си по договора и ще издава фактури, които следвало да бъдат заплащани.

На 26.09.2023 г. директорката на СУ „х изпратила съххххобщение до Сдружението, с което заявила, че счита уведомлението за прекратяване за 4 подадено в срока по чл. 9, ал. 2 от договора. Изрично посочила, че няма намерение да продължава договорните ангажименти със сдружението, като информирала последното, че след 01.11.2023 г. няма да приема никакви документи, изпратени от него, включително фактури, тъй като счита прекратяването на договора за действително.

По делото е представена фактура, издадена на 08.11.2023 г. от Сдружението, с посочена сума за заплащане от 300 лева за предоставяне на услуга Длъжностно лице по защита на данните, като получател е посочено Средно училище „ххх“ гр. Л

С писмо от 13.11.2023 г. Директорката на училището уведомила Сдружението, че връща изпратената фактура, тъй като договорът е прекратен, считано от 01.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема следното:

Между страните е безспорно, че на 30.10.2019 г. между тях е сключен договор за предоставяне на услуги от длъжностно лице по защита на данни за срок от 24 месеца, като съобразно уговореното в чл. 9, ал. 2 от договора веднъж е бил автоматично продължен за срок от още 24 месеца.

Процесният договор за предоставяне на услуги носи белезите на договор за изработка, за който са приложими разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД.

Съгласно чл. 264 и чл. 266 ЗЗД поръчителят има задължение да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението на изпълнителя.

Преди да бъде направена преценка дали възложителят е изпълнил задълженията си по договора, следва да се съобрази дали между страните е била налице облигационна връзка към датата на изданане на процесната фактура на сумата от 300 лева. В случая страните спорят дали законосъобразно е упражнено правото на прекратяване на договора съгласно уговореното в чл. 9 от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Като взема предвид уговореното в чл. 9, ал. 2 и чл. 10 от договора, при спазване на изискванията на чл. 20 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че уговорката в чл. 9, ал. 2 от договора „в 60 (шестдесет) дневен срок преди изтичане на срока по ал. 1 “ следва да се разбира като минимален срок, който охранява интереса и на двете страни. Следователно, ако една от страните е уведомила другата в по-дълъг от предвидения срок, то не би се засегнал интересът на другата страна, а 5 напротив, същата ще разполага с по-голям период от време да организира дейността си и да намери евентуален нов партньор за осъществяване на целите си.

В случая съдът намира, че с направеното на 06.07.2023 г. уведомление СУ х надлежно е увеххххдомило съконтрахента си, че не желае да продължава договора за нов 24 месечен период и че ще счита взаимоотношенията им за прекратени от 01.11.2023 г. Шестдесетдневният срок, изчислен според клаузата на чл. 9 от договора, е започнал да тече на 1 септември 2023 г.

(Необходимо е да се уточни, че 1 септември 2023 г. е началото на срока, защото времето тече напред, независимо че изчисляването започва от една дата в бъдещето и брои дни преди нея. В тази връзка правилото за незачитане на почивен ден като част от срока не намира приложение в случая. То се отнася само до почивни дни, които са край на срока. Неправилно въззивникът поддържа, че почивният 1 септември 2023 г. се изключва от срока, като по този начин всъщност съкращава срока с един ден.)

Волеизявлението е отправено преди 1 септември 2023 г., следователно срокът е спазен. Така възложителят се е позовал на клаузата в чл. 9, ал. 2 от договора и на практика договорната връзка между страните е прекратена на 31.10.2023 г. С направеното уведомление директорката на училището е действала добросъвестно, като е посочила и причините, налагащи то да бъде изпратено по-рано. Останалата кореспонденция между страните е ирелевантна, тъй като още с първото уведомление училището е постигнало желаните от него и уговорени в договора правни последици. Изявлението за прекратяване не се нуждае от приемане от насрещната страна по правоотношението, за да произведе действие. Тезата на въззивника, че действието на договора автоматично е продължено за още 24 месеца, не може да се приеме.

Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dee84d30-dd15-4790-aea7-3d6153095810