Решение № 2449 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2449 гр. Варна, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110100609 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на „МАТЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***** срещу „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД с ЕИК *****, в която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:

- сумата от 2 880 лв., представляваща наемна цена за ползване на съоръжение - 450AJ, series Е300001666, L за период от 03.01.2020г. до 03.02.2020г. включително, дължима на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД;

- сумата от 864 лв., представляваща разходи за транспорт на съоръжение - 450AJ, series Е300001666, L,

- законната лихва върху същите суми, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание чл. 79 от ЗЗД:

- мораторна лихва за забава върху сумата от 2880 лв., за периода от 12.02.2020г. до 05.01.2022г. в общ размер на 555,20 лв., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД;

- мораторна лихва за забава върху сумата от 864 лв., за периода от 12.02.2020г. до 05.01.2022г. в общ размер на 166,56 лв., дължима на основание чл. 86 от ЗЗД;

Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че на 02.01.2020г. между страните бил сключен индивидуален договор номер cdaBG33409. Съгласно договора, наемодателят е предоставил за ползване на наемателя съоръжение 450AJ, series Е300001666,L с уговорен наемен период от 30 дни от 03.01.2020г. до 01.02.2020г. В 1 изпълнение на задълженията си, ищецът предал на ответника съоръжението, предмет на договора, за използването му на посочения обект, а именно: гр. Добрич, с. Красен.

Ищецът сочи, че за дължимия му се наем издал фактура с № 2000000077/ 02.01.2020г. за сумата от 2 700.00лв. с ДДС и падеж 15.01.2020г.

В молбата се сочи, че след изтичане на наемния период, наемателят продължил да ползва съоръжението за още два дни - до 03.02.2020 г. включително, за което, ищцовото дружество издало и Фактура № 2000000090/03.02.2020г. за сумата от 180.00лв. с ДДС и падеж 11.02.2020г.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 4.3 от договора, страните са се договори, че наемателят заплаща на наемодателя цена за превоза на наетото съоръжение от и до обекта на използване в общ размер на 846 лв. с ДДС единично. Предвид това, ищецът издал и Фактура 0000014118/02.01.2020г. за сумата от 864 лв. с ДДС и падеж 15.01.2020г.

Ищецът сочи, че падежът на всяка една от посочените от него фактури е настъпил на посочените в тях дати, но до момента на подаване на исковата молба плащане не е ивършено. Предвид това счита, че следва да му бъде заплатена и мораторна лихва за забава, дължима от деня следващ падежа на задължението по последната фактура, до датата на изготвяне на исковата молба – 05.01.2022г.

Въз основа на изложеното, ищцовото дружество счита, че към настоящия момент всички описани задължения по представените фактури са дължими и изискуеми поради което и моли искът му да бъде уважен.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответното дружество не е представило отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа молбата и отговора.

С молба постъпила в деловодството преди съдебно заседание ответното дружество е заявило единствено, че оспорва предявения иск по основание и по размер.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При така очертания спорен предмет ищецът носи тежестта на доказване да установи, че страните по делото са били в договорни отношения по сключен на 02.01.2020 г. договор за наем номер cdaBG33409 на съоръжение 450AJ, series Е300001666, L с уговорен наемен период от 30 дни от 03.01.2020 г. до 01.02.2020 г. В изпълнение на задълженията си, ищецът е предал на ответника съоръжението, предмет на договора, за използването му на посочения обект в с. Красен, общ. Добрич. За дължимата наемна цена, ищецът е издал фактура № 2000000090/03.02.2020 г. на стойност 180.00 лева, № 2000000077/02.01.2020 г. на астойност 2700.00 лева, № 2

00000114118/02.01.2020 г. на стойност 864.00 лева, с посочен падеж на всяка фактура, който е съответно 11.02.2020 г., 15.01.2020 г., 15.01.2020 г. /листи 7-11 от делото/.

Страните нямат спор по тези твърдения в исковата молба доколкото ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, не е поискал събиране на доказателства и не е представил такива.

В цитирания договор страните са постигнали съгласие за неговите условия като цена, срок, начин на плащане. Същият е бил действащ за периода на исковата претенция. Договорът е прекратен с изтичане на неговия срок като срокът е продължен с конклудентни действия по арг. на чл.236 ЗЗД. Вземането на ищеца произтича от едно основание и включва наемна цена за периода 3.1.2020 г. – 3.2.2020 г. по цитирания договор от 02.01.2020 г. и транспорт на съоръжението, обезщетение за забава върху всяко от задълженията от датата на изпадане в забава на ответника -12.2.2020 г. до подаване на исковата молба - 5.1.2022 г., както и обезщетение за забава от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

От заключението на проведената ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца. Няма данни същите да са заплатени на „Матеко България“ ЕООД. Същото дружество е водило редовно своите счетоводни книги за периода м.януари 2020 г. – м.декември 2021 г. по отношение на процесните фактури. В счетоводството на ответника са отразени фактура № 2000000077/02.01.2020 г. и фактура № 14118/02.01.2020 г., не е отразена фактура № 2000000090/03.02.2020 г. и същата не евключена в дневника за покупките. „Пол Аграр Къмпани“ АД е ползвало данъчен кредит по двете фактури с №№ 2000000077/02.01.2020 г. и 14118/02.01.2020 г.

Няма данни трите фактури да са заплатени от ответника. Към заключението е приложено приложение от ТД на НАП-Варна.

Съгласно твърденията за неизпълнено парично притезание, произтичащо от сключения търговски сделки от страните, съдът приема за установена активната и пасивната процесуална легитимация на страните по делото. Ответното дружество не е представило доказателства за плащане в хода на производството по издадените и получени от него фактури за акоето задължение е ползвало данъчен кредит, видно от справка в ТД на НАП-Варна, което е индикация за признаване на задължението.

От събраните в производството доказателства, в това число заключението на приетата ССЕ и приложение към нея, издадено от ТД на НАП-Варна, съдът приема, че ищецът е доказал вземането си от ответника, както по основание, така и по размер съобразно доказателствената тежест, която носи в производството съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК. Ответното дружество не е установило посредством допустими по ГПК доказателства и доказателствени средства извършено пълно или частично плащане на задължението, поради което предявените главни и акцесорни искови 3 претенции са изцяло основателни и следва да се уважат ведно с дължимото обезщетението за забава върху главниците от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.

По въпроса за разноските:

Ищецът е направил искане за заплащане на разноски на осн.чл.78 ГПК. С оглед изхода на спора молбата е основателна и ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1390.00 лева, съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК, обективиран в молба от 03.04.2023 г. и фактура № 0078/07.02.2022 г. на лист 37 от делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.***** № 16, ап.21 да заплати на „МАТЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Панчарево, ул.***** следните суми: 2880.00 лева, представляваща наемна цена за ползване на съоръжение 450AJ, series Е300001666,L за период 03.01.2020г. - 03.02.2020г. включително, 864.00 лева, представляваща разходи за транспорт на съоръжение 450AJ, series Е300001666, L, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от датата на подаване на исковата молба 21.01.2022 г. до окончателното изплащане на с у м а т а , 555,20 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главница 2880.00 лева, дължима за периода 12.02.2020 г. - 05.01.2022 г., 166,56 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главница 864.00 лева, дължима за периода 12.02.2020 г. - 05.01.2022 г., на осн. чл. 232, ал.2 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.***** № 16, ап.21 да заплати на „МАТЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Панчарево, ул.***** разноски за производството пред първата инстанция в размер на 1390.00 лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5