Решение № 300 от 06.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. гр.Н., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20222150101368 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Е.Ю.” ЕАД с ЕИК****, заявена чрез процесуалния им представител - юк. К.А. против А. А. Г. с ЕГН********** и Е. А. Г. с ЕГН-**********, двамата от с.Г., ул.И. № **, общ.Н..

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който се иска всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сума от по 1217,23лв., съответстваща на 1/2 идеална част съгласно притежавания наследствен дял от Н. А.а Г.а от стойността на фактура № 8227785467/18.11.2019г., с която е извършено допълнително начисляване на електрическа енергия, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или неточно измерване на количество електроенергия за периода 04.05.2019г. - 31.10.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Представят се писмени доказателства. Сторено е искане за прилагане на двете приключили граждански дела.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от отв.Е. Г., заявен чрез пълномощника му адв.З.Н. от БАК, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че този ответник няма качеството потребител на ел.енергия и не дължи претендираните суми, за него липсва пасивна процесуална легитимация и той не може да отговаря за задълженията на наследодателя си, тъй като е извършил отказ от наследство по см. на чл.52 ЗН, вр.чл.49, ал.1 от ЗН, за което се представя удостоверение № 45, издадено по ч.гр.д.№ 7/23г. по описа на РС-Н.. Счита, че приложените към исковата молба документи не удостоверяват, че ответникът е титуляр на право на ползване на електроснабдения имот. Отделно от това твърди, ищецът неправомерно е начислил допълнително ел.енергия, тъй като не са спазени ПИКЕ и не се установява как е формиран периода на неточно отчитане, респ.периодът на извършената корекция; констативния протокол не е сведен до знанието на този ответник, като той не е получавал и издадените фактури, приложени към исковата молба, поради което не е изпадал и в забава; позовава се на изтекла погасителна давност за претендираното вземане. Моли за отхвърляне на претенцията спрямо този ответник като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор от ответника А. Г. не е постъпил.

В о.с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество заявява, че едва от отговора на исковата молба, подаден от Е. Г. ищецът е узнал, че и този ответник е сторил отказ от наследство, като отказът е извършен след подаване на исковата молба.

По тези причини и тъй като единствен наследник е останал ответникът А. Г. в това с.з. от страна на ищцовото дружество е сторено изявление за оттегляне на предявената претенция против този ответникът Е. Г. по реда на чл.232 ГПК и на осн.чл.214 ГПК е ищецът заявил увеличение размера на предявената претенция против ответника Е. Г., като същата да се счита предявена за сумата от 2434,47лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По така сторените изявления с протоколно определение от 29.05.2023г. производството по делото е прекратено на осн.чл.232 ГПК по отношение ответника Е.

Г., като на осн.чл.214 ГПК е прието стореното увеличение на размера на предявената претенция против ответника А. Г., съгласно горепосоченото.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по настоящото производство гр.д. № 363/2020г. и гр.д.№ 1343/2021г., двете по описа на РС-Н. наследодателят А. А. Г., б.ж. на с.Г., общ.Н., поч. на 03.03.2018г. в качеството си на собственик е бил потребител на електрическа енергия за обект в с. Г., ул. „И.“ № **, ИТН: 2716071, с клиентски номер 1010431084.

На 31.10.2019г. от служители на ищеца била извършена проверка на обекта, при която се констатирало, че обектът е присъединен към електромерното табло, без енергията да преминава през монтиран електромер. За констатациите бил изготвен констативен протокол № 574970/31.10.2019г.. По реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ било начислено допълнително количество електрическа енергия в размер на 37 260 kWh за периода от 180 дни съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ на стойност 7303,41 лв. с ДДС за периода 04.05.2019г. – 31.10.2019г. за което е издадена фактура № 8228788397/05.12.2019г., за което отв.Е. Г. е уведомен с писмо на 09.12.2019г..

По силата на чл. 5 от ЗН наследници на А. Г. са трите му деца съгласно приложено удостоверение за наследници: Н. А.а Г.а, Е. А. Г. и А. А. Г., като делът от по 1/3 на всеки е в размер на 2434,47лв..

Тук следва да се посочи, че с влязлото в сила Решение № 260120 от 11.05.2021 г. по гр.д. № 363/2020г. по описа на Районен съд Н., което се цени и от настоящия съдебен състав на основание чл. 297 от ГПК, е прието, че корекцията е извършена надлежно. Наред с това в срока за отговор на исковата молба ответниците по настоящото дело не са възразили срещу извършената корекция, като дори в становищата си по съществото на спора не излагат такива възражения.

Така по гр.д.№ 363/2020г. по описа на РС-Н. е влязло в законна сила решение №260120/11.05.2021г. с което прието за установено, че Е. Г. дължи на ищцовото дружество 1/3ид.ч. или сумата от 2434,47лв., съответстваща на неговия наследствен дял от задължението от 7303,41 лв. с ДДС по фактура № 8228788397/05.12.2019г..

С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 1343/21г. на НРС отв.А. Г. е осъден да заплати на ищцовото дружество сума от 2434,47лв., представляваща 1/3и.ч. съответстваща на неговата наследствена част от цялата сума от 7303,41 лв. с ДДС по фактура № 8228788397/05.12.2019г., като претенцията против Н. Г.а е отхвърлена поради сторения от последната на 16.02.2022г. отказ от наследство.

2

Поради направения отказ от наследство, с частта на отказалия се, се уголемява делът на останалите наследници – в случая на отвентиците А. А. Г. и Е. А. Г. с по ½ от дела на отказалата се от наследство Н. Г.а или по 1217,23лв., поради което и е предявена исковата молба по настоящото дело. В хода на настоящото производство ответникът Е. А. Г. също е направил на 05.01.2023г. отказ от наследството на баща си/л.44 по дело-удостоверение от РС-Н. за извършено вписване по чл.52, вр.чл.49, ал.1 ЗН/ и поради оттегляне на предявената срещу него претенция производството спрямо този ответник е прекратено на осн.чл.232 ГПК.

Доколкото с частта на отказалия се наследник, се уголемява делът на останалите наследници – в случая на единствения останал неизвършил отказ от наследство наследник и ответник А. Г., то претенцията спрямо него следва да бъде уважена като доказана по своето основание и размер от 2434,47лв. по следните съображения:

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване на следните материалноправни прeдпоставки: наличието на валидно правоотношение между дружеството ищец и ответника с предмет предоставяне на електрическа енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител /клиент/ на услугите за посочения в исковата молба обект през същия период, че ищецът е бил изправна страна по договора, като през процесния период е доставил за имота претендираните количества електрическа енергия, като се докаже и размера на вземанията и че ответникът е изпаднал в забава.

Съдът приема, че ответникът има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия и между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и мрежови услуги. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) посочва, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и доставката на електрическа енергия.

Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.

Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл.

200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Това, че абонатът има 3 качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.

Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС представена в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.

По настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 04.05.2019г. до 31.10.2019 г. в обекта на ищеца с ИТН 2716071 са били реално доставени и потребени 37260 кВт/ч електроенергия на обща стойност 7303,41 лева с ДДС, които не са били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума от 2434,47 лева е дължима от този наследник по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо, че ищецът своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на сумата от 2434,47 лева, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за процесния период.