Определение № 2179 от 17.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2179 гр. София, 17.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110151785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ0“ ЕООД срещу М. Ц. А., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 2 974,61 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 551551/27.04.2019 г., сключен между „СтикКредит“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „Стик-Кредит“ АД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 7 965,24 лв. – неустойка, начислена съгласно раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора за потребителски кредит; сумата от 1 472,33 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.04.2019 г. до 27.04.2021 г., и сумата от 3 903,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2021 г. до 11.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 28 /26.08.2025 по ч.гр.д. № 418 /2025 г. по описа на РС – Тервел.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

На ищеца следва да бъде указано, че към исковата молба не е представено Приложение 1 към Договор за цесия.

Ответникът М. Ц. А. чрез адв. Г. от САК е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК. В отговора се съдържат изрични съображения, че адв. Г. е надлежно упълномощена, но ще представи пълномощното по-късно, тъй като технически затруднения да представи 1 предоставищия й мандат документ в сканиран, електронен вид. Пълномощното следва да се представи до началото на първото по делото съдебно заседание.

Отговорът не съдържа доказателствени искания.

Претенцията на ответника, че исковата молба не съдържа необходимия минимален обем информация в контекста на чл. 127 ГПК, е неоснователно, като конкретно липсата на твърдения относно извършени плащания от страна на ответника – кредитополучател касае съществото на спора и в случай, че последният навежда твърдения в подобен смисъл, следва сам да посочи релевантните факти, а при необходимост и доказателствени искания. В този смисъл не следва да се дават указания на ищеца по реда на чл. 129 ГПК.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ответника да представи валидно пълномощно, предоставящо мандат на адв. Г. най-късно към датата на подаване на отговора на исковата молба в съда, в противен случай, съдът ще приеме, че отговор по чл. 131 ГПК не е подаван по делото - арг. чл. 101, ал.

3 ГПК

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.

1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Ц. А. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 2 974,61 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 551551/27.04.2019 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „Стик-Кредит“ АД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.08.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 7 965,24 лв. – неустойка, начислена съгласно раздел VIII „Неустойки“, чл. 17 от договора за потребителски кредит; сумата от 1 472,33 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 27.04.2019 г. до 27.04.2021 г., и сумата от 3 903,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.04.2021 г. до 11.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 28 /26.08.2025 по ч.гр.д. № 418 /2025 г. по описа на РС – 2

Тервел.

Ищецът твърди, че на 27.04.2019 г. между М. Ц. А. и трето за спора лице – „СтикКредит“ АД е сключен договор за потребителски кредит с номер 551551, по силата на който юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в размер на 3 000 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 24 броя вноски – всяка в размер на 385,39 лева, с краен срок по договора – 27.04.2021 г. (тогава е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %. Твърди, че безспорно се установява сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание, препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже кредитодателят „Стик-Кредит“ АД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на ищцовото дружество с договор за цесия от 22.03.2024 г. Вземането към ответника било индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място, релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При така изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.

Ответникът срочно е подал отговор на исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови претенции, при следните доводи. Първо – счита, че исковата молба е нередовна, доколкото не сочи дали кредитополучателят е направил съответни плащания по договора. Второ – липсва валидно сключен договор за потребителски кредит, липсва подпис и доказателства за съгласие. В тази връзка ответникът се позовава на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При евентуалност, намира, че е налице нарушение на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, т.е. посоченият ГПР не отговаря на реалния икономически товар, като договорът има „скрити разходи“. На следващо място, афишира, че са налице множество неравноправни клаузи в договора, в това число автоматична предсрочна изискуемост, прекомерна неустойка при липса на обезпечение, едностранна промяна на условията и лишаване на потребителя от реална възможност за защита. Оспорва представения по делото погасителен план, като уточнява, че същият не може валидно да замести липсващи договорни уговорки и същият не е самостоятелен договор. Оспорва Общите условия.

Договорът за цесия от 2024 г. е нищожен. Оспорва се дължимостта на лихвите по договора за кредит. Най-сетне и в условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на исковите суми. В заключение е отправена молба към съда да отхвърли исковете на ищеца в цялост.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове, 3 предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл.

240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „СтикКредит“ АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер и неустойка поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задължението му да предостави уговореното обезпечение; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

6. По доказателствата:

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно наведените от него факти относно това, че посоченият ГПР не отговаря на реалния икономически товар, като договорът има „скрити разходи“, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, на основание чл.

146, ал. 4 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че по делото не са представени описаните в опис Приложения документи: Приложение 1 към Договор за цесия.

НАПЪТВА

СТРАНИТЕ

КЪМ

СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за 4 разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г. от 09:55 часа, за които дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.