Решение № 76 от 31.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. М., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

О. Софрониев

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600110 по описа за 2024 година Производството е по чл.318 и сл.НПК.

С присъда № 15 на Районен съд-Л., постановена на 21.02.2024 година по нохдело № 538/2022 година, подсъдимият И. Г. Т. е признат за невинен и оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 от НК; отхвърлени са като неоснователни гражданските искове, предявени от лицата М. Г., И. И. и А. Ц..

Съдебният акт е протестиран с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и искане за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова - осъдителна присъда.

В открито съдебно заседание на въззивната представителят на Окръжна прокуратура-М. поддържа протеста. инстанция

Подсъдимият и защитникът на подсъдимия поддържат, че протестът е неоснователен. Защитникът на подсъдимия излага подборни съображения.

Гражданските ищци М. Г., И. И. и А. Ц. не вземат становища по протеста.

Окръжен съд-М., като провери

1 изцяло правилността на протестираната присъда във връзка с оплакванията в протеста , доводите на страните и като обсъди доказателствения материал по делото, приема следното:

Протестът е допустим, неоснователен. но разгледан по същество същият е

Съображенията на Окръжен съд-М. са следните:

Подсъдимият и въззиваем в настоящото производство И. Г. Т. е обвинен в извършване па престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, конкритно в това, че: на 04.08.2022 г. в гр. Л., обл. М., на ул.

„Л.“ № 4, се заканил с убийство на младши инспектор С.Д., на длъжност „ХХХ /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ гр. Л. при ОД МВР М., младши инспектор М. Г. Г., на длъжност „ХХХ“ /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” към РУ гр. Л. при ОД МВР М., младши експерт И. Е.

И. на длъжност „ХХХ” в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ гр. Л. при ОД МВР М. и младши инспектор А. Г. Ц. на длъжност „ХХХ II ст.” в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУ гр. Л. при ОД МВР М., като им казал:

„не ми влизайте в двора, първия, който влезе ще го застрелям...”, „а ми влезне някой в двора, вадим пищова и го застрелвам...”, „който влезе в имота, ще бъде застрелян, всички ви ще застрелям...”, „боклуци, помияри...”, „к'ви сте вие бе, че ще ми спирате музиката на сватбата...”, също казал, „че не го интересува никой, един по един ще ги гърми и изхвърля навън...”, при изпълнение на службата им - посещение на адрес за извършване на проверка по повод получен сигнал за нарушаване на нощната тишина и масово сбИ.е с брадви на адрес: гр. Л., ул. „Л.” № 4, обл. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Първоинстанционното производство, завършило с протестираната присъда, е проведено законосъобразно ; районният съд не е допуснал при разглеждане на делото нарушения на процесуални правила; обсъдил е задълбочено и подробно доказателствения материал; в хода на съдебното следствие е събрал и нови доказателства от значение за изясняване на фактическата обстановка и формиране на решаващите правни изводи.

Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към 2 присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, /по същата не се и спори между страните по делото – в открито съдебно заседание на въззвивния съд подсъдимият не отрича да е извършил посоченото в обвинителния акт/; при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната:

Подсъдимият И. Г. Т. живее в гр. Л., на ул. „Л.” № 4, обл. М.. На 04.08.2022 година, около 04:20 ч. в ОДЧ при РУ - Л. бил получен сигнал за нарушаване на нощната тишина и масово сбИ.е с брадви от група лица на същия адрес. Полицейски автопатрул в състав св. И. И. — ХХХ в група „Охрана обществен ред” при РУ - Л. и св. М. Г. - полицай в група „Охрана обществен ред” при РУ - Л. се насочили към адреса. От РУ - Л. бил изпратен и втори екип в състав св. Сергей Д. - ХХХ в група „Охрана обществен ред” при РУ - Л. и св. А. Ц. - мл. автоконтрольор при РУ - Л.. Двата екипа почти едновременно пристигнали на адреса, като установили, че в имота се чувала силна музика от музикална уредба, поставена на терасата на къщата, но масово сбИ.е с брадви нямало. При появата на полицейските служители музиката била намалена, като към тях се приближил И. Т., който във видимо пияно и агресивно състояние започнал да отправя обиди и заплахи за саморазправа спрямо тях. Започнал да крещи, като им казал „не ми влизайте в двора, първия, който влезе ще го застрелям...“, „а ми влезне някой в двора, вадим пищова и го застрелвам“, „който влезе в имота, ще бъде застрелян, всички ви ще застрелям“, „боклуци, помияри...“, „к'ви сте вие бе, че ще ми спирате музиката на сватбата...“, казал „че не го интересува никой, един по един ще ги гърми и изхвърля навън...”. Полицейските служители докладвали за случая в ОДЧ, при което им било разпоредено да се оттеглят от адреса, за да не ескалира ситуацията и да не се стигне до евентуална употреба на огнестрелно оръжие. В имота на подъсдимия Т., при проведено действие по разследването „претърсване и изземване”, не са намерени и иззети вещи и предмети, относими към случая.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал.3 НК се изразява в закана спрямо друго лице с убийство. От субективна страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината – деецът трябва да съзнава общественоопасния характер на извършеното, да предвижда неговите общественоопасни последици и да цели тяхното настъпване – заканата да бъде възприета от жертвата и тя да изпита страх от 3 нейното осъществяване.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, след преценката на които, въззивният съд споделя изцяло извода на първостепенния съд, че подсъдимият Т. не е извършил престъплението, в което е обвинен. В показанията си четиримата полицейски служители, излагат личните си възприятия на събитията от въпросната нощ. Дават обективни и достоверни показания. Действително, при пристигането но полицейските служители Т. е проявил неуважение към проверяващите сигнала, псувал е и е обиждал служителите на РУ – Л.. Не може да се прииме, че използваните от него думи и изрази представляват именно закана с убийство към дължностни лица - полицейските служители. И това е така, защото, всички отправени към тях изрази /посочени от обвинението като „закани“/ са поставени под условие - „първият, който влезе ще го застрелям“, „а ми влезе някой в двора вадим пищова и го застрелвам“, „който влезе в имота ще бъде застрелян“, „ще ги гърмя и изхвърлям навън“, т. е. някой трябва да влезе в имота, за да бъде застрелян и изхвърлен навън.

Изпълнението на всяка една от т. нар. закани зависи от поведението на проверяващите – дали ще влязат в имота. Районният съд правилно е приел, че служителите на РУ – Л. не са имали основание да нарушават неприкосновеността на имота на Т.. Според чл. 83, ал. 1 от ЗМВР:

„Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; 2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; 3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.“ Нито една от посочените в чл. 83, ал. 1 ЗМВР три хипотези в случая не е налице.

На подсъдимия И. Т. са съставени няколко АУАН - за нарушения на ЗЗШОС, на ЗМВР и на ЗНССПЕЕН. Издадените наказателни постановления са отменени, единственото потвърдено е това, с което е наложена санкция за нарушение на ЗЗШОС ,(а както се установява от разпитите на свидетелите, действително през въпросната нощ в дома на Т. е имало силна музика, която е спряна след идването им). Също така, видно от писмо на РУ – Л. /л. 85 от делото на РС-Л./ при извършеното претърсване в дома на Т., оръжие не е 4 открито.

На следващо място: вярно е, употребените спрямо полицаите думи и изрази са цинични, обидни, в разрез с добрите нрави и изискването за благоприлично поведение в обществото, демонстрират грубо неуважение към институцията на МВР, но не покриват състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел И. И. заявява, че поведението на Т. представлява „гавра с институцията на МВР“. Но проявеното неуважение към полицейските служители не води автоматично до извода, че подсъдимият се е заканил с убийство. Поведението на дееца явно не е било възприето от свидетелите полицаи като реална заплаха; казаното от подсъдимия, по разбиране на въззивния съд, не е било обективно годно да предизвикат основателен страх у пострадалите - въоръжени и обучени полицай. За да е съставомерно деянието по чл. 144, ал. 3 от НК от обективна страна, заканата следва да е реална, отправена към конкретно лице и да е обективно годна да предизвика основателен страх, а не да е хипотетична. Правилно районният съд е приел , че стореното и всъъщност изреченото от подсъдимия не са от естество да предизвикат основателен страх у проверяващите; последните са били по-скоро афектирани и възмутени от поведението на подсъдимия, което, както беше посочено демонстрира явно неуважение към полицейската институция, но не и реална закана за убийство. Съставът на престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК не е осъществен и от субективна страна.

С оглед изложеното въззивиянт съд намира, че постановменета опрадвателна пирсъда е правилно- обеснована и законосъобразна.

При този изход на делото в наказателната му част предявените от гражданските ищци М. Г., И. И. и А. Ц. граждански искове се явяват неоснователни и като такива правилно са отхвърлени /присъдата в нейната гражданска част не е и обжалвана от граждансикще ищци/.

Предвид изложените мотиви въззивният съд намира, че атакуваната в настоящото производство присъда не страда от пороци, които да налагат отменяването или изменяването й, поради което същата следва да бъде потвърдена.

По горните съображения и на основание чл. 338 във вр. с чл.334 т.6 НПК въззивният съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15 на Районен съд-Л., постановена на 21.02.2024 година по нохдело № 538/2022 година по описа на Районен съд-Л..

ВЪЗЗИВНОТО протестиране.

РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване и

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6